Виолина Маринова: Банките трябва ефективно да управляват кредитния си риск

- По последни данни на БНБ за първите десет месеца на годината банките са отчели обща печалба от 511,4 млн. лв. Активите им леко намаляха за този период, но като цяло растат. По всичко личи, че институциите се справят добре. За мен обаче е парадокс как активите на банковия сектор се увеличават, а кредитната активност остава свита. На какво според Вас се дължи това?

Сегашните печалби дори са значително по-малки, ако ги сравним с печалбите за същия период преди две години. Но все пак печалбите бележат ръст и този факт е много положителен и показателен за това, че банките в България са стабилни и добре капитализирани. Ние се справяме добре въпреки проблемите и както забелязвате, не се оплакваме, въпреки че секторът генерира много загуби.

Структурата на баланса в банковата система е различна. В групата на активите не влизат само кредитите, а също и инвестиции в различни инструменти, привлечени парични средства.  Неведнъж сме казвали, че солидната ликвидна позиция, която банките натрупаха през последните години на стангниращ ръст на кредитната дейност, от една страна може да звучи много силно в полза на стабилността, но всъщност е индикатор за негативната икономическа обстановка, недостатъчното възстановяване на макросредата и ерозира доходността на финансовата система, което от своя страна влияе отрицателно на стабилността й.

Привлечените средства под формата на инструменти на паричния пазар, на акции или облигации се управляват според стратегията и политиката на всяка банка. Факт е, че ние имаме 25% ежедневна ликвидност, а в някои банки и повече, означава, че тези средства са налични. Това е добре, защото ние не знаем какво би се случило при една такава колеблива, неясна среда, в която живеем.

За деветмесечието отчитаме ръст в коефициента на ликвидните активи по Наредба 11 от 0,4 пр. п. Ликвидността е висока. Преди месец БНБ съобщи, че намалява изискването за поддържането на ежедневна ликвидност – от 25% на 20%, но като цяло поддържаме коефициента около 23%, 25%, дори 27%. За да намалим тази ликвидност, трябва да имаме възможност да инвестираме тези средства във финансиране на фирми, на МСП, на граждани.

Но този процес е функция на сигурността на средата  Трябва да има предвидимост, известност поне за един период от време, за да могат банковите институции да вземат такова решение както за гражданския, така и за фирмения портфейл. Трябва да има предизвестеност – какво предстои, да се отчитат всички позитиви и негативи освен за банките, за останалите икономически субекти.  Трябва да имат сигурност за работните места, стабилни доходи за периода на кредита. Защото, когато кредитираме физически лица, ние се интересуваме от доходите им днес, или хипотетично - за пет месеца назад. Но оттам нататък изниква въпросът клиентът ще бъде ли в състояние да обслужва задълженията си.

За мен несигурността е причината за свитата кредитна активност.

- Слабата кредитна активност ограничава приходите на банките. Как се компенсира това?

Както забелязвате, печалбата на банковата система вече не е над един милиард,  а е намаляла наполовина в сравнение с предходната година. Няма механизъм за компенсиране -  просто отчитаме спад на печалбите. В момента някои банки отчитат по-висок процент на печалбата, но това не означава, че е тя е реализирана от приходите. Причината за този резултат  е реинтегриране на провизии, защото портфейлът достигна своето насищане на влошаване и започна да се подобрява в някои от сегментите.

- А преминава ли потребителят към онлайн банкиране и свивате ли клоновата си мрежа заради това?

Да, преминава. Банка ДСК не е свила клоновата си мрежа. Още преди 7-8 години, когато направихме преглед на ефективността на нашата клонова мрежа, закрихме някои от клоновете. Продължаваме на определени периоди да правим оценка на ефективността. Когато откриваме нов офис на банката, основният ни критерий е именно този.

