Нурхан Берк: Акциите на турските банки може да поскъпнат със 100%

Какви са преките ти наблюденията за турската икономика, има ли криза, в какво се изразява?
 
Трудно е да се опише голяма икономика като турската, особено от софтуерен инженер. Може би е най-правилно да започна от нейното финансиране, защото в днешно време кредитите са като кръвта в нашите вени и всяко движение в техния обем влияе на икономиката директно. Турция има икономика, която е силно зависима от чуждестранните инвестиции и капитала, идващ от чужбина. 

Турците нямат навика да спестяват и икономиката се финансира предимно от американски и европейски кредитори. Правителството прави опити да промени тези навици, но без особенни успехи. За пример мога да дам "доброволното пенсионно осигуряване". Преди около 5 години се прие закон, според който всеки гражданин, който се включи в системата, ще получи 25% възнаграждение от държавата за всяка вноска, т.е. внасяте 1000 лв. и получавате автоматично 250 лева подарък. И още - може да изберете между 30-тина фонда, като фондове, които съдържат чуждестранни акции или облигации и можете да ги промените 6 пъти на година директно онлайн. Аз се включих с максималната субсидирана сума, която е 12 брутни минимални заплати, но не мога да кажа същото за останалите граждани. Като цяло няма голям успех.

Има и други опити, като банкови сметки, деноминирани в злато. Турците държат много злато под дюшека. Предполага се, че гражданите държат около 2200 тона. Това оставя огромен капитал извън банковия/кредитния сектор. Тук също успехът е минимален.

Турция няма добри енергийни източници и е силно зависима от петрола и газта, които внася предимно от Русия и Иран. 

Покачване в цената на петрола с 1 долар увеличава сметката на Турция с 400 млн. долара. Този внос на енергия струва на Турция около 55 млрд. долара годишно. Страната има баланс по текущата сметка в размер на -50 мрд. долара средно на година, както се разбира, причинен предимно от вноса на енергия. По време на криза той пада до -20 милиарда долара, така че Турция трябва да намери всяка година между 20 и 50 млрд. долара, за да затвори този дефицит, което е голямо предизвикателство. Това обяснява и неспирното обезценяване на лирата всяка година.

През последните 10 години частният сектор задлъжня обилно, външният дълг на фирмите надмина 250 млрд. долара. Голяма част от този дълг е краткосрочен, между 1-3 години. Като се има предвид повишението в лихвените проценти в САЩ и догодина в Европа тази цифра е доста притеснителна, това и сплаши и външните кредитори. Като добавим и държавния дълг, цифрата надхвърля 450 милиарда долара. Има икономисти, които смятат, че Турция може да издържи до края на март 2019 г., когато са местните избори и след това ще почука на вратата на МВФ. Президентът Ердоган е против МВФ, повтаря това във всяко свое изказване, но е прагматик и ако се наложи, ще покани фонда отново и ще седне на масата на преговорите. Скромното ми мнение е, че това е малко вероятно, но не е изключено.

Ако трябва да говоря с по-конкретни цифри, в началото на септември 2018 г. общият външен дълг, който частният бизнес трябваше да финансира в рамките на една година, беше 180,6 млрд. долара. 102 млрд. долара са от банките, от тях 50 милиарда долара са депозити, а останала част - пари, които трябва да се върнат на кредитори или да се рефинасират. 

В момента банките имат към 28 млрд. долара, които държат в централната банка като гаранции и централната банка заяви, че е готова да ги финансира в случай на нужда с още 50 млрд. долара. При банките нещата изглеждат под контрол. 

При фирмите дългът е 78 млрд. долара, като 50 млрд. долара са за услуги - някой си купил билет от Turkish Airlines, резервирал хотелска стая или е поръчал някакъв продукт, който трябва да му се предостави в рамките на една година. Останалите 28 млрд. долара са кредит. Тези пари са и една от причините в последните няколко години лирата да се обезценява непрекъснато, защото създаваха голямо търсене на чужда валута, за да се гарантират тези плащания.

Когато говорим за кредитиране, не може да минем без банките. Голяма част от дълга е финансиран през тях. Още в момента, в който през май 2013 г. управителят на Фед Бен Бернанке, обяви, че планира да приключи с монетарното разширяване, чуждите инвеститори лека-полека започнаха да продават акциите на банките, като индексът, който следи турските банки, XBANK, погледнат в долари, от 109 000 пункта през май 2013 г. продължи да пада чак до 15 август 2018 г., като достигна 14 500 пункта. Това е спад от почти 90%. 

Банките в Турция са едни от най-стабилните в света и са строго регулирани, но това не им помогна и през август 2018 г. техните облигации се търгуваха по-ниско от тези на Аржентина, където банките са изпразнени и икономиката просто я няма. 

Обратът се получи, когато една от големите банки в средата на септември излезе на международните пазари и намери кредитиране на прилични цени. В момента индексът е на 22 000 пункта, все още на -80% от нивото през май 2013 г.

Проблемните кредити в банковия сектор в момента са около 3,5%, според S&P през тази година те могат да достигнат до 6%. Има и приличен брой от компании, които подновиха кредитите си, те наброяват към 10% от общия брой кредити, отпуснати от банките. През 2019 г. се очаква тази цифра да достигне 20% според S&P. 

Банките в момента са спрели да отпускат нови кредити и гладът за пари на пазара е огромен, като статистиката показва негативен процент в отпуснатите кредити т.е. банките само прибират и правят запаси за 2019 г., за да се предпазят от евентуални по-големи трусове. 

Две от големите банки предприеха увеличение на капиталите си и поискаха пари от акционерите. Засега те са достатъчно ликвидни, но не могат да предвидят какво ще се случи през 2019 г. Предполага се, че се подсигуряват допълнително. В момента тече стрес-тест, резултатите от който ще са доста интересни. 

Като цяло обаче мисля, че акциите на турските банки може да поскъпнат със 100% до края на годината.

Тези, които са посещавали Турция или живели там, знаят, че банковата система в Турция е една от най-креативните. Ще дам за пример скорошно решение на най-голямата държавна банка "Зираат Банк", според което за нов имот лихвата ще бъде 21,36%, като купувачът ще плаща 11,76%, а собственикът/фирмата, производител на имота - 9,6%. Максималната сума на кредита ще бъде до 500 000 лири с определена начална вноска. По този начин фирмите проиводители ще имат някакъв паричен поток, ще се отърват от факторинг кредиторите, които ги обират с 40% лихви, а гражданинът с 11,76% лихва ще придобие ново жилище. Всички детайли все още не са ясни, но едно е ясно - ако не се предприемат сериозни мерки, много строителни фирми ще спрат да съществуват. 

Положението в момента не е трагично, но в сравнение с 2017 г. цените скочиха драстично и покупателната способност на обикновения гражданин видимо намаля. Най-притеснителното е дисбалансът във възприятието за "fair price". Много фирми спряха вноса на стоки, или държат стоките си в складове, защото не могат да определят каква трябва да е цената им. Голям брой от тях след срива в лирата през август повишиха цените си рязко, някои с над 50%, и все още ги държат високи въпреки подобрението в цената на лирата.