Доц. д-р Вазов: От държавата зависи последващото възстановяване на икономиката

Доц. д-р Радостин Вазов е заместник-ректор по европейските проекти и продължаващо обучение във Висшето училище по застраховане и финанси. Той преподава по дисциплините „Публични финанси“, „Основи на финансите“, „Корпоративни финанси“ (на английски език), „Публични финанси и данъчен мениджмънт“, „Рисково финансиране на проекти“, „Стратегически мениджмънт за предприемачи“ и „Предприемачество и иновации“. Специализирал е в South Bank University и London School of Economics and Political Science. През 2014 г. е защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен “доктор”.

Д-р Радостин Вазов ръководи и участва в множество европейски проекти  в областта на предприемачеството и иновациите. Член е на организационни и програмни комитети на научни форуми в България и чужбина, има множество публикации в областта на предприемачеството, иновациите, застраховането и риск мениджмънта.

Доц. д-р  Вазов, до каква степен България  е устойчива на външните и  вътрешните икономически и финансови  шокове в ситуацията на пандемия  и кой според вас е най-уязвимият  сектор след търговията, туризма  и пътуванията?  

Българската икономика до голяма степен е обвързана с европейската и когато Европа влезе в рецесия, и ние ще я последваме. Ако трябва да съм съвсем конкретен: България не е устойчива на икономически и финансови шокове, произтичащи на Европейско и балканско ниво. Примерите за това са вече налице затварянето и забавянето на ключови производства доведе до реципрочното спиране на такива в България.

Трудно е да изброя всички сектори, които ще бъдат засегнати от кризата. Можем да започнем с продажбата на луксозни стоки, сферата на услугите, всички свободни професии, транспортът и т.н., и т.н. Икономиката е единен механизъм и твърдението, че едни ще пострадат, а други не, е несериозно. Дори и тези, които ще извлекат краткосрочни ползи от кризата, ще се наложи след това да работят в неблагоприятна среда. Тук основният проблем е какво ще е поведението на най-големия икономически играч – държавата. От това какви мерки ще предприеме за овладяване на икономическите процеси ще зависи и скоростта на последващото възстановяване на икономиката.

Научният екип на лабораторията към ВУЗФ вече има някои идеи и излезе с конкретни предложения за мерки, които държавата трябва да предприеме.

Прогнозите сочат, че икономическите последици  от заразата ще доведат до  затваряне на много работни  места и нарастване на непълната  заетост. Възможно ли е обаче някой от секторите да се  нуждае от набиране на специалисти за по-бързото възстановяване от възникналата криза?

Според мен това няма да се случи, тъй като икономиката не е осветително тяло, което може да бъде включено или изключено. Спирането на едно производство за един или повече месеца не може да бъде възстановено с едно щракване на ключа. Тепърва ще трябва да се възстановяват пазари, взаимоотношения с дистрибутори, връщане на доверието към ключови клиенти и т.н. Не трябва да забравяме и факта, че всички останали ще са в подобна ситуация. Или казано по друг начин - възстановяване ще има, защото кризата не е икономическа, а от друг характер, но то ще следва икономическата логика.

Съществуват обаче сектори, които ще просперират по време на кризата поради повишеното търсене на определени продукти и услуги. Виждаме примери всеки ден.

Надявам се висшето образование да е един от секторите. Ние от ВУЗФ се постарахме да се адаптираме много бързо, за да можем реагираме на тази ситуация.

Възможно ли  е коронавирусът да доведе  до рецесия и как това ще  се отрази на младите хора  в страната, които са избрали  да се развиват в икономическата  сфера в тежък момент като  настоящия? 

Спор няма, че ще доведе до забавяне на ръста на икономиката. С колко и дали ще го наречем рецесия, времето ще покаже. На практика ключови отрасли в държавата спират да работят за няколко месеца и отрицателният ефект е неизбежен. От друга страна, за мен това е една възможност младите хора да отделят време за образование и повишаване на компетентности и умения, така че когато дойде краят на пандемията, те да са конкурентни на трудовия пазар. 

Епидемията неминуемо даде своето сериозно отражение и върху образователния процес  в страната. Доколко беше подготвена България за преминаването в изцяло дигитална учебна среда?

Мисля че, въпросът може да бъде разделен на две части. Първата част касае средното образование и там нещата стоят много добре. Сами видяхте, че повечето от средните училища разполагат с необходимия софтуер и периферни устройства. Проблемът при тях е обхващането на маргиналните групи.

При университетите нещата не седят по този начин. Голяма част от тях или не разполагат с необходимия ресурс, или ползват частично различни форми на дистанционно обучение. На практика повечето от технически грамотните преподаватели намират самостоятелни решения на тези проблеми без да разчитат на университета. При липсата на цялостно решение за дистанционно обучение в синхронна и асинхронна форма възникват огромни проблеми с администрирането на учебния процес, графика и качеството на предлаганото съдържание, като това може да доведе при някои и до блокиране на учебния процес.  

