В. Стоев: Имаме потенциал за здравен туризъм с високо качество на допустима цена

Д-р Венцислав Стоев е председател на Клъстер за здравен туризъм в България, чието мото е „Може ли България да бъде новата посока на здравето?”. Как да развиваме здравен туризъм, може ли той да се превърне в печеливш сектор за икономиката, кои са силните страни, които могат да привлекат чуждите медицински туристи у нас и кои са целевите пазари - разговаряме с д-р Стоев.

Г-н Стоев, връщате се от от годишния световен конгрес на Световната организация по медицински туризъм в Лас Вегас. Какви изводи си направихте?

Като цяло съм удовлетворен от видяното на форума, успяхме да осъществим полезни срещи и да обменим опит. И за пореден път стигнах до извода, че това, което липсва на България за развитието на здравния туризъм, е ролята на държавата. Колегите от Турция, които бяха там, споделиха, че държавата им поема 80% от цената на щандовете, имат и отделен департамент по здравен туризъм, който активно работи само за привличането на здравни туристи.

Там здравният туризъм е започнал да се развива преди десет години  и е започнал с 200 здравни туриста на година. А тази година планират те да са 220 хиляди. Само от България за миналата година по линия на здравния туризъм там има внесени над 15 милиона евро от хора, отишли на лечение там. За нас беше изключително странно да видим на техния голям конгрес в Анкара, че имаше щанд за здравен туризъм на Либия. България нямаше такъв щанд. Подобно беше и положението на изложението в Москва, където много бивши социалистически страни имаха щандове за здравен туризъм. България имаше един невероятно хубав щанд за туризъм, но на него не беше представена нито една болница, с изключение на един санаториум. Много ми се иска това да се промени и затова създадохме Клъстер по здравен туризъм.

Какви са условията за здравен туризъм в България?

В момента медицинският туризъм у нас е едно самотно занимание, защото на практика се осъществява като лечение на отделни граждани в конкретни болници у нас, единствено по тяхна инициатива, но без нужната организация и координация и без участието на държавата. Според мен това трябва да бъде приоритет на няколко министерства – това на икономиката, на здравеопазването и на образованието, тъй като трябва да се включат и учебни заведения за обучение на кадри.

За момента у нас има лечение на чуждестранни граждани, но няма медицински туризъм. За него е необходима стриктна координация, за да се осъществява групово, за повече хора - от рекламата в съответната страна до изпращането на хората у нас.

Има ли условия за развитие на здравния туризъм у нас?

Оказва се, че здравният туризъм у нас има много голям потенциал, поради редица фактори. Преди всичко разполагаме с 232 минерални извора, които са в основата на рехабилитацията, имаме и специалисти на много високо ниво, както и високо качество на лечението при една допустима цена. Разликата в цената, например между нашата страна и Великобритания, е около 30 процента, с Швейцария стига и до 80 процента, със САЩ също 60 процента, дори от Русия е по-евтино с 40 на сто. У нас е по-евтино и от Турция с близо 40 процента, тоест ние предлагаме категорично по-ниски цени при същото и по-високо качество на оказаните медицински и дентални услуги.

Друг фактор за развитието на здравния туризъм у нас е, че България има най-голям брой болнични легла – 6 легла на 1000 души. Клиниките ни са изключително конкурентни. Това са все показатели, по които сме по-конкурентни от други страни, които вече са развили здравния туризъм.

Постигнахме известен успех по време на служебното правителство тази година, като събрахме работна група с представители на МИЕ, на болници, на експерти, на здравеопазването и образованието и изготвихме предложение за следващия програмен период, което беше прието официално, но се оказа, че новото ръководство на министерството не знае нищо за него, а там беше вложен много експертен труд и очертани основни стратегически рамки на предстоящото развитие на здравен туризъм.