Виолина Маринова: Банките трябва ефективно да управляват кредитния си риск

- Напоследък доста се говори за създаването на закон за личния фалит. Удачно ли е това според Вас?

Според мен дебатите за закон за личния фалит в момента са до някаква степен популистки. Закон за личния фалит съществува в някои европейски страни и тяхната практика изисква сериозен и задълбочен анализ. В тяхното законодателството е описан подробен механизъм на контрол, който се осъществява от назначен синдик, както и конкретните  действията  по събиране на информация за всички приходи и разходи за длъжника  в продължение на години. А това ще обремени допълнително именно длъжника.

Освен това обявеното в несъстоятелност  лице се вписва в специални регистри и след това продължително време няма достъп до кредитен ресурс. Това са принципните положения, но не съм видяла конкретен текст у нас, който да мога да коментирам.

- В един момент спестяванията на населението не бяха един от проблемите за слабото вътрешно потребление, което се счита за един от двигателите на икономическия растеж. Сега обаче, когато техния размер бележи рекорд след рекорд, се счита, че спъват вътрешното потребление. Как бихме могли да стимулираме българския гражданин да извади, така да се каже, парите си от банките?

Няма лесен механизъм. Българинът по принцип е спестовен, въпрос на народопсихология. Хората са свикнали да имат резерв за непредвидени обстоятелства, а за да потребяват - трябва да имат спокойствие, трябва да е предвидима икономическата среда. Поведението на банките е аналогично - в момента трупаме буфери и резерви за евентуално неблагоприятно развитие, и това е залегнало в регулациите. 

Преди 2009 г. хората купуваха жилища като потенциална инвестиция, за да могат примерно след една-две години да ги реализират при висока печалба, защото цените вървяха възходящо. Но за съжаление това не се случи, цените на имотите паднаха, задълженият на хората са повече от реалната стойност на имота. Това е едното, от което се опариха.

Второто са инвестициите в различни финансови инструменти. Особено при високорисковите инструменти някои хора изгубиха не само дохода от инвестицията, но и самия й размер. Другият фактор, който влияе на оживлението, е каква ще бъде заетостта– ще се увеличава ли безработицата или не. Ще има ли фалирали предприятия или не?

Има много неизвестни както за работещите, така и за работодателите, за фирмите, които развиват бизнес. По последни данни е преустановен спадът на заетостта; нивото на безработицата, обаче, продължава да се увеличава
Стои въпросът и за усвояването на еврофондовете, тъй като те генерират доход. Очакванията на бизнеса са резервирани, въпреки данните за начало на  преодоляване на спада от началото на 2013 г. в  основните икономически сектори. Анализаторите стигнаха до извода, че е необходимо да бъдат създадени подходящи условия за съживяване на външното търсене и съответно то да има положителен принос към растежа на българската икономика.

За да се увеличи инвестиционната активност на хората, трябва да са налице всички тези фактори – спокойствие, предвидима икономическа среда, сигурност за работното място.

- В този ред на мисли - управляващите предложиха данъкът върху лихвите по срочните депозити постепенно ще бъде намаляван. Как Вие приемате това предложение и като цяло – какво Ви е мнението за този налог и за хода на правителството? Мислите ли, че наистина ще отпадне?

Ефектът му за бюджета е изключително минимален, така че евентуалното му премахване няма да има съществено отражение. Що се отнася до клиентите,  той не засяга тези с малки спестявания в разплащателни и спестовни сметки. Това засяга хората, които имат по-големи спестявания.

- А забелязвате ли промяна в нагласите за спестяване на българските граждани? Т.е. дали от срочни депозити са прехвърлили спестяванията си в безсрочни депозити?

Това зависи от желанието на всеки един клиент, от неговите възможности и инвестиционни намерения. Лихвите по депозитите в момента не са много атрактивни, за да правят клиентите много маневри.

- Предпочитат ли те други алтернативни на депозита форми за спестяване? Пренасочват ли се към други продукти, които да им носят доходност?

Тези клиенти, които имат по-високи спестявания, повече свободни средства, използват различни инструменти и са по-склонни да пренасочат спестяванията си към по-високорискови продукти. Това отново е индивидуално. Преди да вземе подобно решение, клиентът се интересува от степента на риск, от размера на дохода, от времевия хоризонт.

- Забелязва ли се някаква тенденция или случаите са единични?

Като тенденция не мога да го отразя, но има увеличаване на инвестициите в тази посока.

- Готов ли е банковият ни сектор за въвеждането на новите капиталови изисквания и регулации в ЕС?

Банковата система в България е силно регулирана.  При някои от изискваните коефициенти тя показва много добри стойности. Капиталовата ни адекватност е около 17%, докато в някои от развитите европейски банкови системи тя ще бъде 10% след няколко години. Има страни, в които няма и изискване за минимален задължителен резерв.

Предстоящите промени във връзка с новото капиталово споразумение допълнително ще изменят нормативната рамка, в която работим. Целта на налагането на унифицирани европейски правила е да се повиши финансовата стабилност чрез устойчивостта на банковия сектор и да се допринесе за устойчивия икономически растеж чрез кредитиране на икономическите субекти.

Синхронизирането на регулациите ще бъде обсъдено с всяка една банка и с управление Банков надзор в Българска народна банка и ще се посочат конркретни срокове за неговото осъществяване.