Огнян Донев: Излизането на чужда борса е част от бъдещето на Софарма

“Софарма” е един от водещите фармацевтични производители в България, известен със създаването на висококачествени лекарствени продукти. Историята на компанията започва през 1933 г. със създаването на първата производствена лаборатория за лекарствени средства. 

След приватизацията през септември 2000 г. “Софарма” става частна фармацевтична компания, чиито приоритети са свързани с установяването на световните стандарти за качество и ефективност. “Софарма” притежава повече от 250 търговски марки и над 50 патента, повечето от които с множество регистрации за териториите на различни страни от Европа, Азия, Америка и Австралия.

Основният акционер в дружеството е “Елфарма” АД с 85,74% от капитала, държавата притежава 0,31 на сто, а останалите акции са притежание на други юридически и физически лица.

С изпълнителния директор на “Софарма” Огнян Донев разговаря Румен Соколов.

- Г-н Донев, “Софарма” има ръст на неконсолидираната печалба за деветмесечието от 39%, а повишаването на консолидираната печалба за полугодието е почти 100% в сравнение със същия период на миналата година. На какво се дължи този ръст и какви са очакванията Ви за цялата 2005 година?

Неконсолидираният резултат за шестмесечието бе по-висок от този за деветмесечието. Ние намалихме малко темпото на нарастване на печалбата, защото нямаме необходимост да декларираме такава голяма печалба и правим всичко възможно да реинвестираме печалбата. Предприемаме разходи, които са съобразени с развитието на компанията. Разбирам акционерите, които искат повече, но те трябва да са доволни от очертаващия се добър дивидент и не трябва да бъдат „алчни” и да застрашат развитието на компанията.

Трябва да се намери баланс между двете неща. Не може да има самоцелно трупане на печалба, защото държавата не дава някакви стимули в тази посока. Трябва да се намери начин за използването на тези пари по по-удачен начин, след като са гарантирани интересите на акционерите.

- В края на юни успешно бяха пласирани корпоративни облигации за 5 млн. евро. За какво ще бъдат използвани тези средства? Предвиждате ли нови емисии облигации?

Ние нямаме потребност от свеж финансов ресурс, даже евентуалната ни покупка в Сърбия ще бъде осъществена изцяло със собствени средства. Облигациите ги направихме повече от честолюбие, след дискусия, която имахме със всички колеги брокери. Направихме го, за да видим може ли да се пласира необезпечена облигационна емисия. Сега други фирми се опитват да пласират обезпечени емисии при много по-високи лихвени нива и интересът не е толкова голям. Това ни показва доброто отношение на банковата система и инвестиционната общност към нас като компания, убедили сме ги, че умеем да боравим с пари, и не представляваме риск и при необезпечена емисия.

- Какъв е размерът на инвестициите в “Софарма” от приватизацията на компанията до сега и какви са плановете за близкото бъдеще?

Други компании хвърлят някакви огромни числа в кръгъл размер, докато ние никога не сме правили тази сметка. Инвестициите при нас винаги са били над това, което сме обещали.

Три хубави събития имахме тази година, в началото – откриването на новия ни супозиторен завод, след това пълната модернизация и европейско лицензиране на лиофилния ни завод, и накрая предстои откриване на новия ни склад. Ще можем да покажем на държавата върху 9000 кв. м около 5990 палетоместа, което е горе-долу държавният резерв на България от лекарства за три месеца. Парадокс е, че трябва да пазим резерв от арматурно желязо, дървесина и не-знам-какво-си, но нямаме задължението да пазим държавен резерв от лекарства, а това ще внесе от стратегическа гледна точка един резерв, ако не дай Боже нещо стане.

- Преди около две години имаше планове за вливане на всички дъщерни дружества в компанията майка – “Софарма”. Докъде стигна този процес?

Работим по въпроса, знаете, че приключихме през октомври вливането на НИХФИ. Сега изчакваме да видим как ще се развие сръбското мероприятие, то ни е блокирало човешкия ресурс, и след това трябва да преценим коя да бъде следващата компания, която ще се влее в “Софарма”. Мотивите за тези вливания са регистрация на марките под едно име, а не да обясняваме на всеки от чуждите пазари, че дадена компания е от нашата група или пък да получаване отказ, защото на лекарството пише Унифарм, а не “Софарма”.

- От началото на тази година “Софарма” започна да придобива дялове от компании – дистрибутори на лекарства. През миналият месец Actavis направи същото, като придоби изцяло един от най-големите дистрибутори в страната – Хигия. Ще отговори ли по някакъв начин “Софарма” на това предизвикателство?

