Иван Такев завършва Финанси в УНСС през 1996 г., а в периода август 1999 – март 2000 г. е стипендиант в универистета „Джордж Вашинготн“ във Вашингтон. Участвал е учебни програми на университета в Джорджтаун, насочени към студенти от Централна и Източна Европа. От 1998 до 2001 г. заема различни позиции в Комисията за финансов надзор, след което започва работа в Българска фондова борса-София. Понастоящем е директор на Дирекция „Търговия, надзор и пазарна информация“ в БФБ.
С него разговаряхме за настоящето и бъдещето на капиталовия пазар, отношението на непубличните компании относно перспективата да излязат на борсата и развитието на сегашните емитенти.
- Инвеститорите казват, че каквито дружества се търгуват на борсата, такава е и самата борса. Как оценявате развитието на БФБ-София през последните години и търгуваните на нея компании?
Например до юли 2006 г. бе реализиран доста сериозен ръст на оборотите - от 30% спрямо предходното полугодие, броят на прехвърлените ценни книжа се повиши с 43%, а капитализацията достигна 10 млрд. лв., или близо 25% от БВП, като очакваме и по-нататъшното й нарастване. За полугодието бяха регистриран и 32 нови емисии ценни книжа, предимно на договорни фонове и дружества със специална инвестиционна цел, а беше прекратена регистрацията на 12.
Ако си припомним какво бе състоянието преди пет години, мисля, че никой няма да отрече развитието на самата борса. Естествено следва да се обърне и доста сериозно внимание и поотделно на самите компании, за това доколко те изпълняват функциите на публични дружества, каква информация разкриват, дали изпълняват законовите изисквания, както и на институционалното развитие на самата борса в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз. Доста неща има още да се направят, като на първо място това е откриването и привличането на нови дружества и убеждаването им относно предимствата на публичността и как по този начин те могат да получат редица предимства пред непубличните си конкуренти. Бяха пуснати доста системи – например COBOS, която като цяло повлия позитивно на търговията и голяма част от дребните инвеститори търгуват чрез системата, което се отразява на ликвидността. Броят на COBOS клиентите е сравнително малък, но се надяваме, че с течение на времето ръстът на потребителите ще се увеличи и ще се спомогне за достигане на една по-сериозна ликвидност.
Именно и ръстът на търговията, и на пазарната активност като цяло повлияха и на самите дружества, и на ръководствата им, които се замислиха дали не е лошо да останат на борсата. Отписванията намаляха и доста компании вече се ориентират като публични.
Смятам, че фондовата борса не е позната в достатъчна степен на самия бизнес относно възможностите й, спрямо тези, които предлага банковото финансиране. Считаме, че в голяма степен тези подготвяни IPO-та могат да имат сериозен успех поради няколко причини. На първо място налице е доста голям интерес към нови публични дружества, в които да бъдат инвестирани нови средства. Например броят на договорните фондове и инвестиционните дружества регистрираха сериозен ръст и средствата, които те набират, трябва да бъдат инвестирани, а капацитетът на сегашните дружества вече започва да се изчерпва. Същото важи и за либерализирането на режима на пенсионните фондове относно инвестирането в ценни книжа до 20% от стойността на активите им, което естествено отново може да даде гаранции пред подготвяните IPO-та.
По отношение на големите публични дружества въпросът стои по същия начин. Има големи компании, които очевидно и ясно са декларирали, че искат да бъдат публични и това им носи предимства. От друга страна, има и много големи публични дружества, които очевидно са на борсата по инерция, и за тях публичността е някакво задължение, което не им носи никакви ползи. Факт е, че преди няколко дни Асоциацията на инвеститорите в България връчи наградите за публичност, а респективно и антинаградите за дружество с най-голяма нужда от корпоративно управление. Именно това навява на мисълта, че големи борсови дружества вече ясно са осъзнали, че прилагане на принципите на корпоративното управление им носи единствено предимства, докато, от друга страна, доста специален беше фактът, че две от големите холдингови дружества бяха номинирани за антинаградата. Тези холдингови дружества поради произхода си имат много широка акционерна структура и се управляват от акционери със сравнително малко процентно участие. В конкретния случай е силно негативен факт да бъдат номинирани големи холдингови дружества за антинаградата. Забелязва се обаче интерес измежду дружествата към запазване на публичността и спазване на принципите на корпоративното управление.
Като цяло Виенската борса много държи на изчисляването на индексите и взаимното сътрудничеството. При сключването на Меморандума изпълнителният им директор спомена, че сътрудничеството е по-важно за тях от някаква форма на интеграция или закупуване на дялове. От обмяната на информация биха спечелили и двете страни, както Виенската борса, така и ние - и индексите и информацията, която тя разпространява, биха оказали много добро влияние върху българските дружества и възможностите за привличане на чуждестранни инвеститори.
Обратният процес за получаване на информация от Виенската борса ще е ползотворен за българските инвеститори, които желаят да инвестират в чужбина.
Иначе няма никакъв проблем от техническа гледна точка на борсата да се сключват такива сделки.
По “Екстри” работим отдавна и доста се забавихме, най-вече поради големия обхват на системата и обема на работата, но очакваме да стартираме средата на месец юли, за да могат публичните дружества да изпратят шестмесечните си отчети посредством тази система. Като цяло тя представлява единна система за разкриване на информация от публичните дружества, а за в бъдеще и от другите участници на пазара – инвестиционните посредници, фондова борса, договорните фондове и т.н. Разработва се съвместно от борсата, Комисията за финансов надзор и Централен депозитар и е задължителна съгласно разпоредбите на разпоредбите на Наредба 2, т.е. цялата информация, която публичните дружества разкриват, трябва да става чрез тази система. Тя работи на база универсален електронен подпис, т.е. информацията е изцяло официална и вече не е необходимо да се предоставя хартиено копие на отчета. Системата ще покрие абсолютно всички уведомления, които дружествата предоставят към фондовата борса и комисията – протоколи за Общи събрания, информация за дивиденти, покани за Общи събрания, увеличавания на капитали, финансови отчети и т.н.
Именно по тази причина се надяваме да стартираме системата в най-скоро време, като същевременно искам да ви информирам, че цялата й документация е внесена в КФН за одобрение. Постепенно тя ще бъде актуализирана и ще може да покрива и останалите участници на пазара, които ще я ползват. От друга страна, се стремим да подобряваме информационните услуги, като това се налага най-вече от факта, че получаваме доста запитвания от чуждестранни институции и лица, които се интересуват от определени аспекти на дейността на борсата. Респективно се засилва и интересът от българските участници, което ни накара да подобрим предоставяните информационни услуги. За изпълнение на тази дейност обявихме конкурс и вече разполагаме с анализатори, които да развият аналитичната и изследователска дейност на борсата.