Standard & Poor's: Няма системен риск за банковата система в България

Интервюто с г-н Петриковски бе излъчено ексклузивно по телевизия и радио Bulgaria On Air. Целия разговор можете да видите във видео материала.

В някои от последните си становища S&P твърди, че шоковете, които претърпя банковата система през лятото, няма да се отразят на кредитния рейтинг, поне засега. Все още ли смятате така?

- Връщайки се към това, което казах, доста необичайно е само един фактор да се отрази на кредитния рейтинг. Трябва да се гледа в контекст. Ако трябва да коментирам ситуацията в банковия сектор, при която Българската народна банка се намеси, за да потуши напрежението, свързано най-вече с третата и четвъртата по големина банки, които изпитаха ликвидни проблеми, ние не възприемаме това като системен проблем. Възприемаме това като вторичен проблем на две банки, изпаднали в затруднение. Рискът не е системен.

Ето защо не смятаме, че до голяма степен банковият сектор пострада като цяло. Нашата оценка за банковия сектор все още е сравнително положителна. Системата е много ликвидна. Близо 70% от собствеността в банковия сектор е чуждестранна. Само преди няколко дни потвърдихме оценката си за банковия сектор на 7 от скалата от 1 до 10 по критериите, които ние наричаме Оценка на кредитния риск в банковата индустрия (Banking Industry Credit Risk Assessment). С 1 означаваме най-добрата банкова система, каквато по нашия модел е тази на Швейцария. На другия полюс е Беларус. В региона на Централна и Източна Европа Полша е по средата. Полша е с 5, Румъния – със 7, а Чехия – с 4. България е в долната част на подредбата в региона, но не виждаме системен проблем.

Въпреки това трябва да отбележим, че проблемът все още не е разрешен, вложителите все още нямат достъп до депозитите си. Това е нещо, което ни подсказва, че липсва държавно управление и не се провежда политика, която да гарантира, че в подобна банкова среда вложителите ще си получат обратно парите в разумен срок. Това е проблем, който ние наблюдаваме, но какъв ще бъде контекстът и как това ще се отрази на кредитния рейтинг на страната, времето ще покаже. Балансът между факторите ще бъде отговорът на вашия въпрос.

А как оценявате високата активност на пазара на т.нар. „junk” облигации?

- Високодоходните книжа, както ги наричаме в днешно време. Има голям напредък по определянето им вместо като „junk“ облигации като такива, попадащи във високодоходния клас, и определящи активността на пазара на книжа без инвестиционна оценка. Високодоходният пазар се разви значително, не само в САЩ и Европа, но и в Централна и Източна Европа. От началото на годината редица компании без инвестиционен рейтинг излизат на пазара. Защо? Заради инвеститорския апетит.

Освен висока доходност инвеститорите търсят сигурност и върховенство на закона, т.е. среда, която е прозрачна. Това е, което се случва на развиващите се пазари. Нека погледнем Русия, където геополитическото напрежение е високо. Нека видим Индия и Китай, където перспективите пред икономическия растеж не са на едно ниво с очакванията на инвеститорите. Друг пример е Бразилия, където липсата на реформи ограничава потенциалните възможности на икономиката.

Ето защо регионът на Централна и Източна Европа се превръща в клас актив, към който инвеститорите проявяват все голям интерес. Разбира се, той предлага по-ниска доходност в сравнение с развиващите се пазари, но и много повече сигурност, прозрачност. Това е така, защото страните са част от Европейския съюз. Те са хибрид между развиващи се пазари и развити западни държави. Има инвеститори, които търсят подобни активи, към които да увеличат експозициите си. Ето защо виждаме и че все повече инвеститори от тази част на света имат достъп до този пул от ликвидност.

Разбира се, всичко зависи и от качеството на емитента. Дори ако даден емитент издаде ценни книжа без инвестиционен рейтинг, това се оказва доста интересен бизнес модел. Не става дума за оценяване на добрата и лошата компания, а за поставянето им в инвестиционния или неинвестиционния клас, към които различните инвеститори имат различен апетит за риск.

Споменахте геополитическото напрежение. Как то се отразява на държавите от ЦИЕ?

