Е. Панайотова: Нужна е ясна визия за връзката между науката и бизнеса

Кога очаквате да приключат незавършените обществени поръчки?

До края на април – средата на май трябва да са приключили всички поръчки.

През последните месеци се засилва говоренето за сътрудничеството между държавата, бизнеса, науката и образованието заради задълбочаващата се пропаст между търсенето и предлагането на пазара на труда.

Говоренето обаче е като че ли повече, отколкото действията. Какъв е пътят за това сближаване според Вас?

Всичко това, за което говорим, е част от отговора. Хората се опознават и започват да говорят на един език, когато се срещнат и започнат да работят по общи проекти/проблеми. Трябва да бъдат повече поводите, събитията, местата, на които това се случва. Това малко или много е идеята на един такъв научно-технологичен парк, да се организират различни форми за среща и контакт – дали това ще са семинари, дали ще са научно-изследователски теми, дали ще са лаборатории...

Част от този проект е създаването на платформа, която да обедини всички лаборатории в БАН, Техническия университет, Софийския университет и Медицинския университет. Да има нещо като „пътна карта“, база данни къде каква апаратура има. Когато някой от бизнеса иска да ползва такава апаратура, той да знае къде е, как да направи резервация и кога може да я ползва.

Няма как ние обаче да предложим рецепта или пък това да се превърне в панацея и да „излекува“ всички проблеми. Проблемите са много и са комплексни. Финансирането на университетите е също един от тях – на брой студенти, както и несменяемостта на преподаватели или нежеланието да се обединяват специалности и т. н. Докато имаме тези порочни модели, не съвсем бизнес принципи в начина на управление и липса на стратегии и визии, проблемите няма да се решат. Явно е, че на стратегическо ниво ни липсва визия, нашето планиране силно куца на стратегическо ниво и това води до дефекти.

Имаме обаче светлина в тунела и много хора работят за преодоляването на тези дефекти. Компаниите стават по-активни, има хора и в средите на учените и преподавателите, които също са много активни и имат и визия. Просто трябва да се появят опосредстващите механизми.

Има ли място за подобен научно-технологичен парк и на други места в страната, а не само в София, където се наблюдава концентрация на инвестиции?

Когато започнах да работя по проекта, най-логичното начало на един подобен проект е София, защото тук има концентрация на научно-изследователски центрове, имаме няколко от водещите университети, а ако говорим за ИТ сектора – той е най-вече в София. Започваме с най-силните опорни точки, за да може това да се развие. А дали има място за научно-технологични паркове и на други места? Смятам, че да, но може би мащабът трябва да е различен и трябва да са специализирани.

Има идея за подобен проект в Пловдив наприер. Тези паркове могат да бъдат като по-разширени центрове за технологичен трансфер или да са по-фокусирани – например агротехпарк, какъвто се планира да е Пловдивският, или пък за енергетика, за водните ресурси и т. н. Може да е на принципа на клъстерите – обединяването и концентрацията на определени индустрии по места.

За мен този проект освен всичко останало е катализатор. Катализатор, който се надяваме дългосрочно да сработи в много посоки, за това много по-активно да работят помежду си университетите, БАН и бизнесът. Ако трябва да гледаме по-стратегически, за мен това е дългосрочен процес.