В. Димитрова: България има предимства за инвеститорите от химическата индустрия

През септември белгийската химическа компания  Ecophos откри в Девня високотехнологичен иновационен център на направлението си за нови разработки Technophos. От няколко години компанията развива в България и производство на фосфати, които се използват като хранителни добавки в индустриалното животновъдство. Защо белгийската група реши да инвестира в страната – това коментира пред Investor.bg Венета Димитрова, ръководител оперативна дейност на "Технофос" ЕАД.

Венета Димитрова е магистър по корпоративни финанси. Завършила е Икономическия университет във Варна и е специализирала в Aix-Marseille University, Франция. Говори свободно френски и английски език, ползва руски и италиански език. В последните 7 години е работила  като мениджър на различни позиции в компании в България и Канада. 

- Г-жо Димитрова, каква е основната дейност на  Ecophos и с какво се отличавате от компаниите със сходен предмет на дейност?

- Компанията Ecophos е създадена през 1996 г. от Мохамед Таким с основна дейност иновации и внедряване на нови технологии в областта на производството на фосфати от алтернативни фосфатни източници.

Фосфатите са изключително важни за живота на планетата – за растенията, животните и хората. Те са необходим елемент за растежа на растенията и за изграждането на костната система на животните, както и на черупките на яйцата при птиците.

От фосфатите зависят и различни индустрии – например фармацията,  производството на различни технически продукти и електроника,  както и хранителната промишленост, където фосфорната киселина присъства в много от производствата на храни.

Без тези продукти животът ни би бил много труден.

- Възможно ли е в бъдеще да се стигне до дефицит на фосфор и какви ще са последиците, ако това се случи?

- Точно този въпрос си задава основателят на компанията, когато започва да работи по алтернативни технологии, които могат да предотвратят настъпването на такъв дефицит.

При конвенционалния добив на фосфорни съединения се използват богати на фосфати скали, но вече е ясно, че те са ограничен ресурс. Прогнозите са, че до 25 – 30 години запасът от висококалорични фосфатни скали ще бъде изключително намален. Това вече води до изключително голям ръст на цените в световен мащаб – от 40 – 60 долара на тон скала се стигна до 200 – 250 долара на тон.

Преди 20 г.  Мохамед Таким започва стартира разработки, които да позволят използването на нискокалорични скали, които досега са били неизползваеми, въпреки че залежите в световен мащаб са широко разпространени.

- Къде се намират находищата на скали, богати на фосфати и тези с по-ниско съдържание?

- Висококалоричните скали са концентрирани основно в Африка – най-големите залежи са в Мароко, Египет, Алжир в Русия, САЩ и някои страни от Южна Америка – Бразилия и Чили.

Нискокалоричните скали са много по-широко разпространени по света. Те обаче имат много примеси, нямат съдържанието на фосфор, което се изисква от конвенционалния процес и в днешно време не се използват за производство на фосфати.

Искам да обърна внимание, че при производството на фосфати от висококалорични скали през последните 50 – 60 години се генерира изключително голям обем отпадък.

Днес виждаме, че производството на фосфати се е увеличило многократно, а с това и замърсяването на околната среда при използването на конвенционални технологии.  Гипсовите отпадъци няма къде да бъдат депонирани и индустрията се превръща в огромен замърсител на планетата.

В Европа вече има много стриктни регулации, а те се налагат и в световен мащаб, защото тези планини от отпадъци е трудно да бъдат рекултивирани.

Затова освен чисто икономическия момент и очакваното изчерпване на конвенционалния добив, имаме за решаване и екологичен проблем.

- С какво технологията на Вашата компания се различава от традиционните методи?

- Традиционната технология представлява директна атака на фосфорната скала със сярна киселина. Това не позволява скалата да се  разложи напълно и да бъде извлечен максимумът фосфор от нея.

Нашата технология е базирана на бавно и поетапно разлагане, което позволява да извлечем максимално количество фосфор дори от скала с ниско съдържание и в крайна сметка получаваме същия процент фосфор в крайния фосфатен продукт.

По този начин редуцираме утайката, който дори не е отпадък, а може да се използва в много други индустрии. Получената утайка може да бъде използвана за торене, а  от нея в последствие могат да се извлекат метали като желязо и цинк.

Освен всичко друго цената на скалата, която ние използваме, е от 20 до 50 долара на тон, а цената на ресурса за конвенционалния процес е 200 долара за тон.

Крайният продукт се разтваря лесно във вода и така се усвоява лесно от животните, хранени с фуражи в индустриалните ферми.

- Защо Ecophos реши преди години да започне производство в България (в Девня), а също и да разположи тук високотехнологичния център Technophos?

- Компанията е свързана с България от почти 15 години. Първите успешни опити и първото индустриално производство на фосфати по новата технология започва в Девня на територията на „Агрополихим“. Това е заводът на Aliphos, който е част от производствената дивизия на групата Ecophos.

Другата причина е, че България предлага много възможности за инвеститорите от гледна точка на наличието на квалифицирани хора. А Девня е район, познат на химическата индустрия, в близост до пристанище.

За разполагането на центъра за иновации в България повлия и фактът, че квалифицираната работна ръка от предприятието Aliphos можеше да помогне много с опит за развойната дейност.

Значение имат и добрите икономически условия, които България предлага – например плоският данък от 10%.

- С каква цел се отваря новият център?

- Той има няколко основни задачи, една от тях е да демонстрира технологията, която ще представяме тук пред бъдещи инвеститори, които искат да закупят лиценз.

Центърът има за цел и да усъвършенства технологиите, които досега са били разработвани в лабораторни условия, да тества различни видове оборудване.

Третата важна задача е да обучава служители на групата Aliphos, тъй като компанията строи заводи във Франция и Индия, а също и персонала на бъдещи клиенти.

В отварянето на центъра се откриват 38 работни места за висококвалифицирани  служители като две трети от тях са инженери.

- Имахте ли проблем с да намерите квалифицирани инженери? Често представители на бизнеса коментират, че това е дефицитна специалност, тъй като младите хора предпочитат други дисциплини в университетите.

- Ние привлякохме млади специалисти, някои от които са завършили в чужбина. Те се върнаха, защото развойната дейност е нещо ново в България, а в същото време е привлекателна. Използвахме контактите си с университетите, а имаше и имаше млади хора, които сами ни потърсиха.

- Кои са основните пазари за фосфатните продукти, които произвеждате в България?

- България е много малък пазар за фосфатни продукти заради нивото, на което в момента се намира животновъдството.

От друга страна, страната е с много добро географско положение от гледна точка на износа към Близкия изток, където има силно развит пазар на фосфати, към Южна Европа и, разбира се, Балканите. Затова предприятието в Девня работи основно за износ, и малка част за българския пазар.

- Откъде се снабдявате със суровина за производството и какъв е капацитетът на производствената база?

- Капацитетът на инсталацията в България е 80 до 100 хил. т на година, в зависимост от това какъв продукт се произвежда. Работим със суровина от Мароко и „Агрополихим“, които доставят фосфорна киселина, за да произвеждаме фуражи за фосфатни цели.

Като цяло групата развива и и двете направления – производствена и развойна дейност. Всяко направление ползва нау-хоуто и опита на другото.

Планирали сме да открием общо пет завода като в момента имаме два – освен този в  България и един в Ротердам, Холандия.

Два завода във Франция и Индия  са в строеж. Петият най-вероятно ще бъде в Африка, но къде по-точно ще обявим следващата година.

Така че искаме да се развиваме и като производител на фосфати, и като доставчик на технологии за тази индустрия.