Нашият коефициент разходи/приходи е около 37%, което е много добър показател за ефективността на банката. Разбира се, стремежът на банките е дадат възможност, особено на младите хора, да банкират онлайн. Банките предлагат високотехнологични решения, непрекъснато разработват приложения за различни устройства. Банка ДСК беше обявена за „Най-добра интернет банка в България за 2013 г.” в престижния конкурс „Най-добрите  интернет банки в света 2013” на списание Global Finance.

Разбира се, клоновата мрежа е необходима за онзи сегмент от клиенти, който не е толкова мобилен и предпочита да отиде да бъде обслужен в конкретна точка на продажби. Опитваме се да предлагаме различни канали на продажба на банкови продукти и услуги на различните клиентски сегменти, като изследваме ефективността им.

- Делът на лошите кредити се движи около 22-23%. Какво според Вас е решението на този проблем?

По Наредба 9 за деветмесечието в групата на кредитите с просрочие над 90 дни делът е 17,2%. Забавя се темпът на растеж. Ръстът им за 2013 г. е 80 млн. лв., като за същия период на 2012 г. ръстът е бил 2 млрд. лв. Настъпва едно засищане на влошаването, както вече казах. Всяка банка работи по посока  подобряване качеството на портфейла. Съществено значение има пълноценната  комуникация с клиентите, разумният баланс на интересите на двете страни. 

Разбира се, този период е труден не само за клиентите, които изпитват временни затруднения в обслужването на задълженията си и търсят възможности за предоговаряне или преструктуриране на кредитите. Той е труден и за банките, които работят  не със свои средства, а с тези на вложителите, чиито интереси трябва да защитават.

Трябва да се има предвид, че кредитите, които са в група с 90 дни просрочие, са с изключително високо покритие. А това е най-важното за една банка – да има буфери при един евентуален последващ трус. Длъжни сме да прогнозираме добре и да бъдем консервативни,  за да минимизираме загуби от кредитен риск. Много е крехка ситуацията на забавяне влошаването на портфейлите. Основният актив на банковите институции в  кризисна ситуация е клиентското доверие. Буферите, добрата капиталова адекватност, добрата ликвидност, високото покритие по кредитите – това ще даде спокойствие на клиентите.

- Къде са проблемите в портфейлите на банките – в многото малки необслужвани кредити, или пък в малко на брой, но големи корпоративни кредити?

Как и по какъв начин е структуриран портфейлът, зависи от банката и от нейния рисков апетит. Ако имате предвид Банка ДСК, нейният портфейл е 80% банкиране на дребно и 20% корпоративно банкиране и от това съотношение можете да видите какво е качеството на портфейла. От една страна, имаме много на брой малки по размер кредити респективно с по-малък среден остатък, а от друга - при доминиране на корпоративното банкиране като сегмент има по-големи експозиции на по-малко на брой клиенти.

Качеството на портфейлите не е функция на броя и разпределението на кредитополучатели по сегменти, а на възможността и готовността им  да обслужват своите задължения.

Над 85% от големите експозиции, класифицирани с просрочие над 90 дни, са на предприятия. Всеки бизнес има своите специфики, състоянието на всяка фирма се оценява индивидуално и не могат да се правят общи изводи. В статистиката на БНБ като корпоративни кредити фигурират и МСП, а там качеството на портфейла е по-лошо от това на големите корпоративни клиенти. Това са много на брой малки фирми, които нямат толкова много буфери за преодоляване на негативни процеси и не са в състояние бързо да маневрират.

При нас качеството на портфейла в този сегмент е сравнително добро. Когато клиентът е добре консултиран как да предоговори или преструктурира кредита при наличието на временни затруднения, той е в състояние да го обслужва. Банките имат интерес да се задържи и подобри влошеното качество на портфейла на клиента, да съдействат той да преодолее тази ситуация.

- Виждаме тенденция банки да са купувачи на големи, но закъсали бизнеси – какъв е Вашият коментар?

Това зависи от стратегията и политиката на всяка банка. Целта на банките не е придобиване на бизнеси в затруднение, а дейността им е по-скоро ориентирана към разумното им управление и оздравяване. Политиката на банките в тази област се базира на прецизен анализ на рисковете.