Л. Павлова: Зелено и интелигентно сближаване ще е водещото при възстановяването

Лиляна Павлова е министър на регионалното развитие и благоустройството в първото и второто правителство на Бойко Борисов, после министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз в третото правителство на Борисов.

Избрана е за евродепутат (2019), но се отказва от длъжността поради утвърждаването ѝ за български вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.

Началото на годината съвпадна с глобалната пандемия - как беше таргетирана реакцията на ЕИБ в рамките на подкрепата от страна на институциите на ЕС и другите глобални институции като Световната банка?

Въздействието на пандемията на коронавируса е трагично както от гледна точка на загубата на човешки живот, така и по отношение на европейската икономика. Кризата изисква решителен, бърз и общ европейски отговор, който вече е в ход.

Пакетът от мерки на ЕС в размер на 540 милиарда евро, предложен от Еврогрупата и одобрен от Европейския съвет, включва набор от мерки, изразяващи европейската солидарност: комбинация от допълващи и координирани национални мерки и мерки на равнището на ЕС, които могат да бъдат приложени чрез надграждане върху съществуващи структури и разпоредби.

Пакетът от мерки на ЕС се състои от 3 стълба: за пазара на труда, един за правителствата и един за дружествата и реалната икономика.

В подкрепа на предприятията и реалната икономика групата на ЕИБ е в най-добра позиция да осигури това, от което Европа и нейните граждани се нуждаят. Ето защо предложихме да се създаде общоевропейски гаранционен фонд в отговор на COVI-19, който беше одобрен от Еврогрупата и от Европейския съвет. Това ще даде възможност на групата на ЕИБ да увеличи подкрепата си за предимно малки и средни европейски предприятия, като предостави допълнително финансиране в размер до 200 млрд. евро.

Какви са основните приоритети при проектите, финансирани от ЕИБ, каква е посоката на промяна?

На фона на вече видимите икономически последици от пандемията на COVID-19 европейските институции работят в две направления, за да се противодейства и да се смекчат последиците от кризата: спешни мерки за подпомагане на сектора на здравеопазване и необходимост от бързо намиране на лечение и ваксина срещу COVIDM-19. Работим за намиране на решения за ограничаване на разпространението на вируса и на мерките, насочени към овладяване на икономическите последици от кризата, които оказват дълбоко въздействие върху европейските предприятия и европейската икономика като цяло.

И в двете направления се прави много и се провежда единен и амбициозен европейски отговор. Групата на ЕИБ е част от отговора както на свързаните със здравето и икономиката предизвикателства, пред които сега сме изправени като континент, така и по целия свят.

В същото време продължаваме да работим и по изпълнение на другите си приоритети, като считаме че мерките свързани с борбата срещу климатичните изменения трябва да имат водеща роля и в самия процес на възстановяване от сегашната криза.

Когато мислим за възстановяване, „зелено и интелигентно сближаване“ отново ще водещо. Миналата година беше посветена на подготовката за екологизиране на нашите икономики, промяна на критериите ни за отпускане финансиране в енергийния сектор, като се уверихме, че проектите, които подкрепяме водят до намаляване на парниковите газове.

 Като дългогодишен министър и зам.-министър на регионалното развитие и ръководител на ОПРР - какъв е Вашият поглед към приоритетите на регионалното развитие от гледна точка на предлаганите възможности от страна на ЕИБ?

Като банка на ЕС, една от нашите цели е да помогнем за изграждането на приобщаваща Европа. Чрез работата си ние се стремим да намалим икономическото, социалното и териториалното неравенство в целия ЕС, включително България, и да допринесем за подобряване на живота на европейските граждани. Поради тази причина регионалната политика и политиката на сближаване са в основата на нашата мисия. Поради това годишната цел на ЕИБ за отпускане на заеми за сближаване е 30 % от всички нови операции в ЕС.

Като вицепрезидент на ЕИБ, който отговаря за политиката на сближаване, бих искала да Ви уверя, че въпреки новите предизвикателства пред нас потвърждаваме ангажимента си за изпълнение на тази политика и отново сме напът да постигнем целта си 30% от нашето финансиране да бъде в подкрепа на кохезията.

Подкрепяните от ЕИБ проекти в областта на сближаването се стремят да се справят с неравенствата в подкрепа на балансираното териториално развитие, което няма да остави никого. В тази рамка ние финансираме проекти в областта на регионалната политика и политиката на сближаване, които подкрепят малките и средните предприятия, включително иновативните дружества и стартиращи компании, насърчават научните изследвания и иновациите, инвестират в по-чиста околна среда, енергийна ефективност и борба с изменението на климата, подкрепят стратегическата инфраструктура, включително подобряването на достъпа до цифрови технологии с цел насърчаване на връзките с отдалечените региони, подобряване на градската среда и изграждане на трансевропейски транспортни мрежи.

Кои са приоритетите на ЕИБ по отношение на финансирането и развитието на проекти в сектор "инфраструктура"?

Знаем, че надеждната и интелигента инфраструктура е основен фактор за икономическия растеж, устойчивостта и създаването на работни места. Наред с това тя има решаваща роля за конкурентоспособността на Европа. ЕИБ играе важна роля за постигане на нисковъглеродно бъдеще в Европа и отвъд нейните граници. Като банката на ЕС превърнахме в наш основен приоритет инвестирането в интелигентна, достъпна и устойчива мобилност, цифрови мрежи, енергийна ефективност и устойчиво градско развитие и управление на водните ресурси и отпадъчните води. Нашето кредитиране в градските зони включва и развитието на социална инфраструктура, жилища на достъпни цени и ключови обществени сгради. Чрез финансиране на проекти за цялостно обновление, ние имаме за цел да направим кварталите и градовете по-привлекателни чрез предоставяните услуги на гражданите, като същевременно се инвестира и в културното наследство.

Какви възможности предоставя Invest.eu като програма в периода 2021 – 2027 и като естествено продължение на успешния Европейски фонд за стратегически инвестиции? Защо е важно да бъдат мобилизирани различни източници на капитал (вкл. частен) и какви са механизмите за постигане на тази цел?

InvestEU ще предостави още  повече възможности отколкото  Плана за инвестиции в Европа, тъй като ще обедини 14 финансови инструмента на ЕС, които работят сега и ще улесни достъпа до финансиране. Техническите подробности на InvestEU все още се обсъждат, но вече е ясно, че Групата на ЕИБ ще остане основен партньор на Европейския съюз при финансирането на европейски приоритетни проекти по следващия бюджет на ЕС в периода 2021 до 2027 г. Групата ще управлява 75% от програмата InvestEU и ще осигури необходимия банков експертен опит в полза на всички участващи партньори. Ние ще подсигурим и управлението на риска за цялата програма.  Освен това, ЕИБ ще окаже техническа подкрепа на организаторите на проекти в рамките на Консултантския център на InvestEU като продължение на извършваната консултантската дейност по плана „Юнкер”.

InvestEU се основава на  успеха на плана „Юнкер” и  Европейския фонд за стратегически  инвестиции (ЕФСИ) и другите налични  финансови инструменти, като Механизма  за свързване на Европа (CEF), InnovFin и Програмата за конкурентоспособност  на предприятията (COSME), които се  управляват и изпълняват от  Групата на ЕИБ. Тя ще се  базира на гаранция от 38 млрд. евро от бюджета на ЕС и  ще има за цел да привлече  инвестиции от близо 650 млрд. евро, за да се запази социалния, устойчив и конкурентоспособен характер на ЕС.

Невъзможно е породените от големи обществени сътресения инвестиционни потребности да бъдат посрещнати единствено чрез публично финансиране. Преходът към по-екологично общество, цифровизацията, достъпът до финансиране за малките и средни предприятия или постоянният недостиг на инфраструктурно финансиране в ЕС - всички тези сектори изискват и намесата и на частния сектор.

Затова ЕИБ развива и прилага новаторски финансови инструменти и решения за насърчаване и привличане на нови инвеститори и насочване на инвестиции в нови категории активи (напр. възобновяема енергия, възстановяване на почви, биоразнообразие и др.). Това, което InvestEU ще направи е да даде възможност на Групата на ЕИБ и другите партньори да поемат по-високи рискове в даден проект. Подобно на ЕФСИ ще скъси дистанцията между това, което частните инвеститори считат за икономически жизнеспособно и нежизнеспособно. В случая с ЕФСИ това бе голям успех: две трети от очакваните по инициативата инвестиции идват от частни източници. Един от новите инструменти, които ЕИБ разработи в рамките на ЕФСИ, се нарича „рисков дълг”.

Другите механизми са секюритизация на портфейлите на банката за МСП, изкупуване на обезпечени с активи ценни книжа за осигуряване на капиталови облекчения на банката и стимули за финансиране на МСП, структури за споделяне на риска или капиталово съфинансиране.

Каква е ролята на програмата InvestBG, InvestBG Equity като нови възможности и очаквани резултати?

