Бюджетът за редки болести расте, но е далече от средните нива за Европа

Фармацевтичната компания "Бакстер България" ЕООД е в България от 20 години, като в последните няколко има по-сериозно присъствие с навлизането на нови молекули и по-засилена научноизследователска и развойна дейност, фокусирана работа с институциите и с медицинската общност за подобряване на качеството на лечение. Разговаряме с Ивайло Петров, бизнес мениджър и подуправител за България в Бакстер България ЕООД, за лекарствената политика, за ролята на инвестициите в развойна дейност, за проблемите в здравния сектор. 
 
Господин Петров, какви са областите, в които работи Бакстер у нас? 
 
Компанията развива дейност в три области. В момента във всяка една болница има разтвор или парантерална храна, предлагани от компанията, който се използва за инфузинно вливане за спешни или не толкова спешни състояния – това е първата ос. Втората е хемодиализата – перитонеална диализа в домашни условия, огромно портфолио в конвенционалната хемодиализа, включително и за домашна хемодиализа, което е революция в съвременния свят за пациентите. Третата област са двете специфични групи редки заболявания – първичните имунодефицити и хемофилията или вродените коагулопатии. Компанията е най-големият производител на кръвна плазма в света, има и най-големите донорски центрове. 
 
Към какво е насочена инвестиционната политика на фирмата? 
 
Инвестиционната платформа на компанията е насочена не само към доставянето на иновативни молекули за лечение на редки болести, но и цялостна грижа за заболяването – ранната диагностика, доброто проследяване с индивидуализиран терапевтичен подход за пациента, така че той да бъде нормален пълноценен гражданин, физически активен и работоспособен. В същото време се осигурява възможност системата да има по-пълен контрол на разхода за тези пациенти чрез оптимизиране на резултатите – финансовите и здравният ефект от лечението. Ние сме пионер и световен лидер в производството на продукти и инвестициите в иновации при вродените коагулопатии, които са най-голямата група редки заболявания в света.  
 
Само в рамките на тази година "Бакстер" инвестира над 1,5 млрд. долара в научно-развойна дейност в световен мащаб. Това правят и много други иновативни компании, включително и в България. Ние искаме да развиваме партньорството си с институциите, защото на базата на добрите практики, които имаме с други институции и правителства по света, бихме могли да ги предоставим и да помогнат на България, и то в момент, когато и финансовата стабилност не е достатъчно добра, а и съотношението разход – здраве не е на средното за ЕС ниво. Като партньор бихме могли да инвестираме в цялостно развитие на здравеопазването, но когато има публичност в партньорство.
 
Като цяло иновативната индустрия и в частност "Бакстер България" са стабилен партньор на институциите, защото иновативната индустрия инвестира много в научно-развойна дейност, програми за поддържащи грижи, насочени към пациента, но и защото ориентира дейността си в обучение на медицинския персонал и работа с научните дружества.
 
Какви са разходите на фондовете за тези пациенти?
 
Индивидуалната оценка на разхода за пациент е много различна – един пациент може да струва на системата няколко милиона. Хемофилията е голяма група редки заболявания, към която би следвало да има по-голям обществен интерес, защото лечението на един такъв пациент струва много. А чрез оптимизиране на терапията следвайки съвременните подходи за повлияване на хемофилията можем да постигнем пълна социална адаптация за пациента, така че да не бъде в тежест за финансовата система и здравните бюджети. И не само това, да може да бъде активна, пълноценна личност в семейството, обществото, да спортува, да има активно хоби и т.н. Това се случва, ако се придържаме към съвременното лечение – тогава можем да търсим пълен и оправдан ефект. 
 
Финансирането на редките болести се извършва от НЗОК. Според вас трябва ли те да бъдат грижа на държавата и да се плащат от Министерството на здравеопазването? 
 
Положителното е, че има увеличение на бюджета за редки болести в годините. Отрицателното е, че цифрите показват, че не сме достигнали средно европейските нива за лечение, дори сме далеч от тях. В сравнение с 2010 година, преди да се прехвърли финансирането от МЗ към НЗОК, виждаме, че парите за редки болести са се увеличили значително, което се дължи на подобряване достъпа до терапия, но и включването на нови терапии в списъка за реимбурсиране.

