Цветелина Тенева: Ако човек не търси иновациите, днес бързо става неконкурентен

Планирате ли да работите и с други висши училища?

Имаме нагласа да си партнираме с университети. Досега се радваме на много успешен опит с Висшето училище по застраховане и финанси, което е много отворено към това да вкарва живата практика във висшето образование. С радост бихме продължили тази линия. Това е мисия за нас.

Изобщо говори ли се за бизнес иновации в университетите в момента?

Не са много университетите в България, където се развива темата за иновации и в частност тази за бизнес иновациите. Не е добре ситуацията да остава така. Именно това е и една от нашите причини да добавим практично знание и експерти към Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси. Като цяло, тя е насочена към бизнес практици. По-голямата част от хората, които идват да учат тази специалност, вече имат практика. За тях това е много ценно, защото могат да направят директна връзка между реалната работа всеки ден и това, което учат в магистърската си програма.

Самият бизнес отворен ли е към иновациите? Готов ли е да рискува, да направи нещо ново?

Има една фраза, която използва нашият гост-говорител Едуард ван Енгеленбург, който се занимава с иновации в 3М, а аз ще си позволя да я заема от него: „Фрустрацията е майка на иновацията“. Това е единият елемент в магическия сос. Другият включва нагласите на мениджмънта, защото има мениджъри, за които иновацията е нещо притеснително. Тя е нещо, което не могат да управляват. Когато им се наложи поради някаква пазарна фрустрация да направят такава, те се озовават на много тежък кръстопът – дали да тръгнат да развиват себе си в посоката, от която имат притеснения, или да действат консервативно. Създава се много деликатна ситуация и тогава компанията има нужда от подкрепа.

В такива моменти не е ли малкият бизнес този, който се нуждае от повече подкрепа, с оглед на това, че разполага с по-малко ресурси отколкото една голяма компания?

И да, и не. Малките бизнеси са по-раними поради по-малкия си капацитет и по-малките ресурси. Колкото по-голям бизнес имаш, обаче, с толкова по-големи проблеми се сблъскваш. Ако един голям бизнес тръгне надолу, тогава предизвикателствата са доста по-мащабни – засегнати повече хора, инвеститори. Става по-голям проблем с оглед на периметъра, който се обхваща. По никакъв начин не подценявам малките фирми. Опитвам се да кажа, че когато един бизнес има летва за прескачане, не е чак толкова важно дали той е малък или голям. Малките имат предимството да са по-адаптивни, докато за големите имат повече ресурс. Но всеки има своята Голгота в бизнес аспект.

Дайте пример за успешна бизнес иновация, въведена в българска компания.

Отговорът не е толкова лесен, но ще дам пример с една стартираща компания, наречена Jobio.me. Тя създава иновативна платформа за набиране на кадри. Специфичното е, че тя помага за намирането на млади кадри с не толкова голям професионален опит. Когато имаме опит, ние продаваме своето CV. Когато нямаме опит, пред нас стои въпросът какво да представим - тогава продаваме потенциал. Конвенционалният начин на набиране на хора трудно открива този потенциал. Всъщност платформата адресира точно този проблем – по-бързо и по-ефикасно идентифициране на потенциала в хора, които нямат CV за продаване.

Какво бихте посъветвали онези, които се страхуват да правят иновации в бизнеса?

Бих ги посъветвала първо да опитат в лабораторни условия. Ние създаваме една безрискова лабораторна среда, в която може да се експериментира с това какво би станало в един случай и какво би се случило в друг. До голяма степен това е психологическа бариера и тя трябва да се премине чрез някакво действие, различно от това, което човек обичайно прави. За да получиш нов резултат, трябва да направиш нещо ново!