П. Вълков: Инвеститорите търсят подценени компании с потенциал при възстановяването

- В кои сектори ще са печелившите компании?

Както споменах вече, смятам, че при част от цикличните сектори може да се очаква положително развитие. Това са сектори, които силно пострадаха от затварянето на икономиките, като редица компании изпаднаха във финансови затруднение, което пък отворя възможностите за другите от тях. Може да се види добри ръстове при компании от енергийния сектор, транспорт и развлечение, финанси, промишленост.

- Очаквате ли радикална промяна в политиката на централните банки? Има индикации, че Европейската централна банка преглежда стратегията си на парична политика. Може ли да има промени, които ще наложат ответни действия от пазарите?

-Не очаквам радикална промяна. Конкретно ЕЦБ явно показа през годината, че въпреки смяната на своя председател, не смята да променя насоките на своите политики. Федералният резерв на САЩ също вече показа през годината, че този път не смята да прибързва с повишаване на лихвите, смятайки, че наблюдаваното силно възстановяване на американската икономика през втората половина на годината не е устойчиво.

- Вече има очаквания за ръст на инфлацията. Може ли коментирате как ще се отрази това на икономиките?

-За разлика от световната рецесия преди повече от 10 години, този път реакциите на правителствата и централните банки бяха бързи и решителни. Нещо повече, дори Европа наруши своята практика да налага фискални ограничения на своите държави-членки. В същото време процесът на глобализация се развива на противоположна скорост, което е също проинфлационно.

Дори Фед заяви, че ще толерира по-високо ниво на инфлация преди да прибегне до повишение на лихвите. Рисковете за инфлация са свързани и с това, че покрай затварянето на икономиките частното потребление беше ограничено, а бизнесът отложи част от инвестиционните си проекти. Това може да доведе на краткосрочен инфлационен натиск през следващата година при отварянето на икономиките, но не очаквам устойчива тенденция в тази насока.

- Каква е ефективността на отрицателните проценти? Възползваха ли се банките от отрицателните лихви в опит да повишат ликвидността в икономиката на еврозоната, сериозно засегната от коронавирусната пандемия?

- Ликвидността в банковата система в цяла Европа остава висока. За това допринасят и поставените ограничения върху дивидентните политики на банките. Отрицателните лихви несъмнено оказаха влияние и върху понижението на доходността на държавните ценни книжа, но и върху понижението на лихвите върху кредитите, което има важно значение.

- Защо Фед предпочита положителните лихви като стимул за икономическия растеж? Как се ще се отрази това на долара и може ли да има мечи цикъл?

- Несъмнено Фед има различен поглед по отношение на отрицателните лихви, като до този момент от институцията са споделяли, че не очакват тяхното прилагане. За дълъг период от време лихвеният спред продължава да бъде в полза на долара, но както се видя през последния месец, щатската валута отбеляза понижение. Основната причина за това може да се търси в резултатите от президентските избори, съответно очакванията за нова порция фискални стимули, но този път в условията на евентуално нормализиране на международните отношения, което е негативно за долара.

- Достатъчни ли ще са паричните стимули на ЕЦБ при евентуален икономически растеж догодина, за да се справи с огромното количество нов дълг?

- В крайна сметка ролята на ЕЦБ не е свързана с прякото монетаризирането на публичния дълг, но политиката на отрицателни лихви, както и поддържането на висока ликвидност в системата ще се окажат достатъчни условия за поддържане на доходността на дълга на държавите-членки.

- Ще окаже ли влияние свръхликвидността на банките върху лихвените нива?

-Несъмнено, този процес започна още преди години и ще продължи да оказва влияние още няколко години.