Групата на ЕИБ се стреми да развива иновационните екосистеми в цяла Европа, като си сътрудничи с установени и нови доставчици на собствен капитал и дългово финансиране, като често при необходимост заема централно място. Твърдо вярваме, че процъфтяващата среда за стартиращи компании в България и регионът се заражда с все по-голям брой високотехнологични предприятия в процес на разширяване. Ние се ангажираме да разработим за тях по-интегрирана и солидна среда за частен рисков капитал в Югоизточна Европа, като София да бъде в центъра на тази инфраструктура.

Инвестиционната програма „InvestBG Equity“ се разработва съвместно от ЕИФ и Министерство на икономиката, като се използват част от погасителните вноски по по-старите капиталови и дългови операции в България в комбинация с собствените ресурси на ЕИФ с оглед на създаването на следващия слой от фондове за рисков капитал и фондове за дялово участие в България и региона. Те ще бъдат фондове за дялово участие с по-голям размер на капитала и значителен частен капитал, които биха могли да бъдат инвестирани в по-широкия регион на Централна и Югоизточна Европа и ще бъдат насочени предимно към разрастващите се предприятия. Целта е да се съчетае обществен и частен капитал в размер на около 200 млн. евро в ново поколение играчи на рисков капитал, базирани в този регион. ЕИФ подписа първия ангажимент за Empower Capital II, който след успешното набиране на средства от частни инвеститори ще стане първият участник с участието на частни инвеститори в инициативата за собствен капитал по линия на InvestBG Equity и 7-и фонд за собствен капитал, спонсориран от ЕИФ и базиран в София. Ние сме много удовлетворени от интереса към програмата InvestBG и постигането на значителен напредък въпреки трудната настояща обстановка.

Как оценявате потенциала за развитие на стратегически инфраструктурни проекти чрез публично-частни партньорства? Каква роля в процеса имат публичният сектор, частният партньор и финансовите институции?

На първо място е важно да се посочи, че решението дали да се използва ПЧП е решение на съответната държава членка, а не решение, взето от ЕИБ. Това е в съответствие с неутралната позицията на ЕИБ  за ПЧП и  с принципа на субсидиарност.  Въпреки това, ЕИБ може да помогне на публичните власти в държавите членки за това решение, включително чрез експертна помощ от Европейския експертен център за публично-частно партньорство (EPEC), който е част от отдела за консултантски услуги на ЕИБ.

Всъщност, наскоро ЕРЕС сключи договор за предоставяне на стратегически съвети на българското правителство, включващи разработване на методики за оценка и подготовка на проекти за ПЧП заедно със Световната банка и ГД „Служба за подкрепа на структурните реформи”. Сред факторите за оценка на потенциала за разработване на проекти чрез ПЧП са доказана икономическа обоснованост на съответния проект,  ясно заложени и изпълнени задължения за обществените услуги в дългосрочен договор, правилно и икономически ефективно разпределение на рисковете между публичния и частния сектор и засилен интерес от потенциални частни партньори и кредитори, които да се конкурират за добре подготвени и кредитоспособни проекти. Публичният сектор играе решаваща роля на ранните етапи от подготовката на проекти и би трябвало да ръководи процеса през цялото време.  Частният сектор и финансовите институции играят основна роля чрез помощта в хода на  изпълнение на проекта, след като той е бил правилно дефиниран и преценен за допустим под формата на  ПЧП чрез съответната състезателна процедура. Като член на EPEC българските публични власти могат да продължат да се възползват от подкрепата на EPEC по свързани с ПЧП въпроси  както по отношение на политиката за ПЧП, така и при оказване на подкрепа за по-нататъшно развитие и подготовка на проекти.

Актуален технически проект, feasibility study, бизнес план - какво определя готовността за финансиране на даден проект? Как EIB съдейства за предпроектната подготовка и технически анализ на проектите? Има ли „готови за финансиране“ чрез публично-частни партньорства проекти в България и какъв е профилът на инвеститорите, които биха имали интерес?

Няма стандартизирано изискване за документация, за да може даден проект да бъде разгледан за финансиране от ЕИБ, като се има предвид широкия диапазон и разнообразие от потенциални проекти, които попадат в обхвата за допустимост на банката. В това отношение, банката не изисква от своите кредитополучатели да попълват типови формуляри или въпросници. Като общо правило, ЕИБ очаква да получи подробно предпроектно проучване. Когато такова проучване не е подготвено, организаторът на проекта може да предостави друга подробна информация, която позволява  техническа, екологична, икономическа, финансова и правна оценка на проекта. Оценката на проекти се извършва от екипи на ЕИБ, в които участват инженери, икономисти и финансови анализатори в тясно сътрудничество с организатора на съответния проект, като те са на разположение, за да дадат насоки и да обсъдят с проектните инициатори характеристиките на техните проекти.

