Каталин Крецу се присъединява към Visa International, региона на Централна Европа, Близкия Изток и Африка (CEMEA) през юни 2004 г. като областен директор за Румъния и България. През май 2005 г. е назначен за регионален директор на Румъния и България начело на наскоро открития офис на Visa в Букурещ. Поради разрастващата се дейност на Visa International в тези две страни, понастоящем Каталин Крецу заема длъжността вицепрезидент за България и Румъния.
Преди да започне да работи във Visa International, Каталин Крецу е бил директор проекти и директор на северноамериканския отдел за отчети на HSBC Bank, САЩ, където отговаря за управлението на местни и чуждестранни бизнес инициативи, сред които са създаването на филиал за данъчни потоци за HSBC Bank, САЩ, аутсорсинг на различни банкови услуги в Индия и др.
Каталин Крецу има докторска степен по международни отношения от Нюйоркския университет и магистърска степен по международни отношения от Университета в Колумбия.
В сряда Visa обяви, че през първото тримесечие на 2006 г. в България с картите от едноименната марка са похарчени над 255 млн. долара, което представлява увеличение от 130% на годишна база. - Бихте ли ни разказали накратко за последните продукти на организацията? Марката Visa е най-силният бранд в сферата на картовите разплащания и според последните статистически данни близо две трети от многофункционалните карти в света са Visa. Ние разполагаме с пълен набор от продукти за индивидуални клиенти, компании и правителствени агенции, които постоянно подобряваме с нови характеристики и нови технически функции. Visa предлага продукти и услуги, които помагат на хората да плащат безопасно в интернет и чрез мобилните си телефони. В някои места по света представихме и безконтактен чип - предимно за закупуване на малки предмети, без да е нужно въвеждането на подпис или на PIN номер. Обикновено тези карти имат и други приложения, например те могат да бъдат използвани и за градския транспорт, като по този начин предоставят по-големи удобства за клиентите. Visa възнамерява да пусне на пазара продукти и услуги, които са разработени специално за българския пазар, предназначени за всички групи от населението, като гарантира, че разплащателните карти са достъпни за всички. - Например? В България работим заедно със своите банки членове за въвеждането на програмата „Проверено от Visa” („Verified by Visa“). Това е онлайн програма за оторизация, която увеличава защитата от неправомерно използване на разплащателната карта Visa в интернет. Тази система дава и на търговеца, и на картопритежателя по-голяма сигурност. Системата изисква от картодържателя парола при осъществяване на плащането и това е доказателство, че притежателят е реален. Досега повече от 10 000 финансови институции използват „Verified by Visa“, както и милиони картопритежатели по света. Ние също така представихме на нашите банки членове в България и кредитните карти Visa Business. Тези бизнес карти обикновено се използват от малкия и среден бизнес за покриване на нуждите им от парични средства или за достъп до краткосрочен или средносрочен кредит. Предоставянето на кредитни карти за малкия и средния бизнес ще позволи на банките да намалят оперативните си разходи по отпускане на кредити и ще създаде възможност за нови приходи. Самата карта може да се използва за най-различни цели: покриване на разходи на компанията при пътувания; извършване на плащания към доставчици за закупуване на офис техника и консумативи. Вече сме свидетели и на нови тенденции – картите се използват за плащане на режийни разходи. - Какви изводи може да направите относно тенденциите за развитието на картовия пазар в България и Румъния? Ние сме оптимисти по отношение развитието на пазара на безналични плащания в България и Румъния. В последните години се наблюдава бързо увеличение на използването на банкови карти в тези страни, както и увеличение на обектите, които приемат банкови карти. Данните на Visa за първото тримесечие на 2006 г. в България показват, че до края на март 2006 г. броят на картите Visa е достигнал 653 866, а броят на търговските обекти, които приемат карти Visa, е надвишил 8500. Като цяло мрежата, която приема карти Visa в България, също отбелязва огромен растеж – в края на март 2006 г. са регистрирани 12 507 обекта. Разрастването на тази мрежа е един от най-големите успехи през 2006 г. Броят на транзакциите в търговските обекти продължава да следва тенденцията на растеж и достига 588 546 транзакции в края на март 2006 г. или увеличение от 165% в сравнение с първото тримесечие на 2005 г. В България съществува потенциал за по-нататъшно развитие на картовия пазар. В Румъния например има 4 милиона карти Visa в обращение. Броят на търговските обекти, които приемат карти Visa в Румъния, е 32 165 и в края на март 2006 г. са отбелязани 8 милиона транзакции в търговски обекти, което, сравнено със същия период през 2005 г., представлява растеж от 105%. - Какъв според Вас ще е растежът занапред? Очакванията ми са, че през следващата година ще видим сходни процентни увеличения във всички основни посоки – стойност на плащанията, транзакции и брой картодържатели. Очаквам и стойността на продажбите и изразходването на средства в търговските обекти да отбележи значителен растеж. Освен това предвиждаме растеж и на кредитните карти за индивидуални лица и бизнес клиенти. - Смятате ли, че присъединяването на Румъния и България към ЕС ще ускори развитието на пазара на електронни плащания? Модернизирането на българската икономика е изключителна възможност за развитието на пазара за безналични плащания. Предстоящото присъединяване на България и Румъния към ЕС, и по специално към европейския единен пазар, ще изисква удобни, сигурни и гъвкави начини за разплащания. За картопритежателите в България използването на банкови карти е много по-лесно и по-безопасно от когато и да било, докато въвеждането на чип технологията напълно ще революционизира отношенията между банките и картопритежателите. В този смисъл електроните плащания ще се окажат и по-ефективни от кешовите, тъй като търговците, които приемат плащания с банкови карти, ще могат да спестят значителен ресурс като пари или време, което в противен случай би било отделено за сортиране, броене и транспортни разходи. Присъединяването към ЕС и преминаването към стандартите на Съюза във всяко едно отношение ще помогне за развитието на картовия пазар и ще окуражи хората да използват своите банкови карти по-често в ежедневието. Тази тенденция е вече факт в други страни, които наскоро се присъединиха към ЕС. Когато страните влязат в ЕС, техният търговски обмен с останалите страни членки се увеличава, а електронните плащания са най-често използваната форма за разплащания в ЕС. - И дебитните, и кредитните карти стават все по-популярни сред обществото. Колко транзакции с карти Visa са направени в целия свят през първото тримесечие на 2006 г.? Ние все още обработваме финансовите си резултати в световен мащаб за първото тримесечие на годината, но последните данни от края на 2005 г. показват, че броят на транзакциите в края на миналата година надвишава 51 милиарда долара, или с 15% повече, отколкото през 2004 г. Visa е световен лидер в сферата на картовите разплащания с обща стойност на плащанията от 4 трилиона долара. Имаме повече от 1.4 милиарда банкови карти в обращение и картите Visa се приемат в над 24 милиона търговски обекти в повече от 160 държави. Visa предоставя на своите картодържатели достъп до пари в брой на един милион банкомати по целия свят. - Наскоро Visa представи в България своята първа чип карта. Знаем, че едно от основните предимства на картите с чип, е възможността върху една карта да се съхраняват множество приложения. Възможно ли е да се въведат в България някои допълнителни приложения на чип картите, като например съхранение на информация за здравните и медицински осигуровки или бонуси, когато се пазарува в търговски обекти? Да, технически това е възможно. Позволете ми да започна с това, че чип технологията е революционна, тъй като начинът, по който плащаме, прави транзакциите по-сигурни и бързи, а и предоставя избор на услуги върху една единствена чип карта. В същото време чип технологията е изключително гъвкава и не се ограничава само до използване на картата за разплащания. Например тя позволява една карта да съчетава разплащателни и не разплащателни приложения и по този начин предоставя допълнителни удобства на картодържателите. Това означава, че смарт картата, освен че съхранява името ви и номера на сметката ви, може да се използва и за съхраняване на допълнителна информация, като идентификация на картопритежателя, програми за лоялни клиенти, информация за застраховка и други. Чип технологията също така има и силно обществено въздействие - позволете ми да ви дам един пример за потенциалните обществени ползи при използването на чип картата - програмата Moscow Social Card (Московската социална карта). Всички 2,3 млн. жители на