П. Андронов: Проверката на банките не е последната преди членството в еврозоната

– Очаквате ли по-висока кредитна активност, за да се задвижи икономиката? Кои са условията, които ще ускорят търсенето на заеми, наблюдавате ли вече промени на пазара?

– В последните тримесечия имаме видимо ускорение на кредитирането, което даже да изглежда на някого недостатъчно, защото все още е в ниския диапазон на едноцифрените числа, в последното тримесечие по някои от сегментите виждаме ръст до 4-4,5% и това е обещаващо начало.

Кредитен ръст има и във всички останали страни на ЕС, стагнирането на кредитирането постепенно отминава и навсякъде виждаме първи признаци на устойчив растеж, което е ефект на здравата икономика.

– Можете ли да прогнозирате какъв ще е кредитният ръст и какво може да го ограничи?

– Очаквам кредитен ръст между 5 и 6%, но е много трудно да се направи прогноза, защото средата е изключително динамична.

Ето, например, фактът, че в България се състави бързо правителство, е един много позитивен елемент за ръста на кредитирането и икономиката изобщо.

Ако бяхме затънали в парламентарна криза, която да трае примерно до септември, ръстът и на кредитирането, и на брутния вътрешен продукт, щеше да спихне веднага. Виждали сме го много пъти.

Ако изборите във Франция не бяха спечелени от този президент и това беше довело до общоевропейска криза, и кредитирането, и БВП щяха да се забавят.

Каквато и прогноза да направим за догодина, тя ще се промени от някое подобно еднократно събитие, което рязко може да наруши интензитета на даден процес.

Но ако приемем, че няма да има други шокове, което рядко се случва, и все още образованието и качеството на работната сила не са се превърнали във фатален проблем за растежа, а това наближава да стане, ръстът на кредитния портфейл наистина може да премине 5-6% годишно, което е добре.

Една от причините икономика като германската да мине „грациозно” през всички кризи с най-малко шокове е, че преди нея нито цените на недвижимите имоти, нито кредитният ръст, бяха високи. Те се запазиха в ниските нива през цялата криза и досега.

Устойчивостта не минава през големи амплитуди на развитието, а аз се надявам, че нашият кредитен ръст ще се запази в разумни граници. 

– Пазарът започна да тества по-високи лихви, останаха ли в миналото исторически ниските лихвени нива?

– Рано е да се каже, че пазарът тества по-високи лихви, както и че ниските лихвени нива са останали в миналото.

Виждаме, че ЕЦБ все още не чувства увереност, че основната инфлация в еврозоната, изчистена от ефекта на горивата и храните, е устойчива и достатъчно висока. Знаете, че тя е около 1,2%. По-висока е, отколкото сме свикнали да бъде през последните години – нулева или отрицателна, с положителна стойност е, но все още не е достатъчно стабилна, за да предизвика обрат в  монетарната политика на ЕЦБ.

Имайте предвид, че ЕЦБ е консервативна основателно, защото тя не иска да предприеме стъпки на база на къси редове от положителни икономически стойности, за да не се окаже, че е прибързала и пак да ѝ се наложи да започне да сваля лихвите. Това ще унищожи всичко, заради което толкова години стояхме на най-ниските лихви.

Освен това, данните понякога са много подвеждащи. Видяхме, че влияние върху инфлацията оказва фактът дори кога се пада Великден – в март или в април. Ако потребителите масово харчат, защото Великден е през март, мартенските данни на 2017 г. ще бъдат много впечатляващи в сравнение с една година назад. Но ако Великден се падне в една от седмиците на април, мартенското потребление ще изглежда много слабо.

Дори такива еднократни фактори могат да повлияят върху данните, така че аз подозирам, че ЕЦБ иска да види устойчивост, преди да обърне посоката на лихвите.

За сравнение в САЩ, след като Федералният резерв повиши лихвените проценти на два пъти, се оказа, че първото тримесечие на 2017 година американската икономика не е такава, каквото се очакваше. Критиците на централната банка на САЩ веднага започнаха да коментират, че Фед е прибързал с вдигането на лихвите. Вероятно състоянието на икономиката не е толкова устойчиво, за да започнеш да вдигаш лихвите и да обираш пари от пазара.

Това ме кара да мисля, че тъй като в стила на ЕЦБ не е да прибързва с решенията, че предстои период, в който ще тества устойчивостта на икономическия растеж, преди да каже: Идва време за качване на лихвите.

Но за разлика от преди година или две, вече има икономически индикатори, които дават основание за обрат.

Единственото, което липсва, е по-продължителна проява на тези индикатори.

Икономическият растеж е факт във всички икономики на еврозоната, има инфлация, макар и скромна, има увеличение на заетостта в почти всички страни. Има предпоставки, които показват, че икономиките тръгват нагоре, няма нужда от тези ниски лихви и може лека-полека да се „стерилизира” паричната база.

Първото малко свидетелство за променящата се нагласа на ЕЦБ е решението й от 9 април за намаление на стойността на месечните покупки на облигации, с което се ограничи скоростта, с която се помпат пари в икономиката на еврозоната. Но докато ЕЦБ не види достатъчна икономическа активност, няма да последва нова промяна.

– Ще се промени ли политиката на банките с въвеждането на Международния стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9) – новата методология, която ще промени концепцията за заделяне на провизии по кредити на клиенти? Ще се отразят ли тези разходи в оценката на риска и вътрешния кредитен рейтинг на банките?

– Разбира се, темата е толкова голяма, защото е сред първите три теми на финансовата индустрия на Европа. В доклада на МВФ за оценката на финансовата стабилност на страната (FSAP) има цитат от изследвания, които са правени в  Евросъюза за ефекта от прилагането на МСФО 9. В него се посочва, че провизирането на заемите ще се увеличи между 17 и 33%, т.е. за една трета от кредитите, които се класифицират като проблемни, ще се повиши заделянето на провизии, което ще е най-малко 17% за ЕС. Като се превърти в капитал, това означава, че с подобна пропорция ще се увеличи и нуждата от капитал.

С колко точно ще се утежни капиталовият разход, ще зависи доколко си бил консервативен в кредитната си преценка. Ще има елементи на отделни адаптации и корекции, които ще намалят риска за банките, но естествено ще има и допълнителни изисквания към клиентите.