- Очевидно има влияние, което до момента е овладяно, защото сега много от държавите в Централна и Източна Европа имат по-тесни взаимоотношения с Европейския съюз, отколкото с Русия. Въпреки това има държави, измежду които и България, при които делът на вноса от Русия е доста голям. Смятам, че ситуацията е ново предизвикателство за региона и може да окаже влияние върху темповете на растеж. Все още следим ситуацията и се опитваме да оценим влиянието й.

Какво мислите за идеята за създаване на европейска рейтингова агенция, въпреки че идеята за това не е на дневен ред?

- Аз вярвам в конкуренцията. Тя е положително нещо при всякакъв тип активност, при която рейтинговият бизнес се разширява и позволява не само на нови играчи да се появят на пазара, но също така образова пазарните играчи и участници относно нуждата от използване на рейтинги. Аз съм поддръжник на това мнение. Налице са и редица предизвикателства, които винаги изникват, когато става дума за управление на конфликтите. Налице е конфликт на интереси, когато се създава рейтингова агенция. Ето защо създаването на рейтингова агенция, която е толкова тясно свързана било то с централна банка, с правителство или каквато и да било друга форма на власт, която е наднационална, създава рискове.

Въпросите по-скоро са как ще се управляват тези рискове, какъв ще бъде моделът, който ще прилага такава агенция, дали той ще бъде обективен, дали ще има методология, която да задоволява нуждите на емитентите и едно от най-важните неща е дали инвеститорите ще вярват на оценките, които ще прави тази агенция. Те трябва да са на ниво, но и да са сравними с тези на другите компании за кредитен рейтинг, каквато е S&P. Ние сме на пазара от 125 години. Ние имаме опит, изградени връзки с инвеститорите.

Подобна нова организация трябва да създаде всичко от нулата. Не става дума за това какво мисля за тази идея. Въпросът е как да се структурира тази идея така, че да се превърне в жизнен, устойчив бизнес модел, който предоставя стойност за пазарните играчи, както за емитентите, така и за инвеститорите. Трябва да има среда, в която рисковете се управляват, а конфликтите на интереси са ефективно елиминирани от бизнес модела.

Като цяло от гледна точка на конкуренцията следим това с огромен интерес, но въпросът е как би бил създаден бизнес моделът, какъв пазарен подход ще използва агенцията, каква методология и как ще гради доверие и трупа опит.

Как оценявате и какви са перспективите пред икономическия растеж в региона на ЦИЕ?

- По отношение на растежа в България нашата оценка, е че през тази година брутният вътрешен продукт ще нарасне с 1,4% и с 1,8% догодина. Оценката е сравнително висока. Но сравнявайки със съседните страни от Централна и Източна Европа, оценките ни за тях са по-високи. Прогнозата ни за Полша за тази година е за ръст от 3,1%, а за 2015 г. – от 3,4%. Сравнена със западния свят, България все още расте на положителна база. Ако я сравним със съседните страни в региона, българската икономика не е от най-бързо растящите. Но основите са положени.

Не трябва да забравяме, че държавите от региона на Централна и Източна Европа стартират от различно ниво. То е по-ниско и затова очакванията са по-високи. Смятам, че разковничето за България е да намери начините, чрез които да стимулира растежа. Тук отново стигаме до нещата, за които си говорихме. Свързани са с политиката, с това ликвидността в банките да потече към компаниите, корпоративният сектор да заздрави позициите си, с развитието на предприемачеството. Много са факторите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се стимулира и увеличава растежът. Но като цяло регионът на Централна и Източна Европа, сравнен както със западните държави, така и с някои развиващи се икономики, стои добре. Регионът все още е регион на устойчивия растеж. Прогнозите са относително стабилни.

Проблемите в банковия сектор ще резултират ли в покачване на доходността по българските държавни ценни книжа?

- Въпросът по-скоро трябва да бъде насочен към инвеститорите. Те определят ценообразуването посредством търсенето и предлагането. Ние като рейтингова агенция определено ще следим развитието на ситуацията в банковия сектор. Инвеститорите също ще искат да разберат какво ще бъде решението и какви ще бъдат последиците за държавата. Но към този момент не считам, че има нещо, което да заслужава по-сериозно внимание. Условията на международните пазари също ще са от значение за доходността, когато България реши да пласира облигационна емисия.