Как разбирате прозрачността, какви критерии за прозрачно управление залагате?
Обсъждаме вариант да въведем санкция за фирмите, които не обявяват финансовите си отчети в Търговския регистър, като вероятно тя ще бъде пропорционална на активите. По принцип не съм привърженик на тези силови механизми в икономиката, по-скоро бих търсила причините за този страх от откритост. Той може да идва от две неща: от това, че държавата се е държала с бизнеса по некоректен начин или от това, че самият бизнес е бил некоректен. И в двата случая това е въпрос на сериозна регулация и на диалог с бизнеса, нещо, което ние се опитваме да правим.
Що се отнася до държавните предприятия, стратегията ни предвижда те да се управляват като публични компании. Това ще бъде основният акцент в бъдещия закон. В тази връзка към края на месеца ще се проведе и голяма конференция, на която са поканени като лектори експерти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които са разработвали насоките на организацията за управление на държавните предприятия. Те ще разкажат как най-развитите държави в света прилагат тези правила.
Прилагането на тези правила от България ще бъде важен критерий при оценката и за членство в ОИСР. Поканили сме и лектори от Европейската комисия, които са част от политиката на Европейския съюз по отношение на управлението на държавните предприятия. Имаме и други лектори, които ще говорят за добри практики при управлението на държавното участие. Ще участват и ръководители на държавни предприятия, както и синдикатите.
Срещате ли отпор в тази идея?
Все още не. Като обявихме създаването на работната група, получих имейли от ръководители на държавни предприятия, които приветстват идеята и много разчитат да има нормалност в управлението на държавните предприятия.
Това в голяма степен зависи от тях...
Трябва да зависи от тях. Трябва да имаме гарантиран качествен мениджмънт за управление на държавните предприятия. Качествен от гледна точка защита на обществения интерес, защото държавните предприятия изпълняват и определени обществени функции. Те обаче трябва да спазват стриктно целите на едно нормално търговско дружество. И тук идва изкуството – много трудно се управлява държавно предприятие, защото трябва да съчетаваш чисто пазарните инструменти за работа, а от друга страна да защитаваш обществени функции, които също струват пари и в известна степен са разход за предприятието.
През всички тези години ние не сме съумявали да дадем на държавните предприятия ясна дефиниция докъде се простират техните обществени и докъде – пазарните им функции. С новия закон ще се опитаме да уредим това.
Споменахте за третия пакет от мерки за облекчаване на административната тежест. Какви действия предвижда той?
Включени са мерки за облекчения по отношение на строителството. Там са едни от най-критичните въпроси – сроковете, таксите, процедурите и различни „скрити“ режими. Министерството на инвестиционното проектиране работи с браншовите организации за постигане на съгласие по тези въпроси.
Третият пакет е все още на етап дискусии. Има много предложения, в някои случаи тези искания не са съобразени с директиви и ангажименти, които сме поели. Има и чисто лобистки предложения. Отсейваме онова, което е важно и би било достатъчно важно за по-широк кръг от икономиката. Предполагам, че с този пакет ще приключим тази важна част от нашата програма.
Как върви изпълнението на първите два пакета за намаляване на административната тежест за бизнеса?
Мерките са два вида. Едните са на ниво Министерски съвет – нещата вървят по план, всичко вече е прието. Що се отнася до законодателните промени, трябваше да вземем важно политическо решение – дали да действаме приоритетно с намаляването на административната тежест, или да изчакаме за други промени – например транспонирането на европейски директиви, и да въведем мерките за намаляване на административната тежест тогава. Решихме да дадем приоритет на намаляването на административната тежест, въпреки че някои от законите ще трябва да бъдат променяни по-късно пак.
Окуражена съм, че първият пакет от мерки за облекчаване на административната тежест беше подготвен на практика от граждански организации. Получихме много предложения, откъдето взехме основните идеи, а след това проверихме аргументите и направихме оценка на въздействието – всяка една мярка и режим е разгледана от гледна точка на бюджета, останалия бизнес, интересите на държавата. Това трябва да бъде непрекъсната битка и гражданите трябва да са много активни при формулирането и отстояването на предложенията.
Уважаеми читатели, ако имате идеи и предложения, свързани с промени в нормативната рамка за функционирането на борсата, либерализацията на режимите и изобщо – подобряване функционирането на капиталовия пазар, изпращайте мнения и коментари на info@investor.bg.
преди 10 години Като начало дружествата, които не желаят да са публични да си изкупят акциите по балансова стойност и да се отпишат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години щом нещо ще става по-лесно, значи то не е важно вече и процеса ще бъде контролиран от другаде... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Звучи добре,толкова простичко и логично но за съжаление и доста сложно за разбиране от безмозъчни пожарникари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Звучи добре,толкова простичко и логично но за съжаление и доста сложно за разбиране от безмозъчни пожарникари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Тази нещо ми звучи като комсомолски секретар. Не прочетох нищо конкретно. Те я питат за приватизация на борсата, тя обяснява какво щяла да прави с приватизационният списък.. Те я питат какъв инвеститор очаква да купи борсата, тя отговаря КАЧЕСТВЕН :O. Що се отнася до условията за листване, това не е ли работа на КФН?Какво значение имат всъщност финансовите отчети, след като без значение дали фирмата е на печалба или не, разпределянето на дивидент зависи единствено от борда и става след разпределяне на бонусите в борда, в размер максимум на 0.01 стотинка на акция.Нещо, което би раздвижило борсата е, да се задължат публичните компании да разпределят поне половината от печалбата като дивидент, с възможно последващо увеличаване на капитала, даващо предимство на собствениците на акции, пропорционално да реинвестират разпределения им дивидент в дружеството, ама никога няма да го направят (никъде го няма). Така не може да се обират дребните инвеститори отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Енергони? :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да се облегчи листването на борсата за чужди компании. Нали искаме чуждестранни инвестиции да има, ето това е начина. Да може да имаме повече чужди емитенти, като Енергони и други перспективни зелени компании. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години А какво да кажем за свързаните лица, за силните мажоритари, за де-факто частните дружества - мажоритарите държат над 50-60% от акциите? Не раздават дивиденти или пък раздават колкото да не е без хич? Защо такива фирми се държат публични? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години хайде дано. един от малкото адекватни министри... отговор Сигнализирай за неуместен коментар