Йордан Христосков: Грешните политически решения са опасни за пенсионния модел

– Имаше твърдения, че две пенсии са по-малко от една? Ако е така, то не се ли обезсмисля сегашният пенсионен модел?

– Категорично сборът от двете пенсии –  от НОИ и от избрания от осигуреното лице универсален пенсионен фонд е по-голям от единствена пенсия от общественото осигуряване. Това многократно се доказа с конкретни изчисления.

С нарастване на  периода на участие в капиталовото осигуряване това предимство за родените след 31 декември 1959 г. ще става все по-осезаемо. Освен това, получаването на минимум две пенсии – една от общественото осигуряване и една от универсалния капиталов фонд, ще дава по-голяма сигурност на бъдещите пенсионери, защото се разпределя рискът. 

Разпространяването на примери, че две пенсии са по-малко от една от набедени експерти почиват на некоректни оценки и допускания за доходността от универсалните пенсионни фондове. Те се опират също така на сегашното несправедливо наказване на участието в универсалните пенсионни фондове, което се изразява в намаление на пенсията от ДОО с около 27%.

Това намаление умишлено почива на грешна основа – изчислява се от съотношението между вноската в универсалния пенсионен фонд от 5% и вноската във фонд „Пенсии“ на ДОО от 18,3%. Правилното съотношение от 5% към изчислената чрез актюерни способи необходима вноска за балансиране на приходите и разходите във фонд „Пенсии“, по изчисления на НОИ, е около 36%. Тогава пенсиите на участващите в универсален пенсионен фонд ще се намаляват с 13,9% и винаги две пенсии ще са повече от една.

Освен това, намалението на пенсиите заради участие във втория стълб трябва да бъде временна мярка – само докогато се пенсионират всички родени преди 1960 година, защо след това ще се пенсионират само осигурени, които участват и в двата стълба. Тогава предимствата на тристълбовия пенсионен модел ще станат още  по-убедителни.

Но дори да се запазят сегашните законови норми, хората трябва да знаят, че обещаваната по-голяма пенсия от НОИ въобще не е  сигурна поради посочените демографски, икономически и политическите рискове. Пенсията в универсалните пенсионни фондове е сигурна, защото това се техните пари, които дори се наследяват при ранна смърт.

– Възможни ли са фалити на пенсионни фондове? Как държавата гарантира парите в тях?

– С юридическото отделяне на пенсионния фонд от управляващото го пенсионноосигурително дружество фалити на пенсионни фондове са невъзможни, защото фондът няма други задължения, освен да изплаща пенсии от натрупаните по индивидуалните партиди средства. Държавата гарантира доброто управление на средствата в пенсионните фондове чрез инвестиционните ограничения, които предпазват от рисковете на капиталовия пазар, както и чрез постоянния надзор от страна на КФН. Проведените през миналата година стрес тестове и независими одити категорично доказаха, че пенсионните фондове в България се управляват добре, както и че пенсионните активи са налични.

– Готвят се промени в КСО, които се отнасят до дейността на частните фондове. Ще се реши ли с тях въпросът за изплащането на пенсии от универсален фонд?

– Крайно време е да се реши въпросът с фазата на плащането от втория стълб – да се определи законово наборът от пенсионни продукти, които ще се предлагат на осигуреното в универсален пенсионен фонд лице. Моето лично мнение е, че основен продукт трябва да бъде пожизнената пенсия, защото идеята на пенсионния модел от 2000 г. е хората да получават минимум две пенсии до края на живота си.

Трябва да предлагат пожизнени пенсии както под формата на обикновен анюитет (при смърт на осигуреното лице плащанията се прекратяват), така и под формата на анюитет с гарантиран период или гарантирана сума (при ранна смърт пенсията се изплаща на наследниците в рамките на гарантирания период или до размерите на гарантираната сума).

Възможни са и анюитети с индексация – т.е. отпуснатата пожизнена пенсия да се индексира заради поскъпването на живота. Наред с пожизнените пенсии, за случаите на малки натрупвания в индивидуалната партида, най-вече поради кратко участие, трябва да се прилагат и продукти като разсрочено или еднократно изплащане. Въпреки че осигуряването в универсалния пенсионен фонд е лично, трябва да се даде възможност на наследниците на починал член на фонда, освен еднократно или разсрочено получаване на сумата, да могат да я прехвърлят към индивидуалната си партида с цел по-голяма пожизнена пенсия.

– Предложението за „затягане на контрола“ при инвестициите и налагане на нови ограничения в тази регулация няма ли да се отрази негативно върху доходността. Къде е балансът между риск и доходност, която законодателя трябва да заложи? Ще имат ли някога осигурените лица възможност сами да избират рисковия профил на фонда, в който се осигуряват или разговорът за „мултифондовете“ ще продължи на празен ход?

– По-строгите инвестиционни ограничения предпазват от рискови операции на капиталовите пазари, но естествено това става до голяма степен за сметка на доходността. Трудно е да се определи балансът между риск и доходност, защото той зависи от икономическата и финансовата среда, която постоянно се променя.

По принцип предлаганите по-големи инвестиционни ограничения в последния законопроект на Министерството на финансите, както и увеличените изисквания към управителните органи на пенсионноосигурителните дружества са правилни. Те са част от общата вълна на засилване на регулаторните норми след последната финансово-икономическа криза.

Онова, което ме притеснява в тези предложения за промени, е дали Комисията за финансов нодзор притежава необходимия капацитет да приложи тези норми. Според мен многото препратки към подзаконови актове на регулаторния орган и изброяване на изисквания с отворен край в стил „и други“ крие риск от субективизъм при упражняване на надзора.

Затова едно от правилните решения в тази посока е въвеждането на инвестиционни портфейли с различен профил – така наречените „мултифондове“. Тогава осигурените лица сами ще избират желаният от тях инвестиционен профил, както последните 4 – 5 години преди пенсионирането задължително трябва да преминат към профила с преобладаващо консервативни инвестиции.

– Често се правят промени на КСО, както в частта им в държавното обществено осигуряване, така и в сферата на допълнителното пенсионно осигуряване. Не трябва ли да има устойчиво и дългосрочно решение на тези въпроси, за да има предвидима среда?

– Голяма част от причините за многобройни промени в КСО са политически – всяка политическа сила се опитва да спечели повече избиратели и така да се задържи по-дълго в управлението или да дойде на власт. Проблемът е, че повечето политици въобще не разбират принципите на социалното осигуряване и това води до постоянна ерозия на осигурителния модел. Корпоративните интереси на работодателите, зад които застават много политици, и синдикалният максимализъм също нанасят непоправими вреди на осигурителната система. Примери за това има колкото искате.