Но така или иначе, колкото и да смятаме, че бюджетът е голям, не бихме казали, че сме достигнали средно европейски нива за лечение на редките болести. Специфичното при редките заболявания и тяхното лечение е, че трябва да има точна и бърза оценка на качеството на живот чрез терапията, която се прилага на пациента. Защото голяма част от молекулите са така наречените лекарства „сираци” или иновативни технологии, които са фокусирани върху конкретно заболяване, така че да повлияят максимално бързо на лечението на това заболяване и максимално да подобрят качеството на живот.
 
Въпреки нарастващите бюджети обаче, например при хемофилията, в момента сме под минималните препоръчани нива от европейската работна група за управление на вродените коагулопатии от 3 международни единици на глава от населението при среден ръст в разходите 3% на годишна база.

В тази връзка и поради високата себестойност на коагулационните продукти/фактори на кръвосъсирване, поради факта, че става въпрос за лечение с кръвни продукти, изискват комплексност в грижата и управлението на заболяването в повечето страни членки на ЕС и не само хемофилията е държавен приоритет. Това се отнася и за редките болести като цяло, трябва да бъдат приоритет на държавата, защото това са малки популации от пациенти, за които лечението, освен че е животоспасяващо, дава максимално добра продължителност на живота и социална активност на пациента.
 
Какви очаквания за промени в лекарствената политика имате от новото управление? 
 
Досега здравният министър Петър Москов подаде няколко ясни сигнала – че ще търси конструктивно сътрудничество с фармацевтичната индустрия, с лекарската общност и максимално оптимизиране на наличните ресурси, с които системата разполага. Той даде сигнал, че трябва да се направи реформа, тя ще бъде тежка и в различна степен болезнена за много от нас, но ако имаме точни и ясно регламентирани правила за партньорите в здравеопазването, всеки един от нас ще има своите ползи от политиката на МЗ. Трябва да имаме измерване на разходите наред с контрола в сектора, като измерването трябва да бъде обвързано с по-точна и ясна политика в тази област. Поне първоначалните сигнали на институциите са в тази посока.
 
Виждането ни като научноизследователска компания е, че в този момент на финансов нестабилност в сектор здравеопазване трябва да се даде публичност и ясно разписани ангажименти за подсигуряване ефикасност и ефективност насочени към подобряване лечението на заболяванията. Така ще се постигне равновесие в публичния бюджет за лекарства. В това отношение ние имаме желанието и сме за прозрачност при договарянето на конкретните финансови условия при реимбурсация на даден продукт и при комуникацията с индустрията за оптимизиране на разходите за лечение.

Какво мислите за промяна в посока задължително предоставяне на отстъпките към НЗОК от фармацевтичните фирми?
 

Смятам, че това е пътят за постигане на контролиран ръст на разходите за здраве. На фона на общия ресурс, с който се разполага, именно на база на публичност в отношенията между партньорите и принципност на договарянето, може да се постигне контролиран ръст на разходите, който е неизбежен. Ние трябва да направим така, че да удовлетворим и системата, и пациента.
 
Към момента лечението с вродени коагулопатии на един пациент може да струва от 20-30 хиляди лева до няколкостотин хиляди лева месечно. А пациент с инхибиторна хемофилия може да струва на държавата над милион лева. Но трябва да се знае, че когато инвестицията се направи навреме и правилно по всички научно издържани и доказателствени медицински критерии, тя се възвръща, иначе разходите нарастват, ефектът става спорен, понякога със сериозен риск за живота на пациента.
 
Какви са инвестициите на "Бакстер" в България?
 
В областта на онкологията за последните четири години те са над 750 хиляди лева. До момента за лечение на болни от хемофилия сме инвестирали над 2,8 милиона лева. Бихме искали да въведем индивидуален подход на терапиите като нов метод за оптимизиране на лечението и проследяване на разходите. Планираме и други инвестиционни проекти, които да са социално-активни и със социални ползи за обществото. Нашата развойна и инвестиционна дейност е насочена именно към това българският пациент да бъде максимално социално активен и пълноценен.
 
Инвестиционните платформи на Бакстер са свързани с опита, който имаме в редица други страни по света. Имаме дълготрайни партньорски отношения с правителствата на Бразилия, Турция, Германия, Полша, Русия, Китай, разбира се САЩ като американска компания. Но като цяло – големи страни, където институциите са припознали в нас един етичен партньор и са му подали ръка. С правителството на Бразилия по проект „ХемоБраз“ инвестицията надхвърля 200 милиона долара. Искаме да направим същото и тук, защото за нас основното е да предоставим максимално ефективни концепции за лечение за пациента.