Друг тип клиенти са тези, които търсят алтернатива на традиционните форми на спестяване, тъй като в последните години лихвите по банковите депозити са нулеви и реално инфлацията и таксите „изяждат“ натрупаните средства вместо да ги увеличават.
При всички положения е вярно да се каже, че колкото по-рано и по-млад се застрахова човек, толкова по-голям избор ще има откъм продуктови решения, обхват на покритията, размер на застрахователна сума, срок на договора и т.н. Тогава животът е пред него. Но за хората, които са в по-зряла възраст, и са извървели по-голямата част от един класически жизнен цикъл, също имат варианти, особено ако искат да запазят и увеличат парите, които са спестили през годините, за да имат гарантирано нещо „на страна“ след пенсиониране.
В сегмента на корпоративното застраховане, застраховките „Живот“, както и здравните застраховки, вече дори не се възприемат като социална придобивка, а като необходимост, която социално отговорните работодатели предлагат на служителите си, за да обезпечат по-добри условия на труд.
Едно от най-популярните схващания, които се свързват със застраховките „Живот” е, че животозастрахователните дружества не плащат обезщетения и плащането по полицата са „пари на вятъра“. Бихте ли споделили конкретни данни за предявените и изплатени претенции през последните години, както и какви са тенденциите?
Това, че застрахователите не плащат, е един от митовете за индустрията, който периодично се изважда на дневен ред. Справка със сайта на КФН показва, че само в последната година в животозастраховането са изплатени обезщетения в размер на 236 млн. лв. или с 20% повече спрямо същия период на 2020 г. като 62% от тази сума (близо 147 млн. лв.) са по застраховка „Живот и рента“, която е и с най-голям дял в портфейла на животозастрахователите. Изплатените суми по застраховки, свързани с инвестиционен фонд са 38 млн. лв. или 16%, а близо 36 млн. лв. са изплатени по претенции във връзка със здравни застраховки. Тези проценти са относително устойчиви като съотношения през годините.
Когато говорим за обезщетения, обаче, трябва да се вземе предвид също и честотата на ползване на дадена застраховка. Така например, масовият клас здравни застраховки, които се явяват алтернатива и надграждане на държавното здравно осигуряване, се ползват по няколко пъти годишно, докато спестовните и инвестиционните застраховки са продукти с дълъг хоризонт и при тях „обезщетения“ се изплащат в конкретни случаи - при изтичане на срока, при загуба на живот или при загуба на трудоспособност.
А скорошно проучване на АБЗ показа, че този мит битува предимно в главите на хора, които не са клиенти на застрахователна компания и нямат собствен опит с изплащане на обезщетения.
Независимо от типа застраховка, случаите, в които се изплаща обезщетение и размера му, са ясно дефинирани в общите и специалните условия по застраховката, като застрахователят се придържа към тях. Тук ключова роля имат и консултантите, които представят и разясняват как и кога се ползват покритията по сключената застраховка. Затова моят апел към клиентите е, винаги когато имат въпроси, да изискват информация и разяснения от своя застрахователен консултант.
Според последните данни на КФН има сериозен ръст при инвестиционните животозастраховки, към края на декември 2021 г. той е 127%. Как си го обяснявате, само нулевите или отрицателни лихви по депозитите ли са „виновни“ или има и друга причина?
От една страна, както вече споделих, нулевите и отрицателните лихви накараха хората, които разполагат със заделени средства да потърсят алтернатива за спестяване и генериране на доходност, каквато предлагат именно инвестиционните продукти. От друга страна, все повече хора търсят достъп до международните инвестиционни пазари, но при разумно ниво на риск и гаранции, които могат да дадат само застраховките, свързани с инвестиционен фонд, индекс или структуриран инвестиционен продукт.
За да предложи такъв продукт на пазара, застрахователят прави много сериозен подбор на инвестиционния фонд, като го оценява по активи, структура на портфейла, история на резултатите, квалификация на управляващите, инвестиционни и управленски практики и т.н, и т.н. Договарят се специални условия за клиентите на застрахователя, условия, които ползват банките, пенсионните фондове, изобщо големите инвеститори.