Аз мисля, че колегите от Actavis следват нашата политика, и ние мислим, че сме напред, тъй че не виждам защо трябва ние да реагираме, че те тръгват по нашия път. Логиката е очевадна – при абсолютно декапитализиран пазар на търговците на едро ние големите производители трябва да се предпазим, не да се защитим, а да се предпазим от събитието липса на търговци на едро. Винаги съм го декларирал в тази посока. Особено пък за аптеките, винаги съм казвал, че това не е от наша гледна точка профит център. Просто законът в момента не е съвършен, трябва да видим какъв ще бъде той, и в този един момент специално търговията на дребно. Търговията на дребно е нещо, което се качва на борсата, чудесни възможности за IPO, което да привлече инвеститорски интерес. За тази цел пък българският закон трябва да престане да бъде защитаващ фалиращите компании. Сега за да не фалира гаражната аптека, ние сме забранили чуждите инвестиции в отрасъла, а отрасълът е декапитализиран.

Тоест нищо лошо няма да се случи, ако както колегите от Actavis, така и други колеги от чужбина, инвестират и реално вкарат малко пари в бранша.

- Дружеството отправи оферта за закупуване на 50% от “Сърболек” в Сърбия и Черна гора. Планирате ли други придобивания в чужбина?

Офертата ни е за 50%, но ще изкупим всичко, което публиката, освен държавния дял, ни предложи в рамките на процедурата. Процедурата трая 30-35 дни, при най-добро стечение на обстоятелствата тя ще приключи в първата десетдневка на декември. Не изключвам, ако няма добър резултат на предлагане от страна на граждани, и държавата да се откаже. Съществува и такава практика – държавата, държейки 32% от капитала, да продаде само 10%, а си задържа останалите. Всичко е възможно.

По отношение на други придобивания – “Софарма” не е мултинационална компания, а е продукт на израстване в България. Тоест нашият мениджърски капацитет не е толкова голям, че да водим примерно три успоредни преговора за придобивания. Очевидно този месец за нас има една тема и това е “Сърболек”. Имаме идеи и в други неща, но аз съм устроен така, че правя нещата едно по едно. Икономическата ситуация за “Софарма” е съвсем различна, ако е успешна сделката за “Сърболек", сме в една изходна ситуация, а ако не е успешна, то останалият свободен ресурс може да бъде насочен към друг сериозен вариант.

Ако се ангажираме в “Сърболек”, освен самата покупка, ще трябва да развиваме компанията, което при всички положения за два три месеца ще ни блокира известен ресурс.

- През тази година “Софарма” придоби окончателно Електронкомерс. Какви са плановете за развитието на това дружество?

С това, че “Електронкомерс”стана частен, веднъж завинаги ще свърши дефицитът на радиоактивни изотопи в болниците. Защото досега като държавна собственост беше на принципа “има пари – няма пари”. При нас този проблем няма да съществува, тоест няма да има прекъсване в снабдяване на болниците, каквото е имало в миналото.

Това е един сегмент от пазара, който на нас ни пасва, близо е до нашето портфолио, основен потребител са болниците, и от тази гледна точка смятаме, че присъединяването на “Електронкомерс” към групата на “Софарма” би стабилизирало и подобрило работата му.

- През септември “Софарма” получи международни сертификати за Добра Производствена Практика (GMP) на заводите “Софарма АД – Лиофилни продукти” и “Софарма АД – Врабево. Има ли все още заводи в състава на компанията, които нямат такива сертификати?

Тогава излезе малко погрешна информация, “Врабево” тогава не получи, а поднови сертификата си. По принцип този сертификат важи 24 календарни месеца и в случая с “Врабево” имаме първото подновяване на сертификат. Гордеем се с факта, че от седемте лицензирани мощности в Българи, пет са на групата “Софарма”.

Лицензира се нещо, което има потребност да бъде лицензирано, защото това е свързано с разходи, с време и с усилия. Ние сме лицензирали всичките си основни производства – лиофили, ампули, унгвенти, сиропи и таблетки. Супозиторите не сме лицензирали защото нямат експорт, нямат пазар в Европейския съюз. Заводът ни за това производство е модерен и, ако се удаде някакъв интерес от наши партньори в ЕС, които биха купували супозиторна форма, ние ще го лицензираме.

- Вие лично, а предполагам и цялото ръководство на “Софарма”, имате добро мнение за българския капиталов пазар. Планирате ли някога все пак акциите на дружеството да се появят на чужда борса?

Не бързаме за никъде, но определено това е част от бъдещето на “Софарма”. За това трябва да се работи, а не да се говори. Ние имаме вече достатъчно натрупани години, в които водим счетоводство по международните стандарти, освен това с помощта на Делойт и Туш в Гърция ние приведохме счетоводството от стари години към международни стандарти.

