Има известно забавяне в търсенето във финансовия сектор заради насищането, което се получи в последните години. В годините на прехода финансовите позиции бяха изключително интересни и търсени, а ние имаме доста добри финансисти с чуждестранен опит. Самата криза охлади сектора.
Не е лесно в сферата на потребителските стоки и услуги, въпреки че винаги има търсене на персонал. Нашите наблюдения са, че имаше едно пресищане на играчите на българския пазар, кризата постоянно ги натиска за по-ниски цени, което пък охлажда нивата на заплащане на труда. Оттук идва и дисбалансът – има търсене, но проблемът идва в определянето на размера на възнагражденията. Така че този сектор е един от най-трудните.
Особеност на индустриалния сектор е, че е много малък броят на хората, притежаващи комбинация от качества и опит, но има голямо търсене и може да се чака раздвижване. Част от тези фирми са склонни да наемат и персонал извън България, което вече се превръща в тенденция, защото тези европейски служители са способни да трансферират производства от някоя бивша източноевропейска държава.
Голям недостиг на персонал има в технологичния сектор, който е един от най-бързо развиващите се и най-интересния за младите, които излизат от университета. Той е най-динамичен и много силно конкурентен. Фирмите таргетират един и същи тип кандидати, което ги оскъпява. И в този сегмент наблюдаваме тенденция за привличане на кадри от чужбина, защото цената на живот тук е по-ниска и за някои хора е атрактивно.
Има голям недостиг не относно специалисти, а при привличането на правилното ноу-хау в енергийния бизнес, тъй като той не е либерализарн напълно и може да се привлече нова експертиза.
Колкото повече един сектор е в идеалната свободна икономика, доколкото може да има такава, толкова по-лесно работодателите и трудещите се намират пресечна точка. Затова държавата трябва да намери добра законова рамка да съхранява инвеститорите, защото политическата нестабилност влияе негативно на нагласите им.
- Има ли недостиг на квалифицирани висши мениджъри у нас?
Да, защото изискванията на новата икономическа среда, ни заварват неподготвени за някои позиции, особено при тези, които са мултифункционални – т. е съвместяват различни умения и функционални роли. Въпреки всичките ни проблеми, свързани и с образователната система, обучението като цяло и уменията на завършилите студенти, инвеститорите споделят, че като ценностна система и готовност за учене имаме добър потенциал – особено при инженерните науки и технологиите.
- Какви са изискванията на кандидатите, намират ли у работодателя това, което търсят?
Строго индивидуално е и трудно може да се обобщи за всички. Кандидатите винаги имат добра самооценка. Обикновено има разминаване в бюджетната рамка. Когато сменят средата, хората често търсят премия, защото не знаят какво ще ги очаква в новата среда. И двете страни поемат рискове в такова начинание и гледат да го покрият с премия, която пък работодателите не са склонни да поемат.
Друг важен фактор е предсказуемостта и сигурността – да знаят, че след две-три години поне тази фирма ще изпълни обещанията си към екипа, защото най-честите разочарования са несбъдване на нечии очаквания или неизпълнение на обещания от едната и от другата страна. И двете страни търсят прогнозируемост, ясни критерии за оценка на техния труд, търсят естествено по-добро възнаграждение, както и допълнителни социални придобивки.
- Каква част от кандидатите за висши или средни мениджърски позиции са склонни да работят там, където е фирмата, а не там, където живеят?
По-често това важи за средния мениджмънт и по-конкретно за позициите, които са в производствения сектор, където процентът е не повече от 10%, които са склонни на релокоция заради работното си място. Други кандидати пък твърдят, че са „за“ до момента, в който разберат за коя локация става въпрос, след което започват да поставят условия, които работодателят не може да покрие.
В стандартния случай е около 10% са склонни да се преместят заради работата си. Като цяло в Северна Америка и в Западна Европа процентът е много голям, но трябва да се отчетат и други фактори, като разликите в социалната среда, инфраструктура и други, които в Западна Европа са решени много отдавна, а ние тук се борим с тях ежедневно. Затова и там релокацията не изисква такива жертви. Наред с това в чужбина транспортът е така развит, че много хора нямат проблем с пътуването до работното място. Има и фирми, които се изместват от София, защото в провинцията за нискоквалифициран труд има различни възможности.
- Вярно ли е, че все по-малко хора искат да поемат отговорността да бъдат мениджъри?
Има такъв момент. Една от причините е, че понякога се налага те да поемат отговорности за нещо, за което нямат делегирани права, тоест носиш отговорност за неща, върху които не можеш да влияеш, тоест поемаш отговорност за чужди решения. Това действа стресиращо и демотивиращо.
- Какви умения и компетенции търсят работодателите днес?
Първото задължително нещо е владеенето на поне два чужди езика, защото дори българските фирми работят с чужбина, ползват чуждо ноу-хау и други. Второто е добри комуникативни умения – гъвкавост, добро дебатиране аргументирано, чрез което да защитаваш позиции. Не на последно място са така наречените кръстосани умения – ако си добър финансист, да бъдеш и добър мениджър.
Една от позициите, която в бъдеще ще бъде много търсена, е на така наречените бизнес аналитици – хора, които познават много добре възможностите на новите технологии и нуждите на бизнеса, тоест могат да мислят и като IT специалисти, и като бизнес. Това звено все повече се търси от банки в последните години – един вид посредник между бизнеса и технологичния свят.
Много търсени ще бъдат и тесните специалисти, защото всяка дейност става толкова специфична, че изисква както мултифункционални мениджъри, така и много тесни специалисти. Не на последно място се търсят уменията за бизнес развитие, правилно позициониране на фирмите, за които работят, което се цени. Или накратко – хората, които знаят как да носят пари на фирмите, как да спестяват и как да им решават професионално проблемите.
преди 9 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Благодаря отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да, разбира се, прав сте. Коригирано е и се извиняваме за пропуска! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Управители на компании и Изпълнителни Директори"Моите уважения, но работните позиции в българският език се пишат с малка буква. А двете главни букви в Изпълнителен Директор направо будят недоумение. Дори заглавие на книга да беше в нашият език се използва главна буква само за първата буква от първата дума. Подозирам, че статията е минала през: журналист, редактор и коректор. Все един е трябвало да го оправи това. отговор Сигнализирай за неуместен коментар