И не на последно място, тук ключова роля изиграха банките. Самите те добре разбират, че портфолиото с предложения към клиентите им е силно предизвикано от нисколихвената среда и съответно започнаха да предлагат все повече продукти на застрахователи в своите офиси. Голяма част от този ръст дойде именно от банките като канал за дистрибуция на застрахователни продукти.
Как се управляват средствата от инвестиционния компонент на застраховките „Живот“?
Дългосрочните спестовни и инвестиционните застраховки се различават в начина на инвестиране на средствата. В общия случай при спестовните продукти застрахователят разпределя доходност върху натрупаните активи по полицата на застрахованото лице, като инвестира събраните премии в дългови ценни книги (основно държавни ценни книжа) на емитенти с висок кредитен рейтинг и гарантира определена доходност с капитала си.
При инвестиционните животозастрахователни продукти средствата се инвестират в дялове на договорни фондове, обичайно се постига по-висока доходност, но инвестиционния риск носи клиента. В този случай, след консултация с професионален застрахователен консултант, клиентът сам избира в кой от предлаганите фондове да се инвестират средствата му според предпочитаното ниво на риск на инвестицията или според ниво, което отговаря на неговия рисков профил и познанията му за този тип инструменти.
Друг тип инвестиционни продукти са структурираните такива. Обикновено там влизането е възможно само в определен отрязък от време, а подлежащата ценна книга е създадена, за конкретен пул от клиенти, като може да е обвързана с индекс или движението на конкретен тип активи. При тях е възможно едновременно да има капиталова гаранция и да се постигнат наистина високи резултати.
При всички случаи се извършва преценка доколко продуктът е подходящ и уместен за дадения клиент, според изискванията на законодателството, както и се договаря нивото на застрахователна защита, която прави тази продукти нещо повече от обикновена инвестиция.
Застраховките „Живот“, свързани с кредит, са широко разпространен продукт, при някои видове заеми са задължителни. Какво трябва да знаем за тези продукти?
Дори и да няма задължителен характер, когато човек има кредит (било ипотечен или потребителски), застраховката „Живот“ е повече от препоръчителна, както е добре да се сключи и имуществена застраховка. Всъщност застраховката „Живот“ за кредитополучатели е обезпечение и гаранция, че ако нещо се случи със застрахования, близките му ще имат шанс да запазят дома си и няма да се окажат длъжници по погасяване на сума, с която не разполагат. Не рядко след покриването на сумата по кредита, остават и някакви средства, които да подпомогнат финансово ползващите се лица.
Като цяло, ако клиентът реши да сключи такава застраховка директно през застраховател, вместо да я получи в пакет от избраната банка, трябва да вземе предвид застрахователната сума да покрива срока и размера на кредита. В зависимост от условията, той може да избира между това дали да плаща равни вноски или намаляващи във времето, както и дали да плати сумата по застраховката еднократно при отпускането на кредита. Важно е да прецени своевременно дали размера на вноските е такъв, че да не нарушава обичайния стандарт на живот, да не пречи. И тъй като вноските са пряко свързани с размера на кредита, би следвало внимателно да се консултира със застрахователен консултант или с банков експерт преди да подпише договора за кредит и застраховката в пакет към него.
Да поговорим за рисковите застраховки „Живот“ – какво точно представляват и достъпни ли са за хора с по-ниски доходи? За какво е подходящо човек да се застрахова и за каква сума?
Конкретно рисковите застраховки нямат спестовен характер, могат да бъдат както кратки, така и дългосрочни, и са създадени да подкрепят финансово близките при внезапна загуба например на човека, който е бил основния източник на доходи в семейството. Подобно на една каско застраховка, която сключваш за колата, те са фокусирани върху покриването на конкретни рискове, с тази разлика, че тук говорим не за ламарини, а за нещо безценно – човешкото здраве и живот. В обхвата на този тип полици попадат временна и трайна загуба на трудоспособност, сериозни рискове за здравето и живота. Те могат да са вследствие на инцидент или заболяване. Подходящи са за всякакъв тип хора, особено ако имат по-динамичен начин на живот.
Размерът на застрахователната сума е въпрос на индивидуални нужди. Като цяло, при тях вноските са по-ниски и може да са не повече от едно кафе на ден, в зависимост от размера на застрахователната сума и обхвата на покритието. По принцип всяка застраховка „Живот“, не само рисковата, може да бъде достъпна и за хора с по-ниски доходи, но рисковите застраховки традиционно се разглеждат като минималната задължителна защита, дори когато човек не може да си позволи да заделя средства за спестяване или инвестиция.
През 2021 г. остава устойчив и трендът за повишен интерес към здравните застраховки, което е ефект от пандемията. Очаквате ли това да се запази и през 2022 г. и то с такива темпове (в края на 2021 г. ръстът е около 13%, по данни на КФН)?
Очаквам интересът към здравните застраховки да се запази и да продължи да расте с двуцифрен ръст. Това е не толкова ефект от пандемията, колкото е свързано с несекващата нужда на хората да получават бърз и надежден достъп до медицински услуги и грижа за здравето. Те дават възможност на клиентите ни не само да не чакат за общопрактикуващ лекар, но и да могат да се консултират навреме със специалист, както и да получат светкавичен достъп до скъпоструващи диагностични методи и технологии, за които иначе трябва да чакат с месеци. При болничната помощ те допринасят не просто за подобрени битови условия, а и за достъп до консумативи, оборудване и медицински изделия, които иначе биха били сериозно финансово предизвикателство.
Изобщо не си представям работодател без такава застраховка за служителите си. Тя е станала вече стандарт при назначаване на работа. И съвсем не си представям как се оправя човек без здравнозастрахователна карта в джоба (или на телефона), ако се разболее. Изглежда ми немислимо.
Може ли войната в Украйна да се отрази съществено на животозастрахователния пазар?
В света винаги е имало едновременно войни и застраховане. Дори в момента в Украйна застрахователните компании продължават да работят в някаква степен. А у нас застрахователите отговарят на всички изисквания за капиталова адекватност и са изчерпателно регулирани и постоянно наблюдавани, каквато е и политиката на ЕС в това отношение. Каквото може да се направи от тази гледна точка е направено, и поне в животозастраховането не ми е известно да има слаби точки.
Същевременно бруталната истина е, че до нас – на прага ни – едни хора убиват други хора, все едно нищо от достиженията на човешката цивилизация не се е случило. Това няма как да не се отрази на света ни – не само на финансовите пазари, но и на живота ни, като цяло. Някой се опитва да взриви статуквото, с което малко или много свикнахме след края на студената война.
Застраховането като бизнес има опита и механизмите да се справи с това – правило го е много пъти и за това нямам тревоги. Но ние като хора сме изправени пред нова реалност и тя включва да спрем да приемаме за даденост собствената си сигурност и благата и достиженията на света, в който живеем. Ще трябва да ги отстоим и да поемем отговорност, иначе ще е за сметка на децата ни и то по начини далеч надхвърлящи здравето на финансовите и застрахователни пазари.
Излизат ли нови играчи на този пазар, очаква ли се някакъв вид консолидация?
В последните години станахме свидетели на придобивания навсякъде във финансовия свят, включително и в застраховането, което само по себе си е нормален процес. А в България известна консолидация не е нещо лошо, предвид бурното развитие на пазара след промените и постепенното му регулиране и съзряване. По отношение на новите играчи - в ЕС свободата на предлагане на услуги и установяване отдавна промениха правилата на играта, а технологичното развитие промени самото понятие за пространство, такова каквото го познавахме в миналото.
Очаквам все по-конкурентна среда, в която очакванията за клиентско преживяване все повече ще се формират извън нашия сектор, а предизвикателствата ще са свързани с промяна на самото потребителско поведение. Живеем в свят, в който всеки може да си купи какво ли не откъде ли не, време е да си дадем сметка за това.