Ние създаваме предпоставките и наближава моментът, в който ще го направим излизането на чужда борса. Не е непосредствена задача на утрешния ден, не е свързано със срокове. От друга страна, излизането ни на международна борса означава добра перспектива за сегашните ни акционери, но ще загубим възможността да имаме нови български акционери, дотолкова доколкото ще трябва да купуват нашите акции през чужда борса. Може да се окаже необходимост делистването от нашата борса.

- Кои са основните пазари на продукцията на “Софарма”? Имате ли планове за навлизане на нови пазари и кои са те, ако има такива планове?

В момента продаваме на 23 пазара, епизодично на още 10-на. Със сигурност искаме да разширим своето участие на пазари на държави от ЕС поради по-високите ценови нива и по-малкия риск. Иначе рейтингът си е този, който беше, все още с най-високо темпо расте руският пазар, въпреки че успяхме да намалим относителния дял на Русия в износа ни.

- Как се развива пазарът на лекарства в България? Следва ли той световните тенденции?

Преди една година, когато казвах какви са световните тенденции, всички казваха, че те няма да се случат в България. Практиката показва, че вече няма опоненти, всички изказвания и интервюта в пресата, които аз чета, показват, че всички са прегърнали обективния характер на развитието. Концентрацията в сферата на производството вече напълно приключи, в търговията на едро виждате, че се намира в заключителен етап, има само някои фирми, които трябва да се самоопределят.

След това следва търговията на дребно, където финансово нестабилните субекти – някои от аптеките, ще отпаднат. За нас аптеките не са профит-център, а те са място за реализация на нашия продукт. От 4500 аптеки България няма нужда, 2500 ще свършат чудесно същата работа, но това ще дисциплинира отрасъла, ще даде ясни критерии. От друга страна, няма да ни блокира такъв финансов ресурс, какъвто сега блокира, защото реално тези все още борещи се за оцеляване субекти спират развитието на отрасъла, блокирайки финансови средства.

Ние не сме все пак мултинационални компании, които да имат неограничен или голям ресурс, имаме определен такъв.

- Свързано ли е с тази концентрация на търговците на дребно и излизането на борсата на “Финтекско”?

Мога да изкажа лично мнение, дотолкова доколкото не съм участвал в това дружество в етапа му на приватизационен фонд, даже не го и познавам от този му етап. Очевидно, ако ние бяхме ангажирани с него тогава, то нямаше да работи като дружество от затворен тип. Разбира се, сега вече чрез Калиман сме съпричастни и Ви уверявам, че каквото и да стане, ще бъде напълно прозрачно и съгласно високите критерии на “Софарма”. Инвестиционната общност може да разчита, че ще има още една добра възможност за инвестиране на капиталовия пазар. Друг е въпросът, че тя като обем и перспективи не е съпоставима, но един малък сериозен обем за инвестиране ще има. Профилирането вече ще бъде различно, най-вероятно ще бъде в областта на недвижимата собственост, евентуално стопанисване на така собственост, която да бъде отдавана под наем и носи доход на своите акционери.

- Кои ваши продукти се радват на най-голям интерес в България и чужбина?

Много добре протече кампанията по отказване на цигарите, много млади хора отказаха цигарите с Tabex. Много е трудно да се открои един продукт и да се каже – това е. Във всяка една група ние имаме много добри продукти, които са структуроопределящи. Различно е в България и в чужбина. У нас продаваме много Карсил, но много повече продаваме в чужбина. Същото и с Tabex, и с Нивалин. Голямата ми мечта е в България Нивалин да намери това място, което има в някои чужди държави.

- Какви лекарства предпочитат българите – местни или чужди?

Според мене потребителят, включително и аз като потребител, нямаме предпочитания. Това е една стока, която лекарят ни посочва. Предвид големите маркетингови бюджети на компаниите-вносителки, определено натискът върху потребителя е по посока на вносните лекарства. Трябва да се води по-голяма разяснителна кампания, да обясняваме на хората, че при две еднакви неща на различна цена се купува по-евтиното. Смятам, че за над 90% от българите ние сме основен източник.

Има негативи от миналото, когато е трябвало да се изпълняват петгодишните планове и производителят е правел компромиси с качеството за сметка на количеството. В една частна компания, която инвестира страшно много в изграждането на имиджа си в обществото, не мога да повярвам, че някой би направил компромиси с качеството, независимо дали е малка или голяма компания.

Глупостите се правят от субекти, които се борят за оцеляване. Именно защото са на ръба и с единия крак вече са фалирали, те са склонни да правят всякакви компромиси. Ние седим стабилно, нямаме никакви проблеми и държим на името си.

- А има ли все още такива субекти в България?

Намират се.

Свързани компании: