Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Пощенска банка. Тя е начело на финансовата институция от 2012 г., а кариерата ѝ в нея започва през 2003 г. като финансов директор. Работила е за “ПрайсуотърхаусКупърс”, както и за посолството на САЩ в София. В момента Димитрова е и член на управителните съвети на Асоциацията на банките в България, БОРИКА, Фондация “Атанас Буров”, сдружение “Ендевър България” и Международния банков институт. Член е и на Университетския съвет на Американския университет в България, Форума на младите световни лидери към Световния икономически форум, както и на Young Presidents’ Organization (YPO) и др.
Носител е на над 20 престижни български и международни награди, сред които „Мисис Икономика“ за 2018 и 2015 г., наградата на фондация „Атанас Буров“ за банково и финансово управление за 2017 г., „Банкер на годината“ за 2015 и 2017 г. и др.
Петя Димитрова е дипломиран експерт-счетоводител от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (АССА) в Лондон, има ЕМВА степен от Университета в Шефийлд, Великобритания, и две магистърски степени от УНСС и СУ “Св. Климент Охридски” – по финанси и банково дело и по туризъм.
За промяната на лихвите на българския пазар, за стратегията на Пощенска банка след придобиването на Банка Пиреос, за иновациите и процесът на дигитализация, защо трябва да се поема разумно ниво на риск – на този и други въпроси, свързани с развитието на Пощенска банка, Investor.bg разговаря с Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на кредитната институция.
– Г-жо Димитрова, какво очаквате от процеса на присъединяване на България към Европейския надзорен механизъм и ERM II?
– Смятам, че присъединяването към Единния надзорен механизъм и ERM II е положително за икономиката ни – то може да се използва като двигател за ускоряване на реформите, повишаване на благосъстоянието, за достигане на европейските стандарти на живот. Очаквам то да бъде и положителен сигнал към чуждестранните инвеститори, за които външната оценка е допълнителна гаранция за доверие и предвидимост. Конкретно за банките можем да кажем, че те и сега спазват общите европейски регулации, а присъединяването към Европейския надзорен механизъм ще им даде възможност да ползват при необходимост и общите предпазни механизми, което намалява допълнително риска при негативни икономически сценарии.
– Заговори се за обръщане на икономическия цикъл, при който ще настъпи промяна в посоката на лихвите. Как ще се отрази това на банкирането? Съветвате ли клиентите за евентуалните промени?
– Много са глобалните фактори, които влияят върху динамиката на икономическия цикъл и това прави трудно да се предвиди точно кога би се обърнала посоката на икономическото развитие. Има и допълнителни фактори, които влияят върху този процес като Brexit, взаимоотношенията между САЩ и Китай, САЩ и Русия, и др. Видима е тенденцията за постепенно забавяне на активността и ръста на икономиката в Европейския съюз, което неминуемо ще се отрази и на икономическите показатели в България.
Въпрос на време е Европейската централна банка да постави начало на цикъла на покачване на лихвите, като ефектите от това ще се пренесат и върху България, поради голямата обвързаност на нашата икономика с европейската и фиксирания курс на лева към еврото. Според някои прогнози, този процес може да започне още в края на тази година, но ще отнеме време докато започне да се усеща и в България. Високите нива на ликвидност и липсата на външно финансиране от страна на българските банки предполагат, че покачването на лихвите ще става плавно.
Ние в Пощенска банка ценим доверието на своите клиенти и сме техен консултант – винаги ги съветваме да преценяват дългосрочно възможностите си за поемане на дълг, включително като калкулират вероятността от промени в лихвените нива.
– Има ли повишен апетит на банките към поемането на кредитен риск – БНБ непрекъснато предупреждава и настоява за затягане на кредитните стандарти?
– Работата на регулатора е да следи развитието на пазара – глобално и локално, и да предприема превантивни мерки, за да предпазва системата от поемането на прекомерни рискове. Стратегията на нашата институция е да поемаме разумно ниво на риск, което е и стратегията на групата Юробанк, от която сме част – смятаме, че това е най-добрата защита за вложителите и акционерите. След кризата банките в България бяха по-скоро консервативни в отпускането на нови кредити, а търсенето беше слабо. Това, което се промени в последните години, беше по-скоро по отношение на търсенето – стабилният икономически ръст повиши оптимизма на гражданите и фирмите и те започната отново да търсят активно нови кредити.
– Предстои Ви придобиване на Банка Пиреос България, с което ръководената от Вас финансова институция се очаква да стане третата по големина на активите в банковата система. Какво очаквате от консолидацията?
– Още е рано да се правят коментари в тази посока. В момента сме в процес на получаване на разрешения от страна на регулаторните органи. След получаването им ще можем да обявим конкретните си планове и цели.
– Пощенска банка има традиция в подкрепата на образователни инициативи. Обявихте началото на интересен стратегически проект със СофтУни – каква е целта му?
– Пощенска банка винаги е поставяла акцент върху образованието, защото то е единственият път за постигане на икономика с висока добавена стойност. А тя означава по-високи доходи и по-добри перспективи – както за бизнеса, така и за работещите в България.
Със стратегическия си проект със СофтУни целим да насърчим израстването на бъдещите дигитални експерти в България и да им дадем възможност да реализират с нас смелите си идеи. В отговор на потребностите на клиентите ни и пулса на пазара Пощенска банка става все по-дигитална – това е наша дългосрочна стратегия и мисия. Със силен партньор като СофтУни работим и в посока още по-добра подготовка на нашите служителите за изискванията на утрешния ден, което също гарантира на потребителите ни модерни услуги и нов начин на обслужване.
Но това не е единственият ни стратегически проект, с който инвестираме целенасочено в конкурентоспособността на средата. В партньорство с глобалната предприемаческа мрежа Endeavor за България започваме реализацията на програма за цялостна подкрепа - с ноу-хау, експертиза и финансиране, на разрастващи се (scale up) компании с потенциал. Искаме да развиваме бизнес средата и хората в България, за да растем заедно – това е начинът да задържим тук тези, които могат и искат да създават стойност.
– Докъде стигна процесът на дигитализация на българските банки? Да очакваме ли затваряне на още физически клонове и предлагане на нови онлайн услуги?
– Изключително много държим на доброто клиентско изживяване в контакта с нас и затова използваме активно всички възможни канали за комуникация. Дигитализацията е тенденция, която се налага и в следващите години ще продължи да определя развитието на банковия сектор. Именно затова за нас в Пощенска банка създаването на иновативни дигитални услуги остава приоритет и занапред. Клиентите търсят постоянен контакт с банката си – удобно, бързо, дистанционно и без изчакване. Нашият отговор на тези потребности е развитието на дигиталните ни канали – мобилно и интернет банкиране, все повече функционалности през сайта ни.
Една от големите ни иновации през миналата година е пускането на първия банков чатбот в България във Facebook Messenger, наречен EVA. Обслужването на клиенти чрез технологии, базирани на изкуствен интелект, е сред водещите световни тенденции в банковия бизнес и съм щастлива, че ние първи от банките в страната предоставихме на клиентите си тази модерна и удобна услуга. Интересът към чатбота е наистина впечатляващ и дава представа за начина, по който клиентите възприемат иновацията – уникалните потребители, които разговарят с нашия чатбот, са средно по 100 на ден. Вече планираме надграждането на чатбота EVA с нови функционалности на базата на поучената обратна връзка, работим и по други иновативни продукти, за които скоро ще чуете.
Същевременно обслужването в клонове остава предпочитано от много хора – с мисъл за тях продължаваме да развиваме мрежата си и да отваряме нови офиси на атрактивни локации. През тази година ще заложим и на нов тип дигитални клонове – със зони за самообслужване и много други удобства за клиентите. Първият такъв клон, който се намира в The Mall в София, е в пилотна фаза и предстои официалното му откриване.
– Носителка сте на много награди, които са оценка за професионалните ви качества. Как се ориентирате в сложната икономическа среда, за да постигате добри резултати?
– Приемам наградите като обективна външна оценка – не само за мен, а за отличната работа, мотивацията и визията на целия ми екип. За нас е важно да учим всеки ден, да се усъвършенстваме и да предвиждаме потребностите на утрешния ден, за да можем да предлагаме най-добрите решения и да задаваме тенденциите на пазара. Динамичната среда приемаме като предизвикателство и най-вече като възможност да надскочим себе си – това е в основата на нашия успех.
преди 5 години и таз говори кат папагал, квот и начертали там начи толкоз и разбира, но кат я гледам бих и го отпрал от тва май по ше разбере и по става за банкерка не стаа ... :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години По отношение на изживяванията, както обещава тази убавица, ако банките биха могли да докарат хората и до дигитален оргазъм - хората ще ги заобичат завинаги, ако ще и икономическият цикъл да се обръща на всеки 28 дни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар