Димана Ранкова: Пазарът има нужда от първични публични предлагания

Нарастването на активите на взаимните фондове до 78 млн. лв. са добър показател за развитието на българския капиталов пазар, смята заместник–председателят на КФН

Димана Ранкова е заместник – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и ръководител на управлението Надзор на инвестиционната дейност, приело функциите и правомощията на преди това съществуващата Комисия за ценни книжа. Тя бе сред участниците на провелия се в Боровец семинар на управляващите дружества в България. С нея разговаря Кристиян Костов.

- По време на семинара на управляващите дружества бе споменато, че взаимните фондове работят доста добре с КФН. В какво се изразява това?

Радвам се да го чуя от колегите от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). Аз обратно, не за да върна комплимента, но в тяхно лице имам един изключително конструктивен партньор. Диалогът с тях се състои както при приемането и измененията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, така и впоследствие по измененията на новите наредби за управляващите дружества и инвестиционните дружества и договорните фондове.

Диалогът ни е именно във взаимно отчитане на двете позиции, от една страна, на регулаторите и от друга - на управляващите дружества и сближаване на позициите, тъй като това води до подобряване на регулациите, защото отчита мнението на участниците в пазара. От друга страна, работихме и по промените в данъчните закони, целящи унифициране на данъчното третиране при взаимните фондове и съществуващите преди това инвестиционни дружества.

- Само в разстояние на една година активите на взаимните фондове нараснаха до 78 млн. лв. Добър показател ли е това за развитието на БФБ-София?

Струва ми се, че това е добър сигнал за положителните тенденции, който се развиват на българския капиталов пазар. Надявам се през следващите години тези тенденции да се запазят и да се създават все по-добри възможности за развитие и за инвестиране.

- На 14 ноември изтича срокът, в който дружествата, имащи над 10 хил. акционери, трябва да подадат документите си в КФН, за да бъдат вписани като публични. Докъде стигна този процес?

Действително на 14 ноември изтича шестмесечният срок по закон, в който дружествата, имащи над 10 хил. акционери за последните две календарни години, трябва да се впишат при нас като публични и да се заявят в БФБ за търговия. Като се има предвид, че годината, в която законът влезе в сила е 2005, то годините, за които ще се проследява акционерният капитал, са 2003 и 2004 г. Бройката, на която сме се спрели, е сигнал, че има достатъчно силен обществен интерес, който КФН е длъжна да защити, и тук ще попаднат дружества най-вече от бившите приватизационни фондове, които поради празноти в законодателството в предходните години и твърде занижени критерии излязоха от режима на публичност, а защитата на техните акционери остана само по търговския закон.

До този момент имаме няколко запитвания от няколко дружества, които афишират желанието си да се приведат в съответствие със закона, но към момента все още няма реално постъпили заявления с приложени към тях документи.

Отделно от това изисквахме справка от Централния депозитар информация за непубличните дружества, отговарящи на тези критерии.

- Кога може да се очакват отчетите на дружествата, които не ги представиха в законовия срок?

Преценено е, че на тримесечна база се представят тези отчети. Комисията действа съобразно предоставените й от закона възможности и при непълнота изискваме корекция или допълнения, а при непредставяне в срок, когато непредставянето е съществено или въобще не се представи в срок, се пристъпва към принудителни мерки и административни наказания. С всяко изминато тримесечие дружествата стават все по-коректни, което означава, че тези мерки дават резултат.

- Само през последната година КФН взе лиценза на няколко инвестиционни посредника, но издаде такъв на няколко други. Нормален ли е броят им за нашата страна?

Приблизително към момента имаме 86-87 посредника, от които 30 са банки, т.е. над 50 са небанковите посредниците. Действително броят им бе значително по-голям, но комисията предприе най-тежките санкции по отнемане на лицензи. До тези санкции се достигна в резултат на няколко фактора. От една страна, за последната година се увеличиха капиталовите изисквания, които са разписани в Наредбата на капиталовата адекватност и ликвидност на посредниците. Новите и значително по-високи изисквания доведоха до отказ на част от посредниците, тъй като те са значително по-високи от възможностите на този бизнес.

Друга част от отнеманията на лицензите бяха в резултат на няколко действия на КФН в резултат на принудителни мерки заради сериозни или системни нарушения. По-голямата бройка води до по-сериозна конкуренция, но реално около 10-12 от тях държат по-голямата част от пазара. Останалите макар и не толкова активни също търсят различен подход при намирането на клиенти и предлагането на услуги. Конкуренцията води до подобряването на услугата за крайния клиент. Издадохме разрешения на няколко посредника, тъй като налице бяха всички законови предпоставки.

- Няколко компании вече обявиха излизането си на БФБ-София чрез първично публично предлагане. Може ли 2006 г. да се окаже една от най-успешните за пазара преди влизането ни в ЕС?

Пазарът със сигурност има нужда от такива първични публични предлагания, извършвани на БФБ-София. През тази година се случиха няколко и очаквам през следващата броят им да нарасне. Действително това е една положителна тенденция, от която пазарът има остра нужда.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.