"Музикаутор": Искаме изсветляване на бизнеса с концерти

Росина Петрова е мениджър „Лицензиране концерти“ в "Музикаутор" – организация на композитори, автори и музикални издатели за управление на авторски права. Свързахме се с нея по повод новината, че Музикаутор и Сдружението на организаторите на концерти „Сцена Музика“ инициират законови промени, целящи изсветляването на бизнеса с концерти. 

От години „Музикаутор“ коментира открито колко сериозни са проблемите, свързани с организирането на събития и неспазването на закона от страна на промоутърите. Колко голям е сивият сектор в случая?

- Един от сериозните проблеми при пазара на концерти е точно това, че в България липсват официални данни и трудно може да се направи реална оценка на отрасъла.

През 2019 година "Музикаутор" проведе собствено проучване, което внесе в Министерство на културата във връзка с утвърждаването на новата тарифа за авторските възнаграждения за музиката в концертите. Проучването показва, че през 2018 година в България са организирани събития с икономическа стойност (приходи от билети или бюджет при безплатно събитие – бел. ред.) от приблизително 60 000 000 лв. През същата година "Музикаутор" лицензира събития с обща икономическа стойност 17 млн. лв., тоест 28% от пазара. Едва 60% от дължимите авторски възнаграждения за тези събития реално са изплатени.

От една страна, голяма част от организаторите не лицензират събития си, а от друга – съществуват порочни практики, при които дори за лицензирани събития не се плащат авторски възнаграждения. И в двата случая можем да говорим за сив сектор. Това е грубо закононарушение, но е още по-сериозно това, че се нарушава конкуренцията на пазара, тъй като част от организаторите избягват определени разходи, докато други са коректни платци.

Ето например големи организатори като ART BG, Sofia Music Enterprises и Moko Solution през последните три години ощетиха авторите с 1,5 млн. лв., въпреки че лицензираха събитията си. За съжаление, потърпевши бяха не само авторите, но и изпълнители, тикетинг компании, зали, доставчици на услуги и не на последно място – потребители, които не получиха обратно парите си от билети за отменени концерти.

В какво по-конкретно се изразяват сивите практики, които наблюдавате?

- На първо място се „пропуска“ уреждането на авторските права или събитието се лицензира, но не се изплащат възнаграждения. "Музикаутор" неведнъж е информирала и органите, и обществеността, че тези практики не ощетяват само авторите, но и държавата. Сериозно нарушение е манипулирането на отчети за приходи от продажба на билети. Те се ползват като основа за изчисляване на авторските възнаграждения, а подаването неточна информация често се прави с цел те да бъдат занижени изкуствено.

Друг често срещан пример са промоутъри, които работят паралелно с повече от едно юридическо лице, но винаги под една търговска марка, за организирането на даден концерт. Фирмите имат различни роли – едната е отговорна за наемането на зала, осигуряване на осветление, озвучаване, охрана и др. Обикновено именно тази фирма сключва договор с "Музикаутор", защото залата го изисква. Паричният поток от продажбата на билети обаче минава през съвсем различна фирма. По този начин отговорността за изплащането на задълженията към доставчиците, включително и към "Музикаутор", остава единствено върху фирма без реални приходи. Това прави невъзможно събирането на авторските възнаграждения след провеждането на концерта.

В други случаи фирмите, които се използват от организатора, се създават само за определен концерт. Сблъскваме се с фирми еднодневки като „Любе 2016“ ЕООД или „Брайън (Адамс) 2016“ ЕООД. Веднага след концерта фирмите се освобождават от активи, заличават се обстоятелства като съдружници и собственици на капитал или своевременно се прехвърлят на подходящи за случая юридически или физически лица. Задълженията към доставчиците и подизпълнителите остават непогасени, включително и към носителите на авторски права, чиито произведения са използвани по време на концерта. Така подсигурени, дори и след предприемане на съдебни действия и осъждане на юридическите лица, задълженията не могат да бъдат събрани. В резултат често и държавата остава ощетена с немалки суми.

Кои от тези проблеми създават най-сериозни проблеми в бранша?

- Всяка практика, която е в противоречие със закона или пък създава конкурентно предимство на гърба на друг, е сериозен проблем. От гледна точна на авторите безспорно избягването на разходите за авторски права е най-болезнено.

Погледнато по-глобално обаче, проблемът е далеч по-дълбок. Когато един организатор заобикаля закона, спестява си разходи, не зачита интелектуалния и авторския труд, той всъщност си създава нелоялно преимущество пред своите колеги. Той генерира по-голяма печалба и съответно, когато участва на следващия търг за изпълнители, разполага с повече ресурс, който да предложи като хонорар. Получава се изкуствено завишаване на цените, което често се оказва нерентабилно както за самия организатор, така и за всички негови колеги. Това е така, защото нито пазарът в България, нито платежоспособността на населението са достатъчно големи, за да обезпечат направените разходи. В резултат пазарът се изкривява, което принуждава и коректни организатори да използват порочни методи на работа, за да оцелеят.

Влязлата в сила нова тарифа за авторските възнаграждения взема ли предвид колко тежко беше засегнат секторът от пандемията, след като всички събития на живо бяха замразени за няколко месеца? Ако да, как?

- Преговорите за тарифата започнаха далеч преди изобщо да чуем за Covid-19. Всъщност подписването на рамковото споразумение между Музикаутор и Сдружение „Сцена Музика“, с което страните се съгласиха за окончателния вид на тарифата, стана ден преди обявяването на извънредното положение.