Янков: Надяваме се на листване на ETF-а за Sofix в Лондон или Франкфурт тази година

Никола Янков е председател на Съвета на директорите на УД Експат Асет Мениджмънт. Заемал е мениджърски позиции в големи компании, сред които Нафтекс Петрол, Солвей Соди и Крафт Якобс Сушард България. Бил е член на Борда на директорите на Хилд Асет – най-голямата life-annuity компания в Централна и Източна Европа.

Бил е заместник-министър на икономиката, а след това на транспорта и съобщенията. През 1994 г. завършва икономика на потреблението в университета Cornell в САЩ. Владее английски, руски и френски език. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на инвестиционните мениджъри в България.

- Г-н Янков, навърши се една година от одобрението на проспекта на борсово търгувания фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF. Какво донесе продуктът на пазара, какви бяха надеждите Ви и какви са очакванията за бъдещето?

- Индексният фонд бе замислен и създаден като част от инфраструктурата на капиталовия пазар в България. Това е удобен инструмент за заемане на средносрочна и дългосрочна позиция към пазара както от институционални, така и от ритейл инвеститори. Характеристиките му и приложимата регулация гарантират абсолютна прозрачност и висока степен на ликвидност спрямо алтернативни инвестиционни стратегии.

Доволни сме, че най-големите институционални инвеститори в България подкрепиха проекта още в ранна фаза. Това позволи да се развие моментум на пазара, който вече се измерва с конкретни числа – около 50% ръст на индекса за последните 12 месеца, увеличаване над три пъти на борсовите обороти в позициите от индекса, общ подем на борсата, включване на нови участници на пазара и завръщане на такива, които се бяха отдръпнали от години. Мисията ни да развием чрез този проект българската борса засега се реализира успешно.

Остава да изпълним и втората важна част от него – крослистинг на голяма чужда борса (Лондон и/или Франкфурт), за да може индексният фонд да се превърне в липсващата магистрала, по която ще се движат чуждите инвестиции към българския капиталов пазар. С осъществяването на втория етап от проекта българската борса ще се превърне в съвсем различен пазар, свързан с международните инвеститори и влияещ се в много по-голяма степен от големите международни тенденции на развиващите се пазари. Т.е. за разлика от сегашното състояние, след листинга на фонда в чужбина ще започне да се наблюдава по-висока корелация в движението на българския индекс с индексите на другите развиващи се пазари, които са много по-отворени за чужди инвеститори от години.

- Очаквахте ли повече участие от частните инвеститори или от пенсионните фондове например? От кого получихте най-голяма подкрепа в тази първа година?

- Всички инвеститори в индексния фонд са частни. :) В момента във фонда са инвестирали шест от деветте пенсионни фонда в България, като тяхното участие е около 2/3 от активите на фонда. Инвеститори са и стотици индивидуални участници на пазара, както и множество договорни фондове. Има и доста чуждестранни инвеститори. Включването на разнообразни участници в този проект говори за неговата универсалност и атрактивност.

Борсово търгуваните фондове са най-динамично развиващият се сегмент на световната финансова индустрия и българският индексен фонд не прави изключение. Размерът на активите в момента е около 32 милиона лева, което е впечатляващ резултат за една година работа и за обемите на българския капиталов пазар. Въпреки че това надмина нашите очаквания, според нас този размер ще се увеличи няколко пъти след крослистинга в чужбина, защото чуждите фондове по правило инвестират милиони евро или долари в единични позиции. Ако имаме десетина нови чужди институционални инвеститора с фокус върху развиващи се пазари, които изберат българския  индексен фонд, това би означавало между 20 и 30 милиона евро или долара допълнителен ресурс за фонда и съответно за българския пазар.

- Каква е текущата ситуация с листването на ETF-а в чужбина?

- Листингът в чужбина се оказа най-вече технически въпрос на трансграничен сетълмент. Борсово търгуваните фондове с лиценз за КИС от държава-членка на Европейския съюз могат лесно и бързо да се регистрират за търговия на всеки регулиран пазар в Съюза след паспортизация в съответната юрисдикция. Ние вече паспортизирахме индексния фонд за предлагане във Великобритания. В момента сме стартирали подобна процедура и за Германия.

