Б. Ивков: Дивото опазаряване в здравеопазването е вредно

Клиничните пътеки, регулативните стандарти, здравната карта – всичко това е превърнато в икономически инструменти за ограничаване достъпа на хората до здравеопазване и до прехвърляне на разходите изцяло върху пациента – т.нар. разходи от джоба (out of pocket). Държавата полека-лека се оттегля от конституционно вменените ѝ задължения и се освобождава постепенно от тези разходите за здраве.

Друг сериозен проблем – когато един пациент отива на лекар, той не е наясно кое колко струва. Ако има регламентирани правила, пациентите ще са наясно още на входа на системата и ще преценяват. Много е вероятно с новите правила на работа на личните лекари, заради които те протестираха, да се стигне наистина до листа на чакащите за прием пациенти.

Стигаме дотам, че реформата е сбъркана изначално и се въвеждат административни и други бариери за ограничаване достъпа на пациентите до здравеопазване...

Да, точно това се получава. Например, това, което се говори от европейските пациентски организации – въвеждане на модел, при който пациентът да е в центъра на грижата, с малки изключения, преди 1989 г. беше факт в България. За да се случи днес този модел - пациентът в центъра на грижата, модел, насочен към хроничните заболявания, трябва да се започне диалог между лекаря и пациента, но в съвсем други социално-икономически условия и организация на здравеопазването. В противен случай пациентът ще продължи да бъде разглеждан само като подчинена биологична единица и като банкомат, която само слуша и изпълнява.
Тук обаче има и друг проблем - трябва да се коментира и тоталната неграмотност на някои от пациентите. За преодоляването на това обаче се изисква време. И лекари, и пациенти трябва да си променят манталитета си и да имат минимум знание и взаимно уважение.

От Вашия опит, за да стане това факт, какво трябва да се направи, за да попадне пациентът наистина в центъра на грижата?

Първото нещо е да се спрат всякакви „реформи“, да се остави за година или две да действа това, което беше през 2015 г. , и да седнат лекарите и пациентите да обсъдят първо какво здравеопазване искаме. След това да се създадат закони, които да кореспондират помежду си. Т.е. - изцяло нова реформа. Ако се продължи по този път, по който сме тръгнали в момента, това ще означава нови законови „кръпки“, което е безсмислено. Ще означава задълбочаване на хаоса, здравеопазване с ниски резултати и висока инвалидизация и смъртност.

А ролята на Здравната каса как я виждате?

В момента НЗОК е политико-икономически инструмент за редуциране на публичните разходи за здраве и за административен диктат и тормоз над лекарите, както и за ограничаване или отнемане на достъпа до лечение на пациентите.

За мен трябва да има поне още една или две подобни институции, да се разбие сегашният монопол. Сега съществуващите здравноосигурителни дружества за допълнително здравно осигуряване също трябва да продължат да съществуват. Трябва да има съвсем друг подход на осигуряване – да има пакети дейности и всеки пациент да знае, че когато плаща определена сума, той ще получи съответния пакет здравни услуги дейности. Още на входа на системата пациентите трябва да са наясно с нещата. Ситуацията в момента произвежда високо ниво на несигурност и неопределеност (т.е. риск) и у лекарите, и у пациентите.

Лошото е, че и пациентските организации не успяват да преодолеят хаоса, защото диалог между тях и институциите има, но няма никаква чуваемост няма. Това е стара „болест“, която съществува от началото на прехода. Пациентските организации не трябва да участват в диалога проформа, а и трябва да бъдат представлявани в Надзорния съвет на Здравната каса от експерти, които са независими и които ще защитават само и единствено интересите на пациентите, а не политически и други интереси.

Има и един друг проблем – държавата не е в състояние или не иска да контролира и да налага санкции. Оттук насетне държавата трябва да попълни дефицитите, които се получават. Има над половин милион здравно неосигурени лица, от които една част не могат да си позволят да плащат, но останалите не искат. Ако укриването на данъци означава, че укриващите ги казват „не“ на държавността – на образованието, на социалната политика, на здравната политика, на отбраната, на полицията, на всички обществени системи, то неплащането на здравни осигуровки е отказ от системата на здравеопазване, отказ от един от най-важните принципи, които крепят обществото - солидарността. Един от стълбовете на здравното осигуряване в момента е именно солидарността.

Отделно всички ние внасяме 8% здравна осигуровка – по 4% за сметка на работещия и работодателя, а държавата не е изряден платец, защото плаща 4% за лицата, които осигурява. А дали плаща? Болниците – държавни и частни, не са равнопоставени, частните имат огромни преимущества. Така държавата се отказва от самата себе си и се превръща в „охранителна служба“ на едрия (глобален) капитал – един процес, присъщ на съвременния деструктуриран неолиберален капитализъм.

Лекарствената политика следва абсолютно същия модел. Ако се стигне до реализиране на идеята за предписване на лекарства по международно непатентно наименование, „джъмбо“ групирани и всякакви други идеи, които ограничават разходите, какви последствия ще настъпят?

Последствията са в една единствена посока. Когато пациентът няма достъп до лечението, което лекарят е преценил, че е най-добро за него, това означава влошаване на здравословното състояние и в идеалния случай – инвалидизация, а в другия случай – смърт.