- Как се реши въпросът с новото изискване за фермерите да монтират измервателни уреди на резервоарите за горива, както изискват последните промени в Закона за ДДС за ведомствените бензиностанции?
- Отложихме с една седмица разглеждането на законопроекта, внесен от група народни представители (б. р. – за промени в ЗДДС) от различни парламентарни групи, защото имаше договорка ползвателите на горива, представители на комисията и Министерството на финансите да търсят решение, което да удовлетворява двете страни.
Аз съм поканил официално министър Горанов на заседанието на комисията идната сряда. Ако дотогава нямаме постигнато съгласие по отношение на наредбата, законопроектът ще бъде разгледан. Ще търсим пресечна точка между интересите на Министерството на финансите и на земеделските производители.
Искам да подчертая, че нямаме нищо против секторът да изсветлява. Заявихме категорично съгласие да бъдат изготвени регистри на т. нар. ведомствени бензиностанции. При земеделските произодители и ползвателите на горска техника обаче става въпрос не за бензиностанции, а за пунктове за съхранение на нафта, тъй като голяма част от горската и земеделска техника е бавноподвижна и не може ползва републиканската пътна мрежа.
Скъпо е това мероприятие. Фермерите твърдят, че около 20 хил. лв. ще струва изграждането на пункт за зареждане, който да отговаря на всички изисквания. Има спор за цената на уредите. Земеделците обещаха на комисията в сряда да дойдат с оферти за нивомери, колонки, резервоари и фискални апарати, които да бъдат свързани онлайн с Националната агенция по приходите (НАП). Те твърдят, че ще докажат цена от 15 – 20 хил. лв.
- Финансовото министерство разпространи анализ, в който се казва, че земеделието и транспортът са най-рисковите сектори за продажба на горива без акциз.
- Да, на заседанието на комисията г-жа Людмила Петкова се опита да ни убеди в това, но като че ли не успя. Аз не мога да разбера как го виждат този риск. По сега действащото законодателство, когато един земеделски производител получи 1 тон нафта например, е длъжен в същия ден да изпрати електронната си фактура до НАП. Това важи и за доставчика. А плащането се осъществява само по банков път.
Няма никакъв проблем те да бъдат проверени, още повече, че има нагласа да бъдат създадени регистри. След като се плати горивото, заедно с акциза и ДДС, не виждам къде е рискът. Може би има нещо, което на нас ни се изплъзва.
Ако това е така и ако техните твърдения се докажат, ние сме разумни хора. Аз като представител на дясна формация категорично ще подкрепя затягането на режима и изсветляването на сектора. Но въпросът е те да обяснят къде се къса брънката.
Беше ни казано, че когато камионите, които зареждат цистерните, излязат от данъчните складове, не се знаело какво става. Но това не е проблем на земеделския производител. Тук Агенция „Митници“ и НАП трябва да си свършат работата. Ако между данъчния склад и земеделския производител нещо се случва, то не е по вина на земеделците и ползвателите на горска техника.
- В момента комисията разглежда промени в Закона за тютюна, създаването на регистри и камара ще реши ли проблемите на сектора?
- За съжаление, не. Този сектор е със затихващи функции. Следващия програмен период за него няма да има европейски субсидии, както няма и сега, но също така няма да има и национални доплащания – те сега са в рамките на 120 млн. лв. годишно. Притеснително е, че времето минава, без да е намерена алтернатива за производителите на тютюн.
Алтернативи има. Аз не съм човекът, който ще ги убеждава в това, но тези производители са в екологично чисти региони и биха могли да произвеждат и билки, и гъби, и мед и др. Да не се окаже, че 2021 г. голяма част от населението, живеещо в тези райони, остава без поминък.
Желанието на тютюнопроизводителите постоянно някой да им гарантира нещо – изкупни цени и количества, не е никак пазарно. Да, действително има социален проблем, но тези проблеми в нашата страна се решават от социалното министерство, а не от земеделското.
Логичен е въпросът с какво се различават Родопите от Северозападна България, където също няма поминък и където за отглеждането на определени култури няма такива високи субсидии, а хората са в тежко положение.
- Какво трябва да се случи през следващите пет години, през които тютюнопроизводителите трябва да се преориентират?
- Пет години не е много голям срок, за да започнеш нов вид дейност. Усвояването на нов вид производство не става от днес за утре. Може би трябва да започнат с малки стъпки, да има разяснителна кампания и от страна на МЗХ, и от страна на ДПС, чийто електорат са основно тези производители. Всички трябва да бъдем много отговорни и да ги адаптираме към това, което идва.