След получаване на регистрация от местния регулатор за предлагане в съответната юрисдикция се попълва апликация за технически листинг (достъп до търговия) пред съответния регулиран пазар (борса). По принцип регистрацията за търговия отнема броени дни. Но това е при положение, че съответният инструмент (дялове на индексния ни фонд в нашия случай) може да се държи и прехвърля свободно (да се търгува) от участниците на съответния регулиран пазар – инвестиционни посредници и други инвеститори.

В случая с български финансови инструменти по принцип – не само с дялове на индексния фонд – такава възможност липсва. Издадените от Централен Депозитар инструменти на български емитенти с български ISIN кодове могат да се държат засега само в клиентски подсметки при членове на Централен Депозитар – т.е. при български инвестиционни посредници и управляващи дружества. Това значи, че ако Barclays, например, иска да държи дялове на нашия фонд за свои клиенти, то банката (и всички посредници-контрагенти на нейните клиенти при сделки с дялове на фонда) трябва да стане директен член на българския Централен Депозитар или да си открие клиентска сметка при български инвестиционен посредник.

Разбирате, че това е трудно да се случи. Тези институции обикновено имат сметки в големи международни депозитари, като Euroclear, SIX SIS, DTCC и Clearstream, които от своя страна трябва да имат кореспондентски отношения (сметки за ценни книжа) с българския Централен Депозитар. Такива работещи отношения липсват в момента.

Освен това централните контрагенти на съответните регулирани пазари – т.нар. CCP (central counterparties) – трябва да регистрират за сетълмент финансовия инструмент, което не се случва, когато участниците на този регулиран пазар не могат да държат съответния финансов инструмент. В случая с London Stock Exchange регистрацията за сетълмент на дяловете на фонда трябваше да се направи от Euroclear – най-голямата организация в Европа за обработка на сделки и съхраняване на безналични ценни книжа.

Първоначално Euroclear не искаше да работи изобщо с български емитенти и финансови инструменти. След огромни усилия от наша страна организацията се съгласи да обработва сетълментите на сделки с дялове на нашия индексен фонд, но все още не е направила връзка с нашия Централен Депозитар, чрез която клиентите на Euroclear да могат да държат български финансови инструменти. Чакаме тази директна или най-вероятно индиректна (чрез посредник) връзка да стане факт, за да подадем апликацията за допускане до търговия на фонда до London Stock Exchange.

Надяваме се процесът да приключи скоро, но това не зависи от нас. В същото време стартирахме процедура за паспортизация на фонда в Германия. След регистрацията за предлагане там ще подадем апликация и за листинг на борсата във Франкфурт.

Междувременно успяхме да регистрираме дяловете на фонда за сетълмент в системата на Clearstream – друг голям международен оператор, обслужващ сделките на Xetra (платформата на Deutsche Boerse във Франкфурт). Clearstream – за разлика от Euroclear – вече има индиректна връзка с българския Централен Депозитар и техни клиенти, включително посредниците на борсата във Франкфурт, могат да държат дялове на нашия индексен фонд. Така че след регистрацията за предлагане в Германия пред BaFin (Федералната служба за финансов надзор - бел. ред.) листингът във Франкфурт ще е сравнително бърз и може да изпревари по време Лондон. Надяваме се тази година да се случи поне едно от двете неща.

- Как гледате на опасността SOFIX да бъде напуснат от до 4 компании през септември 2017 г.? Не стана ли индексът прекалено изменчив?

- Идеята SOFIX да включва по-ликвидни позиции, каквато е целта на променената методология за конструиране на индекса, вероятно е добра. Това значи, че при промяна ще може по-лесно да се купят влизащите позиции и да се продадат излизащите, защото те ще са сред най-ликвидните на българския пазар.

Разбира се, промяна на една трета от позициите в индекса не е желателна. Не мога да си представя промяна на 150 компании от S&P500 например. Това ще направи задачата ни по-трудна и ще предизвиква периодично сътресения на пазара при ребалансирането на фонда, доколкото неговият размер и обем на търговия са вече в голяма степен определящи за посоката на цените на някои позиции.

Тъй като това е първо пренареждане на индекса по новата методология, възможно е да има по-голям брой позиции, които да се променят. След шест месеца обаче – при следване на същите критерии – очакваме относителна стабилност на състава на индекса и в него трайно да останат компаниите с най-голям free float, най-широка акционерна база и най-голяма ликвидност на търговията. Това би било добре за пазара дългосрочно.