Очакваме също така масово да се премине на разсрочено плащане по всички видове застраховки. Това е възможно да окаже влияние върху паричните потоци. Също така е възможно сегашната ситуация да създаде предпоставки за рязко увеличение на опитите за злоупотреби и измами, особено в сегмента на животозастраховането.
Ще има преструктуриране на инвестиционните портфейли на застрахователните дружества, както и на самата структура на компаниите, в търсене на оптималния вариант на работа в условията на икономическа и здравна криза. Трябва да отбележа, че в момента застрахователните компании седят изключително стабилно.
Как си представяте, че ще завърши годината за сектора, може ли вече да се направят прогнози?
- Не, все още е рано да се каже. Ще има спад при всички положения, но когато предходната година си имал общ ръст на пазара от 13%, когато си натрупал сериозен резерв, съм уверен, че компаниите имат достатъчно буфери, с които да поемат спадовете на пазара на отделните видове застраховки.
Предстои връчването на наградите „Застраховател на годината“. С какво наградите тази година са по-различни?
- Това е 12-то издание на събитието и вече наистина можем да кажем, че то стана традиционно. Тази година ще бъдат раздадени 6 награди. Най-интересното е, че самите застрахователи го чакат с нетърпение, защото чрез тази инициатива те получават много обективна оценка за това кой къде се е позиционирал на пазара. Нещо повече - при класирането на участниците използваме огромен брой показатели и когато направим таблиците, се получава изключително сериозна картина на целия пазар.
Разликата е, че предишните години го правехме изключително официално. Сега ще използваме всички предимства на съвременните аудио-визуални технологии. Самата церемония ще се проведе във Висшето училище по застраховане и финанси и ще се излъчва онлайн. В нея ще се включат само част от членовете на организационния комитет и ръководителите на наградените дружества. Специални гости на събитието ще бъдат г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор и г-жа Илиана Христова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор”. Макар и в такъв тесен кръг и без физическа публика, все пак традицията ще бъде спазена и ще има тържествено награждаване.
За съжаление тази година пенсионноосигурителните дружества отказаха да вземат участие, не знам защо.
Може ли да се каже, че се увеличава значимостта на това отличие, предвид нарастващата конкуренция на пазара и проблемите, с които се сблъскват компаниите?
- Категорично да! То повишава доверието в дружествата. Резултатите от нашето класиране се използват във всички видове рекламни кампании и помагат за затвърждаването на сериозния авторитет, който отличените компании изграждат на пазара.
А застрахова ли се повече българинът? Подобри ли се застрахователната му култура?
- Да, категорично. И това става независимо от народопсихологията ни и някои кризисни ситуации, като сегашната. Застрахователната култура действително се повишава, макар и не с темповете, с които ни се иска. Например в развитите държави животозастраховането е сред най-развитите сегменти както като обем, така и като част от структурата на общите приходи. В България е само около 20%, останалите 80% са общо застраховане. Не мога да не отбележа, че преди 4-5 години животозастраховането държеше едва 5% от общия пазар. Очевидно има динамика в полза на развитието на културата на застраховане.
Малко по-рано казахте, че вече в сектора започват да се наблюдават трудности при покриване на капиталовите изисквания и платежоспособност. В момента темата за приемането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II отново е на дневен ред и дори се очаква реално развитие. Имате ли притеснения по тази линия и конкретно по отношение на застрахователния сектор?
- На този етап компаниите нямат затруднения да изпълняват изискванията за ликвидност и платежоспособност и в този смисъл ролята им в процеса не е проблемна. Нямам опасения в този контекст.
Не мога да не ви попитам и какво е вашето лично мнение като финансист и икономист – подходящ ли е сега моментът за кандидатстване за „чакалнята на еврозоната“, трябваше ли да се бърза с този въпрос точно в условията на пандемия?
-Точно тези условия трябва да се използват като предпоставка за съкращаването на сроковете за осъществяване на дадена стъпка. А тази стъпка е изключително важна за бъдещето на България. Това е крачка към приближаването ни към развитите страни, техните доходи и още куп положителни промени, които ще се случат, финализирайки този процес. Това ще донесе още една допълнителна сигурност. Както виждате в условията на пандемия, помощта на ЕС е особено сериозна именно към страните от еврозоната. И това важи не само за банките, но играе и основна роля в развитието на икономиките изобщо.
Винаги ще има критици на процеса, но това не трябва да ни спира, защото в основата си критиките се превръщат в политически инструменти. Отлагането на присъединяването ни към ERM II ще отложи възможността на България за просперитет.