Н. Стоянов: Пазарът на факторинг услуги ще продължи да расте и през 2014 г.

Николай Стоянов е началник отдел "Корпоративно трансакционно банкиране" в Пощенска банка и заместник-председател на Асоциацията на българските износители.

С г-н Стоянов говорихме за факторинг услугите, за секторите, които движат българския износ и обсъдихме дали ситуацията в Украйна ще повлияе не само на износа, но и на вноса на българските компании.

Г-н Стоянов, познават ли българските компании услугата факторинг? Какви са обемите на този пазар и очертава ли се тенденция – нарастващ интерес или по-скоро застой?

Да, българските компании познават факторинга. Голяма роля за това играят самите факторинг компании. Продуктът се предлага на пазара сравнително отскоро – от около 2005-2006 г.

Със старта на финансовата криза през 2008 г. ролята на факторинга нарасна. Продуктът е особено подходящ за компании в България, поради факта, че сме отворена икономика.

Родните компании имат много добри вземания както от местни, така и от чуждестранни партньори. Тези вземания са обект на краткосрочно финансиране от факторинг компаниите.

По отношение на обемите – от 2006 г. до днес пазарът на факторинг услуги расте. По данни на Пощенска банка, тъй като няма официална статистика, през 2013 г. пазарът се равнява на около 1,55 млрд. евро. През миналата година пазарът бележи умерен ръст в сравнение с 2012 г. Тогава оборотът бе 1,47 млрд. евро. Ръстът на пазара се забавя, като според нас това е резултат от няколко комплексни фактора. Най-голяма роля все още играят проблемите в икономиките на държавите в Европа.

Лично аз очаквам през следващите години пазарът да продължи да расте. Растежът ще бъде устойчив, тъй като все повече компании се ориентират към използване на факторинг продуктите.

В тази връзка - каква бе изминалата 2013 г. за факторинг услугите?

През 2013 г. Пощенска банка увеличи общия си пазарен дял на факторинг услуги – както на вътрешния, така и на международния пазар - до близо 40%, което ни прави лидер в България. По наша информация за 2013 г. ръстът на пазара е 5,8%.

Какви са тенденциите на пазара на факторинг през новата 2014 г.?

Факторингът в България ще продължи да расте. Очаквам все повече компании да търсят факторинг продукти, защото това всъщност е отличен начин за набавяне на бързо оборотно финансиране на приемливи цени и с много лесна структура за изпълнение, т.е. финансиране само срещу цесия на вземания. Целта ще бъде факторинг услугите да бъдат предлагани и на малки и средни предприятия, а не само на големите компании, които имат своя износ, своите пазари и са традиционни ползватели на факторинг услугите.

Как се развива пазарът в България в сравнение с факторинга в страните от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ)?

В Европейския съюз по принцип факторингът представлява средно от 7 до 8% от брутния вътрешен продукт. С данните, които разполагам, през 2011 г. делът на факторинг бизнеса в България като част от брутния вътрешен продукт на страната е бил 2,5%. Ето защо ние все още имаме да наваксваме и поради тази причина очакваме ръст на пазара.

Това, което прави впечатление в извадката, е че в региона на Централна и Източна Европа факторингът е много добре развит. Например в Гърция делът му е 6,4% от БВП, в Португалия е 15%. Румъния все още е назад – делът е 1,8%, същото е и в Сърбия, но в някои държави наистина е много добре развит.

Например в страните извън региона на ЦИЕ във Великобритания делът на факторинга е 14,2% от БВП, в Италия и Ирландия – 10%, във Франция – 8,5%. В Германия пък делът му е 5,8%. Ясно се вижда, че България има пространство да навакса в бизнеса. Ето защо и очакванията ни за 2014 г. също са добри.

От гледна точка на банките – къде е мястото на факторинга в дейността на банките?

Факторингът е част от портфейла кредитните продукти за юридически лица. Разбира се, той е насочен към компании, които вече са структурирали своя бизнес, които активно продават продукцията, която са произвели, както на местни, така и на международни пазари. Голям дял от факторинга заема експортният факторинг, където има огромен потенциал. Това се дължи на два фактора – експортната ни икономика и на качествените продукти на родните компании, които се приемат добре от търговските им партньори както в ЕС, така и извън него.

