Бойко Костов: Бизнесът се нуждае от по-яснa данъчна рамка

- С промяна в ЗДДФЛ от при изплащане на възнаграждения по авторски или граждански договор за четвъртото тримесечие вече не се удържа данък върху тях. Дължимото ще трябва да внася получателя чрез данъчна декларация. Какво наложи промяната? Досега приходите са се събирали по-лесно.

Тук има две неща, които бяха част от мотивите за тази промяна. Дали и аз ги споделям или не, аз като данъчен експерт по преките данъци само ще ви ги кажа. Този нов режим се прилага за доходите от наем, за граждански договори, хонорари, авторски, лицензионни възнаграждения, т.е. доходи от друга стопанска дейност по смисъла на ЗДДФЛ. По отношение на наемите съществуваше нееднозначно третиране на данъчно задължените лица преди промяната му, която е в сила от тази година.

За четвърто тримесечие тези наемодатели, които са предоставяли движимо и недвижимо имущество под наем на лица, които не са предприятия и платеца не е задължен да им удържа данък, бяха освободени от извършване на авансова вноска за доходите си за четвърто тримесечие за разлика от останалите наемодатели, на които платците на този вид доход (предприятия и самоосигуряващи лица), удържаха и внасяха авансов данък за четвърто тримесечие.

Идеята беше да се уеднакви данъчният режим за всички лица, т.е. и когато им се изплащат тези доходи от наеми от предприятия, да не им се удържа данък, за да бъдат поставени по един и същи начин тези две категории наематели, а да не зависи начинът им на авансово облагане от конкретния наемател – дали той е предприятие или самоосигуряващо се лице или не е.

Второ, като се уеднакви този режим за тези лица, са решили да го приложат и за лицата, получаващи и други доходи, за да бъде еднакво облагането на всички лица, независимо дали са хонорари, авторски, лицензионни възнаграждения, граждански договори, свободни професии или наеми. И е създаден един еднотипен режим за авансово облагане за тези две категории лица и за тези два вида доходи.

Ползата за лицата е, че, оставяйки ги те да си внесат данъка за четвърто тримесечие, те могат да използват предвидените отстъпки в закона, ако извършат това до 10 февруари, т.е. 5% отстъпка, ако си внесат дължимия данък за четвърто тримесечие, защото отстъпката се ползва само върху остатъка за довнасяне. Или ако направят подаването на декларацията по електронен път до 30 април и си внесат данъка в същия срок. Върху този невнесен авансов данък всеки ще може ползва 5%, ако изпълни двете хипотези на закона.

Неудобството е, че повечето хора са свикнали да нямат грижа за довнасяне. Но след като имат този вид доходи, те така или иначе по смисъла на чл. 50 от ЗДДФЛ са задължени да подадат годишна данъчна декларация. Подавайки годишна данъчна декларация единствената разлика ще бъде, че ще има сума за довнасяне. Досега са подавали нулеви декларации, защото данъкът им е бил предварително удържан, а сега просто ще имат сума за довнасяне, върху която евентуално биха могли да ползват и отстъпка.

- А ако има неясноти и неразбирателства от страна на хората?

Не мога да кажа как данъчната практика ще реши въпроса, ако някои предприятия по инерция са им удържали данъка. За мен най-лесният вариант е щом предприятията са им го удържали, да го декларират и да им го внесат, освен ако не им върнат тези декларации от НАП. Вариантът, ако им е удържан данъкът да им бъде внесен и да им се дадат бележки, че им е внесен целият данък, за мен не представлява фискален проблем. Но ако данъчната администрацията откаже на предприятието да му приеме декларацията по чл. 55, защото то не е задължено да подава такава декларация и не приеме данъка, предприятието трябва да поеме задължението да върне данъка неправилно удържания данък на лицето.

- А от гледна точка на приходите?

От гледна точка на приходите държавата намалява приходите си за четвърто тримесечие на тази данъчна година и ги увеличава за първите три месеца на следващата година.

- Пред какви предизвикателства е изправен един български счетоводител 5 години след кризата?

Те предизвикателствата не са от пет години след кризата. Най-голямото предизвикателство си остава и въпросът не е решен генерално. Това евентуално ще е част от дискусията по бъдещия Закон за счетоводството, поне на експертно ниво. Предстои много сериозна дискусия, дали да се създаде със закон един професионален институт на съставителите на годишни финансови отчети или институт на професионалните счетоводители, или както и да го наречем, но той да отговаря на изискванията на Международната федерация на счетоводителите за пълноправно членство.

Да има изпити за входно ниво, да има поддържаща квалификация не по-малко от 40 часа годишно, както се изисква от Международната федерация на счетоводителите (IFAC), и да се прилага Етичният кодекс на професионалните счетоводители, който е създаден от Борда по етични стандарти на IFAC. Това е част от цялостното подобряване на качеството на финансовите отчети. Тук не става въпрос, че един човек, който е завършил счетоводство или каквато и да е специалност в университета,  че не може да упражнява професията. Не, той може да упражнява професията и да работи, където намери работа или където го приемат. Но този, който съставя годишния финансов отчет, трябва да е гарантирано на бизнеса и на цялото общество, че притежава капацитета да извърши тази работа с необходимото качество.

Това е част от защитата за инвеститорите. Това е част от грижата за предприемачите, за предприемаческия бизнес, защото много често съм се сблъсквал с неточни професионални решения на хора, които са водили счетоводството на съответната фирма, които после им създават или данъчни, или счетоводни, или други казуси, които биха били избегнати, ако имаме един гарантиран професионализъм на съставителите на годишните финансови отчети.

- Тук идва ролята и на университетите. Според Вас успяват ли те да предоставят необходимата подготовка на студентите преди да продължат да се квалифицират в дипломирани счетоводители и одитори?

Според мен цялостната криза в образователната система не е тайна за никого. Доколкото ние като професионална организация сме заинтересовани от това да се подобрява обучението по счетоводство и одит, ние сме подали ръка на всички висши училища. Организираме съвместни формати, работим с тях, готови сме да ги подпомагаме, да изнасяме лекции като гост-лектори. Ние се опитваме да даваме практически привкус на това обучение, доколкото те искат нашата помощ. Все пак университетите притежават автономия. Моето мнение е, че по-скоро, ако един човек иска да има добро образование, за съжаление трябва да го направи въпреки системата, а не тя да го пресира, за да получи необходимото качествено образование.