Николай Петров: Търговците и доставчиците са равни при преговорите

Защо търговските вериги са против готвените от управляващите промени в  Закона за защита на конкуренцията и каква е причината за противопоставянето между тях и доставчиците – това коментира пред Investor.bg Николай Петров, председател на УС на Сдружението за модерна търговия.

Николай Петров работи в „БИЛЛА България“ от 2001 г., включително три години прекарва в „БИЛЛА Русия“. Заема различни длъжности и достига до най-отговорните позиции в йерархията на компанията, като от март 2013 г. е изпълнителен директор.

- Г-н Петров, в момента се променя Законът за защита на конкуренцията, като се предвиждат редица изменения по отношение на търговските вериги, най-вече – при отношенията с доставчиците. Въвежда се терминът „значителна пазарна сила“, след което компаниите, които отговарят на това условие, ще бъдат включени в специален списък. Как ще коментирате това предложение?

Законът, така, както беше внесен първоначално, е груб опит за изменение на работещи пазарни принципи. Много важно е да се подчертае, че към законопроекта все още не е приложена оценка на въздействието, какъвто публичен ангажимент правителството пое за всяка нова бизнес регулация.

Макар че проектът се аргументира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, основните промени се правят в Закона за защита на конкуренцията, който е общ закон, и тихомълком и без обсъждане с бизнеса, регулацията за "значителна пазарна сила" ще засегне множество предприятия от всички сектори на икономиката, а част от текстовете ще засегнат всички търговци с оборот над 50 млн. лв.

В този смисъл предлаганите промени са опасни за различни сектори на икономиката, не само за търговията, тъй като това е закон, който засяга конкуренцията като цяло, и така, както е анонсиран, той не отчита всички позиции на всички участници.

Свръхрегулациите биха довели до редица негативи, като повишени цени за крайния потребител, съсредоточаване на много власт на едно място без реална възможност за независим контрол, повишаване на административните тежести и влошаване на бизнес средата. Повечето от сериозните български бизнес организации като БТПП, БСК, КРИБ и Българската петролна и газова асоциация изразиха негативни становища относно този законопроект.

- Вносителите на проекта твърдят, че около 100 клаузи поставят в неизгодни условия българските доставчици и цитират двусмислени условия, липса на писмени договори, изменение на договори със задна дата, нелоялно прехвърляне на търговския риск (за открадната стока от веригата или за забавени плащания отговаря доставчикът), териториално ограничение на доставките. Защо в договорите между търговските вериги и доставчиците съществуват такива клаузи?

Бих могъл да говоря само от името на BILLA. За подобен брой клаузи е немислимо да става дума в нашите договори. Може би тези 100 клаузи са общият брой клаузи във всички сфери на търговията през последните години. Ние работим с близо 700 партньори, повечето от които български компании, и вярваме в единното партньорство, от което и двете страни печелят. И двете страни – доставчици и търговци – се стремим да увеличаваме постоянно ефективността на целия процес, така че да предложим качествен продукт на възможно най-добра цена на крайния потребител. Договорът е двустранен акт и като такъв само едната страна, без съгласието на другата, не би могла да наложи свои искания. В противен случай договор няма.
 
- Веригите налагат ли неустойки за храни, чийто срок на годност е изтекъл при престоя им в търговския обект?
 
Ако срокът на годност на един продукт изтече в наш търговски обект, той се бракува и се унищожава, без да бъде уведомяван доставчикът. В този смисъл не налагаме неустойки.
 
- От КЗК заявиха, че няма да могат да правят оценка на договорите за доставчиците на предприятията с оборот над 50 млн. лева за предходната година. Как гледате на идеята договорите на търговските вериги с доставчиците им да се уеднаквят?
 
Ние сме учудени от това решение, тъй като работим с различни доставчици с различни продукти, доставени по различен начин, произведени с различно ниво на ефективност и имащи различни цени на пазара. Ако някой може да ме убеди, че на пазара памперсите трябва да имат еднаква цена със солетите, например, той трябва да се опита да ме убеди и че договорът с компанията, която произвежда памперси, трябва да е еднакъв с този на компанията, която произвежда солети.

- Според Вас каква е разликата в отношението на търговските вериги към чуждестранните и към българските доставчици на продукти?