Дейвид Пауъл е главен икономист за еврозоната на Bloomberg Intelligence в Лондон. Преди това той е работил в Bank of America – Merrill Lynch като валутен стратег. Има магистърска степен от London School of Economics и бакалавърска степен от New York University. Дейвид е автор на „Ръководство на търговеца за еврозоната: икономически показатели, ЕЦБ и кризата с еврото“, който бе публикуван от Wiley. Той също е CFA Charterholder.
С Пауъл говорим за поредната напрегната година за еврозоната и Европа, за кризата в развиващите се пазари и за политиката на ЕЦБ и Марио Драги.
Г-н Пауъл, изминава поредната напрегната година за Европа и за еврозоната. През миналата година „непослушното дете“ беше Гърция, а през тази – Великобритания с решението си за Brexit. Започна ли единната валутна зона вече да усеща напускането на този пазар на ЕС? А Лондон?
Данните показват, че икономиката на територията на Европа се държи доста добре след Brexit. Въпреки това, увеличената несигурност все още би могла да донесе негативни ефекти върху бизнес инвестициите и потреблението, и да занижи търсенето вътре във Великобритания. Това, в комбинация с по-слабия паунд, ще има негативно въздействие върху износа в Европа. Тези фактори вероятно ще отнемат 0,5% от брутния вътрешен продукт на Европа до 2018 г., според нашите оценки.
Свидетели сме на забавяне на икономиките на редица важни държави. Увеличава ли това според Вас вероятността ЕЦБ да разшири още повече програмата си за вливане на ликвидност? Или да намали още повече основната лихва?
ЕЦБ може да бъде принудена да обяви допълнителни монетарни стимули, за да се справи с последиците от Brexit. Виждаме потенциална възможност пред декември, когато ЕЦБ ще направи новите си икономически прогнози, да обяви, че програмата ѝ за количествени улеснения ще продължи след март 2017 г.
Ще срещне ли според Вас президентът на ЕЦБ Марио Драги разбиране за водената от него политика у „локомотива на еврозоната“ Германия, откъдето се чуват все по-критични мнения?
Активирането на монетарните политики често създава победители и губещи. Това, което е важно, обаче, е, че централната банка действа по начин, който ще върне инфлацията към целевите ѝ нива. Марио Драги умело постига консенсус сред членовете на управляващия орган на ЕЦБ за много политики, които имат тази цел и вероятно ще бъде така и в бъдеще.
И все пак - има ли някакви добри новини за икономиката на еврозоната сега?
Да, икономиката се възстановява, макар това да става бавно, което означава, че хората се връщат на работа и оздравяването е много вероятно да продължи.
Пауъл ще вземе участие в конференцията THE NEXT BIG THING – RESHAPING THE ECONOMY, организирана от Bloomberg и българския канал Bloomberg TV Bulgaria, която ще представи световните икономически тенденции и тяхното влияние върху развитието на българската икономика. Събитието ще се състои на 12.10.2016 г. в Capital Fort.
Bloomberg Conference THE NEXT BIG THING се провежда с подкрепата на Българска банка за развитие – генерален партньор, Българо-американска кредитна банка, OPEL,PwC и Carducci.
преди 8 години Ситуацията е изяснена.Днес Европейският съюз (ЕС) страда от прилагане на сгрешена европейска парична система.Ако не се допускаше тази фатална грешка (налична европейска сгрешена парична система) европейските държави нямаше да имат сегашни дългове.При запазване на сгрешена европейска парична система в ЕС постоянно се развива потенциал за катастрофална криза. Това подсигурява болезнени злини и в крайна сметка провал на ЕС.Някои разчитат Европейската централна банка (ЕЦБ) да спаси ЕС от актуални злини. Това е невъзможно, защото водещата причина за сегашни трудности не е в обхвата на компетентността на ЕЦБ. В действителност сега ЕЦБ е със съдба на жертва и подсигурен банкрут.За спасение на ЕС е необходима подобрена европейска парична система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар