БАТ: Подкрепяме разумното регулиране на новите тютюневи продукти

- Може ли да се каже, че тази промяна (в ставката) забави появата на glo на българския пазар?

- Представянето на glo на отделните пазари е търговска политика на компанията, съобразно фокуса ѝ върху пазари с изразено потребителско търсене и подходяща регулаторна среда. Радваме се, че България е вече част от първите държави в света, където се предлага glo. Това потвърждава и доверието, с което гледа БАТ на пазара у нас.

- Къде предстои да бъде представен glo в близките месеци, очаквания?

- БАТ постигна забележителен напредък по отношение на glo, продуктът се предлага на общо 15 пазара глобално. Компанията ни разработва правилните продукти за пълнолетни потребители с отговорния търговски подход. Когато представяш комплексен и иновативен продукт като glo, от бизнес гледна точка практически е невъзможно той да бъде пуснат едновременно на всички пазари. Не трябва да забравяме, че все пак БАТ представи първата си електронна цигара през 2013 г., а бизнеса си с продуктите за нагряване на тютюн през 2016 г. До момента БАТ направи значителни инвестиции в своето портфолио от продукти с потенциално намален риск, като бяха реализирани значителен брой представяния на отделните пазари, след които и тук в България, благодарение на glo.

- По време на представянето на glo обявихте, че България е много важен пазар за БАТ, бихте ли обяснили защо страната ни е толкова важна, на кое място сме?

- Самият факт, че България се нареди сред първите страни в Европа и в света изобщо, където glo беше представен, е достатъчно красноречив. България е 15-ият пазар, на който се предлага продуктът в глобален план.

БАТ се фокусира да предлага редица иновативни алтернативи на тютюнопушенето и тъй като България е важен пазар за БАТ, компанията ще продължи да инвестира в разработването на качествени продукти в тази нова категория, които да предлага и на българските потребители.

- Какви са инвестициите на БАТ за glo в България? Какви приходи очаквате от продажбите?

- За България е все още твърде рано да говорим, тъй като продуктът е нов и беше представен едва в края на 2018 г. В глобален мащаб през последните шест години БАТ е инвестирала над 2,5 млрд. долара в разработването и развитието на портфолиото от електронни цигари и продуктите за нагряване на тютюн, по което работят над 1500 учени и експерти от различни области.

Отделно от това, БАТ си поставя цел близо 30% от приходите й през 2030 г. да бъдат генерирани именно от тези продукти и съответно 50% през 2050 г.

- Докъде стигнаха дебатите на европейско ниво около промените директива 2011/64 относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн?

- Прегледът на Директивата все още продължава, като резултат от него се очаква не преди 2020/2021 г. Във връзка с нагреваемите тютюневи изделия важни са няколко неща. От една страна диференцираността на тези продукти спрямо конвенционалните цигари, поради различния им рисков профил и потенциала, който имат за намаляване на вредите, свързани с тютюнопушенето. И от друга страна, запазване на специфичния компонент на облагане – на килограм тютюн, който се използва в тези продукти, тъй като съществуват различни форми на нагреваемите тютюневи изделия, но общият компонент при тях е използването на тютюн, който се нагрява, а не се гори.

Както вече споменах, за нас е важно наличието на предвидимост на бизнес средата и разумна регулаторна рамка с оглед стабилността на пазара, който е може би най-силно регулираният като индустрия.

- От май 2019 г. влиза в сила ново европейско изискване. Ще има нов сериен номер на кутиите цигари, чрез който те да се проследяват по-лесно. Това ще оскъпи ли по някакъв начин цигарите, защото имаше такива твърдения?

- Това е може би една от най-мащабните системи в ЕС, която ще се прилага в една индустрия. Системата за маркиране и проследяване на тютюневите изделия влиза в сила от май 2019 г., като първоначално ще обхване опаковките на цигарите и тютюна за пушене. Основната й цел е противодействие на незаконната търговия с тютюневи продукти. Със системата се въвеждат кодове за отделните разновидности опаковки или поставяне на т.нар. уникални идентификатори. Благодарение на това движението на една потребителска опаковка ще може да се проследи изцяло от производителя до първия обект за продажба на дребно на съответния пазар, където е реализиран продуктът. Дали това ще се отрази по някакъв начин тепърва ще стане ясно.

- Това звучи като нещо, което ще коства сериозни разходи на производителите?

- Инвестициите, които трябва да се направят за това, няма да са малки, но ние ще се съобразим с изискванията и работим усилено в тази посока, за да бъдем готови.

В тази връзка, бихме искали да благодарим на отговорните институции у нас в лицето на Агенция Митници, като компетентен орган, отговорен за функционирането на системата, тъй като страната ни е една от малкото, която вече има формално определен издател на идентификатори за България – печатницата на БНБ. Това стана с промени в законодателството в края на 2018 г. Надяваме се конструктивният диалог в тази посока с всички ангажирани страни да продължи.

- Компаниите имат ли вече готовност за новите изисквания?

- Това, което мога да кажа за БАТ, е, че въпреки сложността и мащабността на системата ние работим много активно отдавна и ще спазим всички законови изисквания в съответните срокове.

- Тази мярка ще реши ли обаче проблема с контрабандата на насипния тютюн? Според различни проучвания около 70% от тютюна на българския пазар е нелегален.

- БАТ в България е част от Инициативата срещу незаконната търговия, която редовно представя резултатите от традиционното изследване на празни опаковки от цигари у нас относно дела на потребление на незаконни цигари в България. Това, което виждаме, е, че нивата на контрабандата на цигари в България са на едни от най-ниските нива в Европа. Вярваме, че това ще се случи и по посока на нелегалния тютюн. Ясно се забелязват усилията на държавата и приоритетът на правоприлагащите органи в борбата с незаконната търговия, като положителните резултати не закъсняват.

Страната ни успешно прилага всички норми на ЕС и затова апелираме да не се допуска въвеждането на крайни регулации в сектора, които биха създали рискове за стабилността и биха представлявали бариера пред успешната борба с незаконната търговия. Няма как да не приветстваме и оценим като положителни редица законодателни инициативи и промени, одобрени в края на 2018 г., и които са в процес на въвеждане в България през 2019 г. Всички тези мерки дават възможност за защита на легалния бизнес и по-стриктно правоприлагане спрямо нелегалния пазар.