От друга страна тенденциите в международната търговия предполагат все по-сериозно използване на търговия с отложено плащане, което всъщност е основната предпоставка за използване на факторинг услугите. За да може да се получи краткосрочно финансиране чрез факторинг, то продажбите на българския износител трябва да бъдат на отложено плащане. Тогава имаме потенциал за предоставяне на оборотно финансиране, което е в рамките на отложеното плащане.

БНБ прогнозира, че през първата половина на 2014 г. икономическата активност в страната постепенно ще се ускорява на фона на плавното възстановяване на частното потребление и на инвестиционната активност на фирмите, което от своя страна да доведе до нарастване на вноса с по-бърз темп. Износът пък ще започне да се увеличава по-бавно. От тази гледна точка – какви са прогнозите на Асоциацията на българските износители в това отношение, но, да кажем, за цялата 2014 г.

В Асоциацията също наблюдаваме признаци на икономическо възстановяване. Според нас нарастването на вноса по-скоро е свързано с една черта на българската икономика – продължаваме да внасяме суровини. Имаме определени сектори, където за съжаление има недостиг на суровини, и се налага да бъдат внесени.

Темпът на прираст на износа от друга страната е обусловен от цялостното състояние на икономиките в Европа. Все още виждаме, че последиците от финансовата и дълговата криза не са преодолени. Общo взето към момента ръстът на европейските икономики е доста плах и нестабилен. Затова съм съгласен с прогнозата на колегите от БНБ за това, че ще наблюдаваме един умерен ръст на износа. Предполагам, че, ако нещата вървят добре през първото полугодие, през второто можем да очакваме дори леко повишаване на тези показатели.

Ако вносът се ускорява по-бавно от износа, очаквате ли проблем при текущата сметка?

Не очаквам проблеми. Според мен балансът по текущата сметка е постижим. Наистина, тук голяма роля играе държавата, но към момента не могат да се очакват особено големи диспропорции. Да, наистина вносът ще расте, но той е предимно на суровини, които нашите предприятия ще преработват. Готовата продукция може би ще се реализира по-бавно, но според мен това е една положителна тенденция.

Ще се намерят ли отново инвестиции, които да балансират текущата сметка?

Това е сложна задача, но силно се надявам, че климатът за правене на бизнес в България ще става все по-добър и ще бъдат намерени нови инвестиции.

Кои ще са секторите, които могат да задвижат износа?

Традиционните сектори, които подпомагат нашия износ, ще продължат да го подкрепят. Вярвам в машиностроенето, фармацевтичната промишленост, селското стопанство. Не на последно място бих искал да посоча и туризма като един индиректен износител на услуги. Селското стопанство е изключително важен отрасъл за нашата страна, доказали сме се като производители на едни високо качествени продукти с традиционни пазари.

Българската икономика има традиционно силни връзки с рускоговорящите страни. Как очаквате напрежението между Русия и Украйна да се отрази на българските износители?

На българските износители – да, макар че в интерес на истината много по-голяма част от тях изнасят за Русия, отколкото за Украйна. Не очаквам големи сътресения. Според мен търговските договори, сключени с партньорите там, ще продължат да бъдат изпълнявани. Ситуацията между Русия и Украйна в момента наистина е много деликатна.

Аз по-скоро бих посочил, че биха възникнали затруднения при вноса на суровини, отколкото при износа на стоки, имайки предвид, че Украйна е един сериозен доставчик не само на компании в България, но и на такива в европейски и световен мащаб. Надявам се на бързо успокояване на ситуацията там, защото бизнесът определено ще спечели от бързото потушаване на конфликта.

А по отношение на енергетиката – как биха се отразили хипотетичните сценарии за прекъсване на газоподаването на българските компании?

Да, определено би могло да има отражение, но не само на българските компании, но и в европейски мащаб. Знаем, че голяма част от вноса на природен газ е украински. Мисля, че властите в Европа и в частност – в България – взимат всички възможни мерки за недопускане на криза в енергетиката при евентуална неритмичност на доставките на украински газ.