М. Тодорова: Необходима е стратегия за подобряването на качеството на живота

Знам, че често ви питат за бъдещето на професиите, според вас кои от сегашните дейности биха могли да бъдат заменени от роботи?

- Първоначално хората ще бъдат заменени в монотонни, еднотипни професии с повтарящи се функции, сред които са: доставчици, готвачи на бърза храна, счетоводители, офис мениджъри. По-късно роботизацията и изкуственият интелект ще навлязат в по-сложните професии. Заблуда е да се смята, че застрашени ще бъдат само работните места на хора с ниска квалификация. Вече съществува „лекар“ изкуствен интелект, юридически консултант, директорски борд за рисков капитал, тоест дейности, присъщи на високообразовани хора, при които сред най-важните функции са вземаните решения.

Наскоро издателството Springer издаде първата книга, написана от изкуствен интелект. Разбира се, тя е информационна за литиево-йонните батерии, но това е само началото. В сферата на изкуството вече има музикални произведения и картини, също сътворени от изкуствен интелект. Тоест, не можем да твърдим, че дори творческите области ще са напълно свободна зона за технологиите.

Как всичко това ще окаже влияние върху политиката, религията, световната икономика?

- Ювал Харари, авторът на книгата „Хомо Деос – кратка история на бъдещето“ прави прогноза, че в бъдеще заради нарастващата ефективност на предлаганите решения на различни проблеми в политиката, религията и икономиката от изкуствения интелект, захранван от огромни масиви данни, ще настъпи своеобразен нов световен ред, обединяващ всички тях в едно - „даннизъм“, от английската дума datism. Това е смела и дори съмнителна в някои аспекти прогноза, но тя се основава на логиката на настоящия мощен тренд на big data.

Как ще изглеждат градовете в бъдещето? 

- Градовете и домовете на бъдещето ще стават все „по-умни“, особено когато Интернет на нещата стане факт. Цялата материална инфраструктура ще бъде снабдена със сензори, които ще приемат и предават информация. Тя ще има и свой дигитален еквивалент. Така ще стане възможно саморегулирането на трафика, отоплението, уличното осветление, събиране и обработка на боклука и пр.

Фасадите на сградите ще са направени от 4D принтер, тоест материалите ще могат да променя своите характеристики според сезона дали да са в тъмен или светъл цвят, за да могат съответно да излъчват или акумулират топлина. Всичко в умните градове ще бъде ориентирано към екологичните норми, ефективността и пестенето на ресурси.

България има сериозен демографски проблем, според вас има ли изход?

- Демографските сценарии се изготвят на принципа на екстраполацията - оценява се каква е картината от гледна точка на настоящето и тези тенденции се проектират в бъдещето. Те са точни, само ако се запазят всички настоящи фактори - високата миграция, особено на жени в детеродна възраст със семействата им, по-ниска продължителност на живот, по-висока смъртност, особено при мъжете над 70 г., по-ниският стандарт на живот и влошаващото се състояние на здравни, образователни и социални системи. Проаквтивните политики в тези сфери, особено в подобряването на качеството на живота и в по-високите доходи, могат да обърнат тази тенденция, но засега няма усещане за съществуването на такава комплексна и осъществима стратегия.

У нас се говори от десетилетия за реформи в образованието, но нищо на практика не се реформира и то си седи на нива отпреди 20 години, дори май е по-зле, защото младежите го напускат напълно неграмотни. В този смисъл има ли шанс България да догони по-развитите страни и изобщо какво трябва да се случи в контекста на технологиите и новите модели, които идват от бъдещето?

-Това са огромни дискусии. Тук мога само накратко да щрихирам основните тенденции, които вече се наблюдават в по-напредничавите страни като Финландия, специално за образованието. То се променя в посока на работа с индивидуалния талант и личните способности. Ще се отделя повече време за придобиването на необходимата информация с правилното интерпретиране и анализиране. Ще се ограничи изучаването на фактологичното знание, което сега е достъпно с едно кликване, за да се ”освободи място” за креативността.

Знаете, че отново във Финландия вече не се изучват отделни предмети, а проекти, които обединяват различни знания. Например, проект „Космос“ съчетава в себе си физика, математика, химия, биохимия и пр. Все повече ще се акцентира върху интердисциплинарното комбиниране на знание и свободното му намиране в Интернет или чрез дистанционни форми на обучение, които са много по-достъпни във финансово измерение. Чрез този тип образование се счита, че би могло да се намали и неравенството, защото всеки би могъл сравнително евтино да се самообразова.

Това ще бъде форма на индивидуализирано (самообучително) знание, което от своя страна ще повиши значението на неформалното знание, (придобито извън традиционните институции). В учебните заведения ще се въвеждат виртуалните класни стаи (виртуални химически и физически лаборатории) и игровизацията (научаване на уроци по история чрез стратегическа игра). Това са моделите, които България може да адаптира, за да осъвремени образователната си система и да я направи по-успешна.

Според вас докъде ще стигнат кибервойните, това ли ще бъдат войните на бъдещето?

- Ако всяка налична материална инфраструктура получи своя дигитален информационен еквивалент, то битките на бъдещето наистина ще бъдат за информация. Масивите от данни (big data) са ценен източник за машинно и дълбоко обучение на изкуствения интелект. Според информацията за здравето или поведението на хората бъдещите здравни и социални фондове ще формират своите стратегии. А разузнаването на страните ще бъде насочено към достъп до информация на чуждите страни било то с конкурентни цели, било то, за да изградят своите пропагандни машини. Кибервойните вече са факт

Не е ли наложително да се сложи „спирачка“ в използването на нови технологии от гледна точка на това кой и как може да получи достъп до активиране на ядрени оръжия например?

- Паралелно с технологичните оптимисти съществува общност, която защитава тезата, че разработките, особено, тези, касаещи общия/ силен изкуствен интелект, трябва да бъдат засекретени. Те са и противници на идеята за отворен код на изкуствения интелект, за да не може софтуерът да попада произволно в ръцете на различни субекти и те да го използват за лоши цели. Съдейки по развитието на процесите, се съмнявам това да се случи, но наистина е необходим глобален разговор и постигане на консенсус за границите, (не регулациите) в които да оперират технологиите.

Разкажете за т.нар. „черни лебеди“, задават ли се такива?

- Това е метафора, която се ползва от Насим Талеб, американски икономист и футуролог от ливански произход. С нея той описва внезапните непредвидими събития, които ни сполетяват неочаквано, така както и в природата рядко се срещат черните лебеди. Тези събития са или безпрецеднтни, или оценени като много малко вероятни. Именно затова появата им винаги изненадва човечеството. Но при тяхното деконструиране постфактум се вижда, че те са силно подценени като анализ и изследвания и затова не са уловени.

Успешен метод във футурологията е изграждането на набор от алтернативни сценарии, често и взаимноизключващи се, които съставляват своеобразна символична мрежа. Колкото по-гъста е тя, толкова по-трудно е да „изпадне“ от нея дадено събитие. Аз ползвам контрафактичностите в опит да прогнозирам такива неочаквани събития. Тях винаги ще ги има, независимо как ги наричаме - риск, неопределеност, несигурност, защото са неотменим компонент от живота.