Ангелкова: Министерството на туризма ще бъде one-stop-shop за големи инвеститори

Проблемът е, че ние често не знам достатъчно за собствената си страна. В момента са регистрирани над 10 хиляди туристически атракции на територията на страната, но липсва обобщена информация за тях. Затова работим по създаване на онлайн регистър, който да съдържа базови данни - колко от аткракциите са достъпни, реновирани ли са, има ли изградена инфраструктура, за колко от тях се плаща вход и т.н. Събирането на входна такса е нещо много важно,за да могат тези обекти да се поддържат и да стават все по-атрактивни. Затова с промените в Закона за туризма ще заложим и това - приходите от такси за туристическите обекти да се връщат обратно при тях, за да се използват за поддържането им.
 
- Какъв според вас трябва да бъде адекватният бюджет за маркетинг и реклама на България като туристическа дестинация?
 
Парите никога не стигат. Въпросът е да се приоритизира и да се знае за какво се харчат и какъв е ефектът. Затова сме разработили план за действие за всички видове туризъм, за да сме наясно какви са стъпките и целите ни и колко ще ни струва, за да ги постигнем.

Първият ни важен фокус са целевите ни пазари. Първо – съседните ни страни, защото са на една ръка разстояние и най-достъпни, после Европа и не на последно място далечните дестинации – Китай, Индия, Япония, Индонезия, Южна Корея. За тях имаме отделна политика по създаване на общи туристически продукти с други страни, защото за тях Европа е една дестинация. В момента обсъждаме такива маршрути с Гърция и Турция от една страна, и с Румъния, Сърбия и Турция, от друга. Работим ежедневно за търсене на възможности за облекчаване на визовия режим за далечните дестинации.
 
За нас беше важно и стартирането на рекламата на страната ни по паневропейските телевизии, с което успяхме да спасим около 5 милиона лева европейски средства, които иначе щяха да бъдат загубени.
 
Много голямо внимание обръщаме и на вътрешния туризъм. Наред с кампанията за популяризиране на 50-те малко познати туристически обекта ни предстои да стартираме и нова кампания за насърчаване на вътрешния туризъм.

Водим разговори с представителите на местната власт свободните билборди на територията на всяка община да бъдат използвани за реклама на туристически обекти от страната. По тази начин, например във Велико Търново, ще се рекламират най-важните обекти за община Бургас и обратното.
 
- Колко близо сме до издаване на визи на летището?
 
Навсякъде, откъдето имаме заявен интерес за по-голям туристопоток, ние правим постъпки за облекчаване на визовите процедури. Процедурата не е лека, все пак България е външна граница на ЕС, кандидат за Шенген, необходимо е да спазваме правила. Борим се за пилотен проект да се издават визи на летищата за трети страни след съгласуване с ЕК. Каквото успеем да направим в тази посока, ще е от полза. Пример са положителните резултати от облекчаването на визовите процедури за Турция от края на миналата година – за зимния сезон имаме 30% ръст на турските туристи.
 
- Кои са алтернативните видове туризъм, които ще бъдат във фокуса на държавната политика?
 
Не можем да продължим да се разпиляваме в предлагането на туристическите си продукти. Трябва да се фокусираме върху един продукт за всеки туристически район, след което да се надгражда. Същевременно трябва да се борим за имиджа и образа на нашата страна.

По тази причина фокус в рекламата ни за 2015 г. е културно-историческият туризъм. Вече разработихме шест културно-исторически маршрута и подготвяме още три. С тях ще се обхване цялата страна, като паралелно с културно-историческите ни забележителности ще промотираме и останалите видове туризъм - балнео и спа туризма, голф, гурме и винен туризъм и др.

Това ме подсеща да съобщя, че България спечели конкурса за домакин на световния фестивал на виното догодина през май в Пловдив, което е голямо признание за нашата страна и дава допълнителни възможности за популяризиране на българския туризъм.
 
- Каква е визията на министерството за развитието на ски туризма?
 
Смятам, че е време да се сложи край на тези 15-годишни дискусии дали ще развиваме ски туризъм, или не, и какво правим по отношение на ски инфраструктурата. И докато се чудим и не се възползваме от потенциала на природните ни дадености, нашите съседи не губят време. В Турция в момента се изгражда 8,5 км. лифт. В Черна гора изграждат голям зимен курорт. Нашите конкуренти постоянно правят модернизация и рехабилитация на влекове, лифтове, писти. Ние само обсъждаме този въпрос, а мненията са от едната до другата крайност.

Безспорно е, че ски туризмът заедно с голфа са продуктите, които могат да привличат високоплатежоспособни туристи.

Анализите, с които разполагаме, сочат, че съотношението е едно към четири в полза на приходите, които идват от тези видове туризъм. Затова мисля, че е крайно време е да намерим баланс.

Тук не става въпрос за развитие само на големите ни курорти като Пампорово, Банско и Боровец, но и за развитие на по-малките като Ком и Узана. Защото всичките ни планински общини могат да използват това като отправна точка за насърчаване на икономическото си развитие и за разкриване на нови работни места.

Да не забравяме, че можем да бъдем единствената столица, в която след време може да се ходи на ски с метро. Ние сме длъжни да се възползваме от възможностите си особено с оглед на икономическата ситуация в страната.
 
- Ще има ли втори кабинков лифт в Банско?
 
Министерството на туризма винаги е изразявало твърда позиция за втори кабинков лифт в Банско. Ние считаме, че навсякъде, където има нужда, трябва да се изгражда инфраструктура, за да се създаде максимално улеснен достъп до планините ни.

Тук говорим за използване на най-екологичния вид транспорт - лифтът. Така ще се осигури целогодишен достъп за всички форми на планински туризъм. Затова, ако искаме отговорно да развиваме планинския и ски туризма, трябва да намерим баланса. Ясно е, че не можем да отговорим на всички очаквания, нужен е компромис и от двете страни. Но ние сме изправени пред въпроса – ще развиваме ли планински туризъм в България или не. Мисля, че трябва да използваме природните си дадености.
 
- Какво се случва с логото на България?
 
Имаме нова концепция, която скоро ще представим публично на всички. По-важно от графичния знак е да ни идентифицират с нашата история и култура и когато се говори за България, да ни свързват с висококачествените продукти, които предлагаме.