При вас обаче това не се случва. От тази седмица съобщихте, че всичките ви занятия се провеждат онлайн. Колко време отне създаването и интеграцията на това дигитално обучение?

Смело мога да кажа, че във ВУЗФ бяхме подготвени за тази ситуация. От година и половина изграждахме цялостна система, както за дигиталното провеждане на учебния процес, така и за неговото дигитално администриране. Настоящата ситуация показа, че сме  de facto напълно функциониращ модерен онлайн университет.

В края на 2019 г. ВУЗФ внедри платформата G Suit for Education и Moodle, но от 30 март 2020 г. учебният процес и администрирането във ВУЗФ преминаха изцяло онлайн.

Каква е технологията  на работа на тази дигитална система?

За разлика от останалите, при нас системата е цялостно интегрирана и включва в учебния процес различните приложения на Google - като Google Docs, Google Sheets и  др. Платформата може да се раздели  на синхронна и асинхронна. При синхронната имаме директна комуникация със студентите в онлайн лекция. Цялото занятие се записва автоматично в Google Disk, откъдето всеки може да го прегледа отново и отново, ако реши. Студентите пък могат  да „влизат“ на лекции директно през техните google календари, което допълнително улеснява целия процес.

Друга съществена полза, е че може да се работи върху конкретен проект в реално време и всяка една промяна се вижда на момента. Могат да се организират и отворени срещи през всяко едно устройство. Така не е необходимо преподавателите и студентите да спрат с консултациите. Напротив. Те могат да са още по-гъвкави, което напълно съвпада с концепцията на ВУЗФ – може да учиш по всяко време и от всяко място.

Всеки студент разполага и с неограничено облачно пространство, в което може да съхранява файловете си от целия период на образованието си. Имаме още видеолекции по всяка учебна дисциплина, като се прилага така известният образователен принцип на „обърнатата класна стая“, с който искаме да провокираме креативното и иновативно мислене на студентите. Всеки може да научи няколко теории, но ученето не приключва с това, особено в модерното време, в което се намираме. Затова ние учим студентите да мислят, да бъдат креативни и да анализират. 

Как се приема този метод на преподаване и доколко ефективно е обучението в дигитална среда според вашите наблюдения? 

Засега много добре. Получваме добри отзиви и от студентите, и от преподавателите. За да работи цялата тази дигитализация, предварително проведохме една много сериозна подготовка на административния персонал и на преподавателите. Създадохме правилници, с които да регулираме цялостния процес, подготвихме и обучителни видеа за преподавателите и студентите как да работят със системата, както 24-часова асистенция за всеки, които има нужда от такава.

За втората част на въпроса (ефективността) ще мога да коментирам, когато завърши семестърът и направим цялостна оценка на учебния процес. Засега тенденцията е към по-добро. 

Предстои ви обаче активен кандидатстудентки период и посрещане на нови студенти през 2020 г. Мислили ли сте как ще проведете кандидатстудентската кампания? 

Кандидатстудентската кампания не е спирала и тече с пълна сила. Постоянно сме в контакт с бъдещи и кандидат-студенти. Провеждаме онлайн консултации, като междувременно постоянно текат и изпити за прием в бакалавърските степени. Изпитите са онлайн под формата на тест и есе, а подването на документите също става електронно – по мейл, без да се налага да се посещава университетът. Имаме опит в това отношение, защото още преди COVID-19 част от приема, при кандидати от други градове, беше дистанционен. Процесът за провеждането на онлайн изпитите оптимизирахме през последните години, като за референция използвахме и методите на големи университети като Харвард, Бергенския университет в Норвегия, Университета на Осло и много други.

Въпреки сложната ситуация, в която всички се намираме, се постарахме да улесним максимално процеса на кандидатстване. Сега е моментът самите кандидат-студенти да използват дните вкъщи не като ваканция, а за да помислят добре за бъдещето си. Ситуацията ни даде добър урок – всичко, което ни е необходимо, е около нас. В България има много възможности, от които младите могат да се възползват. И не говоря просто за добро образование, но и за добра професионална реализация. 

Възможно ли  е да говорим за цялостна  дигитализация на образованието  в близко бъдеще? Ако отговорът е да, то кои ще бъдат най-големите  предизвикателства пред образователната  система?

Да, събитията от последния месец неизменно ще дадат тласък на дигитализацията в образовнаието, но както споменах и по-горе предизвикателство ще остане създаването на единна завършена система за синхронно и асинхронно обучение.

В същото време самите преподаватели трябва да бъдат въвлечени в целия този процес, като не е изключено да се срещне съпротива в това отношение. И третото предизвикателство, което може би е най-голямо - създаването на дигитално иновативно учебно съдържание.

В общи линии съм оптимист. Видяхме, че когато се наложи и когато имаме обща цел, можем да постигнем добри резултати. Така че, времето ще покаже.