С. Несторова: Без здравно застраховане е абсурдно навигирането на здравната система

Светла Несторова е главен изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет на ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД. Близо 10 години (от 2011 до 2021 г.) е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи, като два мандата е председател, а един - заместник-председател. Член е на Управителния съвет на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски”. Носител на наградата „Мениджър на годината“ за 2019 година, както и на приз за цялостен принос в развитието на българското застраховане.

Светла Несторова бе гост на дебютното издание на мултиплатформения проект „Застраховки „Живот“ – защита и инвестиции“, което Bulgaria ON AIR организира за пръв път у нас съвместно с Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и се излъчи в ефира на националната телевизия на 10 април.  Модератор на специалния проект беше водещият на предаването Money.bg по Bulgaria ON AIR Петър Илиев.

Г-жо Несторова, как се развива през последните години животозастраховането в България и как е Европа? Питам, защото в страната ни битуват различни стереотипи, хората са изключително консервативни, а специално към застрахователите – са и много недоверчиви… Можем ли изобщо да се сравняваме с останалите страни от ЕС?

Животозастраховането и в България, и в Европа запази позиции въпреки предизвикателството, което ни отправи пандемията от COVID-19. Съществената разлика между нас е, че пазарът в България все още се доминира от общото застраховане, най-вече автомобилното, докато за Европа тенденцията отдавна е обратната и водещо място имат застраховките „Живот“. И у нас, и в чужбина, все повече нараства ролята на здравното застраховане.  

По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на 2021 г., делът на приходите от животозастрахователни и здравни продукти е към 21% спрямо 79% за продукти от общото застраховане. За Европа по данни на „Иншурънс Юръп“ за 2020 г. тенденцията е в полза на животозастраховането – приходите от животозастраховки са около 56%, около 12% са приходи от здравни застраховки, а едва около 33% са приходи от останалото общо застраховане.

Макар ниската застрахователна култура у нас все още да води до доминиране на задължителните застраховки  – най-вече „Гражданска отговорност“, лека полека пазарът тръгва по своя неизбежен път. Все повече български граждани се замислят как да обезпечат бъдещето си и търсят алтернативи на традиционните форми на спестяване, все по-ясно става, че в нисколихвената среда, в която живеем, животозастраховането предоставя едно от малкото валидни форми на инвестиране на свободните средства, както и че без здравно застраховане е абсурдно трудно навигирането на здравната система.

В сравнение с повечето страни от Централна и Източна Европа, плътността и проникването все още са ниски - за Европа средният размер на премията за сключена застраховка „Живот“ на човек (плътността) е малко над 1 100 евро, а размера на премиите като процент от БВП, (проникването на животозастраховането) е близо 4%. В тези калкулации не са включени премиите от здравно застраховане, тъй като то се разглежда като отделен сегмент.

В България за 2021 г. можем да очакваме нива на средна премия на човек от приблизително 80 - 90 лв. и проникване около 1,4 – 1,6%, но това само демонстрира какъв огромен потенциал за развитие има сегментът у нас.

Какъв е делът на този тип застраховки спрямо общия застрахователен пазар и как се променя през последните 10 години? Стават ли по-информирани хората за тези продукти и какво продължава да ги спира при избора на такъв тип инвестиция?

Към края на 2021 г. приходите от застраховане у нас възлизат на 3,247 млрд. лв., като 607 млн. лв. са от животозастраховане, което продължава устойчиво да расте през последните години, въпреки пандемията. Данните, оповестени от КФН показват изключителен ръст на животозастраховането от 38% на годишна база, което е впечатляващо и отново потвърждава казаното по-горе, а конкретно инвестиционните продукти растат с трицифрен процент. 

Според вас на какво се дължи този ръст?

Причините за това са многобройни. От една страна, Асоциацията на българските застрахователи, както и компаниите, които оперират на животозастрахователния пазар у нас, работят системно за повишаването на финансовата и застрахователната култура на българите. Съответно все повече хора осъзнават важността на това своевременно да помислят за решения, с които да обезпечат себе си и близките си за непредвидени ситуации. От друга, продължаващата ситуация на ниски лихви и високи такси по банковите сметки на хората, ориентира както потребителя, така и самите банки към алтернативата на животозастрахователните продукти.

Съществува и огромно по обем европейско и местно законодателство, което се грижи да гарантира прозрачността, обективността и коректността на процеса на предлагане на животозастрахователни и инвестиционни продукти, и да го базира на анализ на конкретните потребности на клиентите от продукти за финансова и застрахователна защита и тяхната индивидуална готовност за поемане на риск.

На фона на глобалните предизвикателства, обаче, с които се сблъска светът в последните 2 години, естествено е хората да изпитват чувство на несигурност къде и как да инвестират дългосрочно средствата си и затова ние активно се опитваме да ги достигнем, за да им дадем повече информация и да предложим подходящите решения в дългосрочен план.

Какъв е профилът на българския застрахован клиент днес в животозастраховането?

Профилът е доста разнообразен. Ако говорим за дългосрочните продукти в сегмента на личното застраховане, това са семеен мъж или жена на средна възраст, със средни и високи доходи, които носят на плещите си отговорността да обезпечат стандарта на живот на деца и зависими близки хора.

При застраховките, свързани с инвестиционен фонд, това може да е и клиент, който иска да получи достъп до световните инвестиционни пазари при условията на институционален инвеститор, каквито застрахователите са договорили, като сподели личния и финансов риск и осигури защита за себе си и близките си. Той или тя може да разполага с готови средства, които иска да инвестира, а също и да използва този вид застраховки като инструмент за изравняване на флуктуациите на пазара.