И. Манчева: Обществото трябва да има разбираема информация по финансовите теми

Иванина Манчева е журналист с дългогодишен опит в различни медии и пише основно за икономика и финанси. Била е редактор, Заместник-главен редактор и Главен редактор на в. "Български бизнес", наблюдател на в. "Банкеръ" и редактор в сп. "Тема". От 2006 до края на 2012 г. е редактор и Мениджър съдържание на Дир.бг.

Сега е отговорен редактор на economix.bg и е един от съорганизаторите на Встъпителния курс за финансови журналисти на фондация "Буров". Курсът ще се проведе от 12 до 17 септември, а кандидатстването е до 30 август.

С нея разговаряме за това какво е важно за начинаещите финансови журналисти, за формата и амбициите на Летния курс на фондация „Буров“, както и за трудностите пред професията.

Г-жо Манчева, защо всъщност е важно да има подготвени журналисти във финансовата сфера. Защо младите финансови журналисти трябва да участват в Лятното училище на фондация "Буров"?

През последната година имаше няколко случая, които бяха изпитание за журналистите и тяхната публика – фалитът на КТБ, пенсионните фондове, емисиите на държавен дълг и актуализацията на бюджета. Имаше някои неточности в отразяването на тези теми. Често не самите журналисти, а гостите в телевизионни предавания предлагаха некоректна трактовка, но един добър журналист трябва да умее да преценява това.

За обществото е важно да има вярна и разбираема информация по финансови теми. Във всеки от цитираните примери ставаше дума за милиарди левове, които – пряко или косвено, са пари на данъкоплатците. 

Но знаете не по-зле от мен, че работата на финансовия журналист е трудна и изисква сериозни познания. Той трябва да е еднакво добър с числата и с думите, да има представа от широк кръг въпроси, да бъде компетентен, но без да го натрапва, да бъде едновременно бърз и задълбочен и, не на последно място, да умее да поддържа контакти. Струва ми се, че дори най-талантливите не притежават всички тези качества като даденост, а трябва да полагат усилия.

В рамките на една седмица, колкото ще продължи училището, разбира се, не можем да обхванем всичко. Но твърдя, че можем да положим добри основи.

Какви са амбициите на Лятно училище на фондация „Буров“? Има ли подобни други инициативи?

Доколкото ми е известно, някои икономически университети предлагат програми за журналисти, но не и такъв курс. Амбицията ни е да посочим някои от най-често срещаните грешки и да дадем рамката за разбиране на финансовите теми.

Нашата програма е доста амбициозна и практически ориентирана. Тя съчетава основни понятия от журналистиката – например, критерии за подбор на новини, работа с източници, авторско право, с ключови теми  от финансовата сфера. Фокусът е върху трудните теми, както ги наричаме – как да четем финансови отчети, капиталов и валутен пазар, пенсионни фондове. Отделили сме почти цял ден на банките. Лекторите са едни от най-добре подготвените експерти по финансовите теми, както и журналисти с различен профил. Аз самата чакам с нетърпение 12 септември, за да ги чуя.

Какъв ще бъде форматът на лятното училище и какви дейности ще се извършват?

Важна особеност на Лятното училище е неговата практическа насоченост. Лекциите ще продължат четири дни, а петият ден е отделен за практическа работа. Участниците ще бъдат разделени на екипи и още първия ден ще им бъде поставена задачата, по която ще работят.

През последния ден те ще подготвят статиите си с помощта на ментори. Това ще бъде много ценно за тях, защото техни наставници ще бъдат някои от най-добрите финансови журналисти у нас – от Капитал, Банкеръ и investor.bg.

Накрая идва наградата за отлично представяне – най-добрите ще получат възможност за стаж в медийните партньори на училището.

Какво е важно да знаят финансовите журналисти в началото на кариерата си?

Не трябва да губят способност за критична преценка. Това коментирахме и с Таня Кръстева, която е един от съорганизаторите на Лятното училище на фондация „Буров”, докато обсъждахме програмата. Най-трудното е намериш баланса между самоувереност и самокритичност. Надяваме се, че този курс ще даде повече увереност на младите журналисти, така че да не се страхуват да питат, когато институциите изпращат неясни текстове или им се струва, че има противоречие в данните.