Москва, които получават социални помощи, получават смарт-карта, която позволява едновременно да се извършват плащания с Visa, купуване на билети за метрото и съхраняване на данни за здравната осигуровка и медицинската застраховка на лицето. Картите също така осигуряват достъп до държавни пенсии, субсидии и отстъпки в определени магазини. Благодарение на тази карта Градският съвет на Москва очаква да намали разходите за администриране на системата за социални помощи и драстично да намали измамите – измамите със студентски карти за градския транспорт вече са намалели с 30 милиона долара и приходите на московското метро са се увеличили с 20%. Visa International работи и с българските власти върху развитието на българския картов пазар и въвеждането на чип технологията с различни приложения, които да са от полза както за публичния, така и за социалния сектор. По отношение на издаването на чип карти България изостава в сравнение с Румъния. Миналата година Visa International започна въвеждането на чип технологията в Румъния, като първата сертифицирана институция беше Румънската търговска банка. Миналия октомври беше издадена и първата смарт карта в Румъния. Понастоящем там има две сертифицирани от Visa банки за приемане на чип карти при търговци, една на АТМ (банкомати), а до момента броя на издадените чип карти е 7 000. Същевременно в България Visa и банка Алианц издадоха първата в България карта Visa с чип и скоро очакваме и останалите банки-членове на Visa в България да представят своите чип карти. Всъщност ние сме оптимисти по отношение развитието на българския картов пазар. - Предлагат ли картите Visa защита срещу измами? Непрекъснато изучаваме най-новите технологии, за да усъвършенстваме настоящите си инструменти за установяване и предотвратяване на измами. Развиваме и нови технологии, като например чип технологията. Чип картите имат подобрени характеристики за сигурност за предотвратяване на неоторизирана употреба, като например криптиране на информация. Те ги правят по-малко уязвими за измама или фалшификация. Подсигурени са и чрез личен идентификационен номер (PIN), който се знае само от картодържателя. Така например Великобритания е пазарен лидер с повече от 90 милиона Visa чип карти. Средно около 70 милиона долара бяха спестени след въвеждането на чипа и PIN-а във Великобритания. Друг показателен пример, е че след въвеждането на чип технологията измамите с кредитни карти във Франция са намалели с 80%. Същевременно използваме мрежи за наблюдение на международните транзакции и нашите членове могат да бъдат осведомени до няколко минути за възможна измама. Тогава банката, която издава картата, може да проведе разследване, за да установи дали наистина има измама и ако да, да предприеме съответните действия. Когато се появят случаи на организирана измама, които касаят няколко банки членове, Visa International работи с банките и полицията за разрешаването на случая. Бих искал и да посоча, че предотвратяването на злоупотреби е много важно за здравословното развитие на едно общество на безналични плащания. В България, банките „гледат” към бъдещето, защото е факт тенденцията измамите да „мигрират”. Престъпниците, за които става все по-трудно да извършват измами с карти Visa в ЕС, поради наличието на много чип карти, ще продължават да се опитват да печелят незаконно чрез различни видове измами, като се преместят в страни, които не разполагат с чип технология, или като атакуват системи за плащане, които не са толкова сигурни. Това е друга важна причина за бързото преминаване към чип технологията в България.
Investor.bg потърси Каталин Крецу за коментар относно плановете за развитие на компанията, както и мнението му за картовия пазар в България и Румъния.
Румънците са похарчили 455 млн. долара в търговски обекти за тримесечието, което е увеличение от 127% в сравнение със същия период на миналата година.
- Какви са основните разлики между България и Румъния по отношение въвеждането на чип технологията?
Нарастващият интерес и проектите, стартирали в България, са много обнадеждаващи и демонстрират разбирането на нашите банки членки за глобалните тенденции и потребности в областта на безналичните плащания. До момента броят на банките, сертифицирани от Visa да приемат плащания със смарт карти на POS в България, е пет, а сертифицираните банки за обслужване на смарт карти на АТМ са десет. Така че по отношение на инфраструктурата, (банки, които обслужват чип карти) България всъщност е доста преди Румъния.