Д-р Б. Борисов: Можем да станем по-привлекателни за инвестиции в клинични изпитвания

Как оценявате някои от последните законодателни предложения в лекарствената политика - INN предписването, отстъпките от индустрията към НЗОК. Ще се подобри ли достъпът на пациентите до терапия чрез тези мерки?

Хубаво е, че отпадна от нормативната рамка, защото беше предвидено да има INN предписване за биотехнологични медикаменти. Има терапии, при които INN предписването не отговаря на съвременните познания. Що се отнася до отстъпките – такива отстъпки от индустрията има навсякъде и беше въпрос на време да се отиде на друго ниво особено при новите лекарства заради процеса и технологиите, които са скъпи. Когато се взимат тежки решения, като последните в лекарствената политика, трябва обаче да има достатъчно дълъг процес на дебат и да е ясно кои хора участват във взимането на решенията. Тук имаме дълъг път към подобрение, защото става дума за хиляди пациенти освен за интереси.

Има ли необходимост от промяна в модела на ценообразуване на лекарствата у нас?

Според мен има нужда да се преоцени тежкото рефериране към други страни, защото при търсенето на най-ниската цена се отваря врата за паралелен износ към ЕС и се оголва нашият пазар. Ако това се случи, ще бъдат отблъснати компании, които работят в България, и ще бъдат изтеглени от нашия пазар, което ще се отрази неблагоприятно на българските пациенти. В същото време нека не забравяме, че става дума за тежки хронични заболявания. А когато всички имат полза, индивидуалната полза е най-висока и в тази посока трябва да се работи.

Оценката на здравните технологии, която и България въвежда, е нов механизъм, който очакваме да има положителни резултати - и клинични, и бюджетни. Какви са ползите от въвеждането на ОЗТ у нас?

Очаквам въвеждането на оценка на здравните технологии повече от 15 години. Факт е, че Балтийските страни въведоха органи по ОЗТ преди повече от десет години. Проблемът е, че малко са хората не само в България, но и в света, които работят в тази много специфична област, която съчетава познания по медицина с такива по икономически инструментариум.

Наложително е от самото начало двете страни да са в работен диалог без недоверие и неразбиране. Да има и достатъчно възможности за обучение на експертите и от двете страни, както това се прави и в другите държави, защото е динамична област. Още повече, че всяка от държавите, които сме избрали за референтни, има свой модел за оценка. Ако се тръгне в този режим, България ще напипа своя път. И няма нищо лошо в това да се променят нормативните актове, които в момента са валидни. Направиха го и другите страни – постоянно излизат нови данни, променят се решенията.

Всяко решение се взима на база на информиран избор, а тук при липсата на единен европейски модел, за да можем да направим избор за нашата система и общество, трябва да имаме непрекъсната комуникация с органите и с индустрията, която държи голям информационен ресурс. Бих се радвал, ако видя аргументирани предпоставки да се адаптира моделът, който е заложен, стига процесът да е отворен.

Нека дадем време на новата комисия да излезе с първите решения и да се видят първите резултати. Много е важно към решенията да има ясни мотиви и достатъчно аргументирани. Нека дадем шанс на екипа да работи, да произведе резултати и мотиви към решенията си.

Здравен дебат се провежда с подкрепата на AMGEN – генерален партньор, Roche, Novo Nordisk и Astra Zeneca