Искам да отворя една скоба. Курсът е за студенти (по икономика или журналистика) и за журналисти в началото на кариерата им, но съзнателно не сме поставили ограничение за стаж. По този начин искаме да дадем възможност за участие на журналисти, които не са били профилирани във финансовата област или пък такива, които имат прекъсване на стажа. В същото време сме поставили допълнителен критерий за подбор – това е статията, която трябва да бъде изпратена до 30 август.

Коя беше най-голямата трудност, която срещнахте, когато започнахте професионалното си развитие като финансов журналист? Как решихте да се занимавате с тази професия?

Завършила съм Макроикономика (преди се казваше Политическа икономия) и си мислех, че ще стана преподавател в УНСС. Но се дипломирах  през 1991 г., в дните, когато правителството на Димитър Попов либерализира цените и започна т. нар. преход към пазарна икономика. Всичко, което бях учила в УНСС, изглеждаше твърде остаряло в онзи момент, интересните неща ставаха извън университета.

Така че аз се вкопчих във възможността чрез работата като журналист да наблюдавам отблизо промените. Явих се без покана в „Български бизнес”(тогава имаше само две специализирани издания) и предложих услугите си. Казаха ми да напиша нещо и съм сигурна, че забравиха за мен, щом затворих вратата. Мина поне половин година, през която пишех отделни статии като нещатен сътрудник и се опитвах да направя добро впечатление.

Не знаех нищо за професията, никой не ме е обучавал, нямаше интернет. Учех се в движение, като наблюдавах как редактират статиите ми и какво правят останалите. Тогава много медии се създаваха от нула и много хора правеха първите си стъпки по този начин. Така че аз попаднах в професията по-скоро случайно, но не съм изключение.

Днес е много по-различно и като че ли е възможно човек по-бързо да се утвърди като журналист. Ще дам няколко примера. Когато започвах работа, Министерство на финансите нямаше изобщо пресцентър, в продължение на години беше непристъпна крепост за журналисти. През 90-те години най-големият ми кошмар беше, че може да няма достатъчно материали, специално през лятото; проблемът на днешните журналистите е как да отсеят най-интересното от твърде многото информация, която ги залива. Съществуват и онлайн платформи, които непрекъснато провеждат курсове за журналисти (на английски). Но тази леснина и достъпност са малко измамни.

Има и друго. Благодарение на новите технологии бариерата за навлизане на пазара падна до суми, които изглеждат джобни пари (също измамно, но е извън нашата тема). Това бе съпроводено с намаляване на изискванията за опит на редакторите в много от новите медии и увеличаване на интензивността на тяхната работа. За съжаление бизнес моделът на част от новите медии не позволява на журналистите им да се развиват. Надявам се, че курсът ще помогне на тези, които са мотивирани и търсят по-добра реализация.

Какво трябва да направят младите хора, за да се самоусъвършенстват като журналисти?

Далеч съм от мисълта, че имам рецепта, но ще ви кажа какво ми се струва важно. Да се отделя време за четене, и то не само на вестници или специализирана литература. Книги, свързани с психология или история, могат да бъдат много полезни, защото дават друга перспектива. Убедена съм, че дори от биографиите на велики спортисти или треньори може да се почерпят идеи за добри статии.

Също така е важно да общуват с хора извън обичайната си среда, за да избегнат ефекта на ехо стаята. Но е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Какви качества трябва да притежава един човек, за да се справя с професията на финансов журналист?

Струва ми се, че трябва да е педантичен и изобретателен едновременно. Първото, защото дори когато журналистът е добре подготвен, може да попадне в капана на детайлите. На всеки се случва да сгреши, ако е притиснат от срокове. А трябва да е изобретателен, защото финансовата информация може да бъде доста трудна за разбиране от по-широка аудитория и е хубаво да се търси по-атрактивно представяне на данните.

В рамките на Лятното училище, впрочем, планираме да покажем и как може да се направи история от сухите факти.