Григорий Вазов: Застрахователните компании са изключително добре позиционирани

Доц. д-р Григорий Вазов е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и изпълнителен директор на Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета VUZF Lab. Той е главен  секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. През 2015 г. е избран за член на Фискалния съвет на България. Член е на Надзорния съвет на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и на “ДЗИ – Животозастраховане” ЕАД, част от KBC Груп. 

През 2016 г. му е присъдено почетното звание „Президент и ректор Емеритус” на ВУЗФ от настоятелството на висшето училище. Бил е декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС в периода 1998 – 2010 г. В периода 1991-1994 г. заема постовете съветник на министъра и зам.-министър в Министерството на промишлеността, търговията и услугите.

Бил е член на Съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество, на Международната инвестиционна банка, както и на Банковата консолидационна компания. Научните му интереси са в сферата на макроикономиката, теорията на финансите, корпоративните финанси, теорията на управлението. Автор е на над 100 научни труда, в т.ч. на монография, три учебника, поредица от студии, статии, научни доклади, рецензии, разработки с научно-приложен характер.

За дванадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния сектор у нас - „Застраховател на годината“ и “Застрахователен брокер на годината”. Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора. Наградите ще бъдат връчени на официална церемония на 28 май от 11.00 часа във ВУЗФ, която ще се проведе онлайн и ще бъде излъчена на живо във фейсбук страницата на ВУЗФ.

Г-н Вазов, големият проблем на застрахователите е отлагането на системата „Бонус-малус“. Има ли вече раздвижване по този въпрос?

- Не, няма раздвижване, кризата, породена от разпространението на коронавирус инфекцията, блокира доста дейности, явно и част от работата на Комисията за финансов надзор (КФН). Знам, че се работи усилено по бележките на втория вариант и силно се надявам, че веднага след отминаването на тази пандемия и нормализирането на работата на всички институции наредбата, която регламентира системата „бонус-малус“ да влезе отново за обсъждане в парламента и да започне да се изпълнява максимално бързо, защото именно след периода на пандемия тя ще бъде изключително важна за бъдещето на застрахователния пазар. 

Има ли яснота по които точки все още има сериозни трудности да бъдат изчистени, като детайли?

- Това вече е от кухнята на КФН. Миналата година направихме много голяма дискусия с участието на всички заинтересовани лица. Тогава бяха направени много препоръки и сега се работи по тях. Знам, че работата по този проект не е спирала.

Може ли да се направи прогноза кога евентуално би могло отново да се говори по тази тема?

- По нея винаги трябва да се говори и е време отново да излезе на обществена дискусия, но имайте предвид, че никой дори в световен мащаб не знае как и кога ще приключи пандемията, и че икономиките ще отчитат спад. Трябва да признаем, че тази криза оказва много сериозно влияние и върху застрахователните компании.

Ще бъдете ли малко по-конкретен?

- Конкретни данни все още няма. Имаме данни за миналата година, която беше изключително успешна – беше отчетен около 13% ръст или около 3 млрд. лв., това е с около 400 млн. лв. повече от 2018 г. В общото застраховане и на животозастрахователния пазар нещата вървяха изключително добре. В момента се наблюдава спад и то по всички видове застраховки. Най-сериозно е положението при застраховките, свързани с туристически пътувания, и то говоря за всички видове от този сегмент, а те са много. Оттук идва спад на премийния приход, а това води до нарушаване на паричните потоци на компаниите.

Трудно може да бъде направена преоценка на инвестициите, защото и на този пазар има срив. Започнаха да се наблюдават трудности при покриване на капиталовите изисквания и платежоспособност. По задължителната полица „Гражданска отговорност“ също има сериозен спад.

Интересно защо и при тази полица, според вас на какво се дължи?

- Рязко намаляха всички видове пътувания. На много от тези полици, на които им изтичаше срокът, просто не бяха подновени, хората изчакват да премине периодът на извънредното положение. Другото, което е много важно, платежоспособността и доходите, както на отделния гражданин, така и на всички малки и големи икономически структури, значително намаляха. Беше естествена реакция в желанието си да бъдат максимално намалени всички разходи, от бюджетите да бъдат изключени повечето застраховки, които на този етап не са задължителни. И докато по „Гражданска отговорност“ вече се наблюдава възстановяване на баланса, то при доброволното застраховане нещата не стоят така. Както знаете, българинът има особено отношение към доброволните застраховки. Освен това този бизнес е изключително засегнат от опитите на недобросъвестни лица за измами.

Споменахте, че в момента най-много негативи от коронакризата търпят застрахователите, които сключват полици, свързани с туризма. Има ли вече яснота например за какви претенции става дума, на каква стойност са заведените искове, изобщо на каква сума могат да бъдат изчислени щетите?

- Не, все още е рано да се каже. Имайте предвид и още нещо – тази застраховка е високорискова, но също така е и задължителна за получаване на лиценз на туроператор. Застрахователите избягват да я сключват, особено, когато даден туроператор няма достатъчно сериозни и добри икономически позиции на пазара. В този смисъл разбирам компаниите от сектора защо са толкова предпазливи.

С какви точно проблеми се сблъскват тези компании в момента, има ли някакви много сериозни пречки в работата им, които могат да ги поставят в ситуация на невъзможност да се справят с изплащането на полиците? Има ли риск от фалити, колкото и апокалиптично да звучи?

- Не. Това са изключително крайни сценарии и изобщо не може да става дума за това. При задължителните застраховки така или иначе почти няма да има спад, или ако има – той ще е пренебрежимо малък. Проблемите на застрахователния пазар ще дойдат основно от доброволните застраховки, там, където падат доходите на гражданите и фирмите. Знаете, че някои от по-големите предприятия застраховат лично служителите си, обикновено допълнително здравно застраховане. Там очакваме да има спад, защото в момента компаниите оптимизират разходите си.