Борис Велчев: Държавата е в дълг към частното висше образование

Проф. д.ю.н. Борис Велчев е ректор на един от най-престижните бизнес университети у нас Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Той бе избран за поста в края на 2021 г.

Проф. Велчев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Право" с отличен успех през 1986 г. Преминал е през всички етапи на академичното развитие, от 2002 г. е доцент, а от 2012 г. - професор по наказателно право. Доктор по право от 1997 г. От 2015 г. е доктор на юридическите науки.

Бил е член на Консултативния съвет по законодателството при 39-то и 40-то Народно събрание. Председател на Правната секция и член на Бюрото на Съюза на учените в България. От 2002 до 2006 г. е член и председател на Правния съвет на президента на Република България. От 2006 до 2012 г. е главен прокурор на Република България. Бил е член на Висшия съдебен съвет и на Управителния съвет на Националния институт за правосъдие. Назначен е за съдия в Конституционния съд от президента на Република България от 1 ноември 2012 г. Председател е на Конституционния съд от 15 ноември 2015. Преизбран е за втори мандат като председател на Конституционния съд на 14 ноември 2018.

Проф. Велчев, тази година ВУЗФ става на 20 години. Какво се промени в българското образование за тези две десетилетия? Смятате ли, че то се развива в положителна посока или има фактори, които го дърпат назад?

Много неща се промениха във висшето образование за 20 години. С малки изключения това беше период на умерено регулиран хаос. Не усещам той да е останал в миналото. Все повече бюрокрация, все повече количествени изисквания към преподавателите. Може да си Нобелов лауреат, но ако не си събрал определен брой точки, нямаш никакъв шанс да станеш доцент. Точките са по-важни от качествата и знанията на хората.

И когато поставиш такива изисквания пред хабилитирания академичен състав, накрая преподаватели стават хора с мислене, оценено формално по точки. И те предават своя начин на мислене на студентите. Точките стават все по-важни. Тестовете са важни. Мисленето е на втори план.

Най-лесно ми е да кажа, че е нужна реформа във висшето образование, която да го отдалечи от занаята и да го приближи до изкуството, но самата дума „реформа“ вече предизвиква отвращение. Едно нещо мога да декларирам, поне в това отношение във ВУЗФ няма нужда от реформа. Ние не обучаваме занаятчии – ние създаваме икономисти.

Кое според вас е най-голямото постижение на университета през тези 20 години? В каква посока смятате да развивате дейността му оттук нататък и кои са приоритетите му в най-близко бъдеще?

ВУЗФ е особен университет. Ние не се съревноваваме с никого. Изградената през годините традиция на академичен професионализъм е запазена и привлича студенти, които спокойно биха могли да учат и зад граница. Просто имаме специалности, в които ние сме сред най-добрите у нас и напълно на европейско ниво. В някакъв смисъл, ние сме ексклузивен университет – подбираме студентите си и не се притесняваме от високата им взискателност. Разбира се, това, което предлагаме в момента не е достатъчно.

Имаме планове от догодина да акредитираме нови програми по управление и да предложим програма, която да се завършва с престижната степен Master of Business Administration. Избрали сме си стратегия да не се разпиляваме по „модерни“ специалности, а да бъдем сред най-добрите в ограничения брой програми, които предлагаме.

ВУЗФ има сключени споразумения за сътрудничество с университети от цял свят. Как се развиват тези партньорства и какви добри практики научавате от работата си с международни университети?

Международната дейност никога не е била подценявана във ВУЗФ. Имаме редица договори с чуждестранни партньори. Особено ценя един от тях – с водещ македонски университет. Надяваме се на такова сътрудничество с нашите македонски колеги, което съвсем скоро да доведе до първата смесена българо-македонска програма за обучение на бакалаври и магистри. Предполагам е излишно да пояснявам значението на подобно сътрудничество – не само в учебен план. От догодина при нас ще преподават професори от европейски университети, които повярваха на ВУЗФ и приеха да станат негови щатни преподаватели. Отделно от това, планираме да привлечем и широк спектър от хонорувани преподаватели от чужбина, с които да подсилим нашите програми на английски език.

От какво „страда“ най-много висшето образование днес – недостатъчно финансиране, липса на кадри, недобре подготвени кандидат-студенти? Върху кого трябва да падне повече отговорността за успешното развитие на българското висше образование – върху самите университети или върху министерство на образованието?

Министерството на образованието има изключително важна роля в реализацията на държавната политика във висшето образование. Естествено е то да налага трудни за постигане стандарти, да поставя изисквания към университетите. Когато го прави, обаче, е добре да си припомня чл. 53, ал. 4 от Конституцията – висшите училища се ползват с академична автономия. Никое общество няма да спечели от едноцветно висше образование – в него е нужен цвят, който нито едно министерство не може да даде. Може да го даде единствено самият университет.

А що се отнася до финансирането – тук министерството е в дълг към частното висше образование. Извинете, но държавната политика във висшето образование може да има само една цел – добре подготвени специалисти с висше образование. Няма никакво значение дали то е получено в частен, или в държавен университет – важното е да е добро. Частните и държавните висши училища спазват едни и същи стандарти, установени от държавата, издават едни и същи дипломи. Но държавата плаща на едните, а на другите - не.

Но да оставим университетите, нека погледнем отношението към студентите. Студентите в държавните университети имат право на различни видове стипендии, осигурени от държавата. Сред тях е и стипендията за добър успех. В частните университети държавата не поощрява студентите – отличници. Излиза, че тя има нужда само от отлични студенти, обучавани в държавни университети, а не изобщо от отлични студенти по съответната специалност. Ако това е смислена политика, поне на мен смисълът ѝ ми убягва.

Компаниите често се оплакват, че студентите излизат недостатъчно подготвени от университетите и трябва да започнат да ги обучават от най-основните неща, когато ги наемат на работа. Къде според вас се къса връзката между теоретичните и практическите знания? Как могат да се изградят по-успешно отношенията между бизнеса и висшето образование, така че завършилите да отговарят по-добре на нуждите на компаниите? Имате ли партньорства с частни компании, които да подпомагат тези отношения във ВУЗФ?

ВУЗФ има традиционна връзка с бизнеса и това е едно от обстоятелствата, които го правят привлекателен за студентите. Нашите партньорства с водещи български компании осигуряват възможност на нашите студенти не само за стажове, но и за започване на работа. Неслучайно средната заплата на завършилите наши студенти в първата година от техния трудов стаж е 2627 лева. 

Разбира се, ние имаме и други амбиции. В процес на изграждане е Бизнес съвет на ВУЗФ, където ще привлечем представители на най-успешния български бизнес. Искаме нашите програми да отговарят на последните изисквания на работодателите, за да осигурим добро професионално бъдеще на нашите студенти.

Но искам да бъда правилно разбран - ВУЗФ не е място, където се изграждат само практически умения, полезни в бъдещата работа на одитори, счетоводители, бизнес-консултанти и застрахователи. То е университет – място, където преди всичко се изгражда начин на мислене, където се поставят основите на професионална етика, където се възпитават ценности. На тази основа изграждаме конкретните професионални умения.