Консултантските услуги допълват кредитирането от ЕИБ и представляват неделима част от нашата стратегия на работа. Ние предоставяме технически и финансов експертен опит на нашите клиенти, за да разработваме и изпълняваме инвестиционни проекти и програми и да подобрим институционалната и регулаторна рамка. Като допълнение към заемите от ЕИБ, нашите консултантски услуги укрепват икономическите и технически основи за дадена инвестиция и катализират финансиране от други източници.

„JASPERS”, инструмент на политиката за сближаване на ЕС, който улеснява безплатната подготовка на проекти за кандидатстване за безвъзмездна помощ от ЕК, е най-голямото досега консултантско задание, което банката управлява. Звеното помага на бенефициентите да изготвят висококачествени проекти като предлага подготовка на проекти, изграждане на капацитет и независим преглед на качеството в основните инфраструктурни сектори.

Друга възможност за консултации за публичните и частните оператори е Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) - партньорство между Групата на ЕИБ и ЕК, който има за цел да действа като обща точка за достъп до различни видове консултантски услуги и техническа помощ. Той подпомага подбора, подготовката и разработването на инвестиционни проекти в целия ЕС. Нашите консултанти работят директно с вас, за да подготвят индивидуализиран пакет консултантски услуги в помощ на вашите проекти. Услугите на Центъра за публични организации са безплатни, а за бенефициенти от частния сектор може да бъде поискано заплащането на такса с цел съгласуване на интересите и гарантиране на отговорност за резултатите.

ЕИБ си сътрудничи както с публични, така и с частни инвеститори, когато става дума за изпълнение на проекти в рамките на ПЧП. За да бъде постигнат успех, публичните власти трябва да извършат дължимата оценка на пригодността на проектите, както и на правилната форма на ПЧП, с ясното съзнание за предимствата и недостатъците на финансирането чрез ПЧП, предвид характеристиките на конкретния проект. Като форма на ПЧП, концесионният модел бе успешно използван в България в миналото. В този контекст, концесията на летище „София” е един настоящ проект, който се развива добре.

С какво финансовите инструменти, които ЕИБ предоставя за развитие на мащабни инвестиционни проекти се различават от тези, които търговските банки биха могли да предложат? На какви критерии трябва да отговарят проектите, за да попаднат в обхвата на финансиране и да бъдат одобрени?

Едно от основните предимства на кредитирането от ЕИБ са падежите по отпуснатите от банката кредити, които са по-дълги от предлаганите на пазара, както и нашите изгодни лихви, които можем да предложим с оглед на привилегирования ни достъп до международните капиталови пазари, като кредитор с рейтинг ААА. Също така, като банката на ЕС, ние работим на нетърговска основа и затова прехвърляме нашите изгодни условия за финансиране на нашите заемополучатели. Това прави лихвите по нашите кредити достъпни и съобразени с потребностите на нашите заемополучатели. Освен това, одобряването на проект от банката представлява „знак за качество”, който показва на другите кредитори, че съответните инвестиции са технически, икономически и финансово жизнеспособни и че отговарят на екологични, социални и етични стандарти. По този начин участието на банката може да привлече други финансови институции, което се насърчава и от нашата обичайна практика за ограничаване на финансирането от ЕИБ до 50 % от разходите по проектите. Затова ние приветстваме съфинансиране с участие на национални и международни финансови институции.

За да отговарят на условията за допустимост, проектите трябва да допринасят за постигане на цели от икономическата политика на ЕС. Нашите дейности са насочени към следните области: Климат и околна среда - подкрепа  на прехода към нисковъглеродна, екологично съобразна и устойчива към изменението на климата икономика; Иновации и професионални умения - насърчаване на уменията и иновациите на всяко ниво; Инфраструктура - свързване на гражданите на Европа, вътрешните пазари и икономики; Малките и средни предприятия (МСП) - подкрепа за гръбнака на икономиката на ЕС. Предвид ролята на „климатичната банка” на ЕС от следващата година всички финансирани от ЕИБ проекти, ще трябва да бъдат в съответствие с Парижкото споразумението за климата, а до 2025 г. най-малко 50 % от проектите, финансирани от ЕИБ ще окажат положително въздействие върху климата и/или околната среда.