Д. Бобева: Работим по облекчаване на процедурите за листване на борсата

След като процедурата за приватизацията на Българската фондова борса (БФБ)беше прекратена в началото на тази година, правителството отново заговори за нейната приватизация. Същевременно обаче нивото на развитие на капиталовия ни пазар буди опасения за възможностите да се намери качествен стратегически инвеститор.

Какво очаква кабинетът от приватизацията на БФБ, каква е стратегията му за оживяването на капиталовия пазар, както и за приватизацията като цяло – разговаряме с г-жа Даниела Бобева, вицепремиер по икономическото развитие в правителството на Пламен Орешарски.

- Г-жо Бобева, отново се заговори за приватизацията на БФБ, след като процедурата беше прекратена в началото на тази година. Да очакваме ли тя да бъде отворена отново скоро?

БФБ и Централният депозитар (ЦД) са включени в годишната програма на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), която беше одобрена в петък (бел. авт. - 8 ноември). С изключение на БФБ и ЦД останалите дружества, включени в програмата, представляват интерес не толкова със самата си дейност, колкото с някои по-атрактивни активи.

Като цяло ресурсът за приватизация достатъчно се е стопил. Ние сме приватизирали голяма част от българската икономика, в това отношение ми се струва, че дори сме по-напред от доста държави от Централна и Източна Европа. Ще се опитаме всички тези предприятия да ги продадем по възможно най-прозрачен начин.

Що се отнася до приватизационната програма, смятам, че тя реалистична, а предложенията в нея се одобряват и споделят от кабинета. Няма смисъл в нея да се включват обекти, за които след това ще хабим енергия да ги вадим от програмата.

Изглежда не е модерно да се говори за капиталов пазар, за приватизация, за такива важни и фундаментални въпроси за българската икономика. Приватизацията просто замря. А дали ситуацията е подходяща за продажба? Според мен винаги е подходяща, защото България е избрала своя път към пазарна икономика. Всичко онова, което представлява интерес и не е защитено от специални съображения за държавен интерес, би трябвало да се продава.

Сериозен европейски борсов оператор би бил най-подходящият купувач на БФБ. Трябва да бъде качествен, за да има и доверие в него. За капиталовия пазар най-важно е доверието, а то се създава с качествен инвеститор, който да привлече вниманието и на българския, и на друг бизнес.

Какво разбирате под „прозрачно“ в процеса на осъществяване на програмата за приватизация?

За мен няма по-прозрачен начин от този продажбата да се осъществи през борсата.

Планирате ли някакви нормативни промени, така че БФБ да стане по-атрактивна за набиране на финансиране за малкия и среден бизнес, за стартиращи компании?

Работим по облекчаване на процедурите за листване на борсата. Една от причините за слабия интерес на бизнеса към капиталовия пазар е бюрокрацията. Виждаме, че много малко от големите, структуроопределящи компании са публични. Все пак не можем да накараме бизнеса насила да се листва на борсата, ако той не вижда смисъл от това или вижда проблеми в това. Ето защо промяната в общата среда за инвестиции и бизнес, намаляването на бюрокрацията и коректното отношение от страна на държавата към бизнеса, политиката към бизнеса, е в основата на доверието и към борсата като институция.

Ако процедурите се облекчат, тогава се предполага, че и малки и средни фирми в голяма степен ще могат да си позволят да излязат на борсата. Искам да поканя в тази връзка вашите читатели също да направят предложения кои от процедурите да бъдат облекчени или да отпаднат, тъй като подготвяме третия пакет за намаляване на административната тежест. Имаме още време и ако излязат такива предложения – те ще бъдат много полезни.

Когато обаче пристъпваме към приватизацията на борсата, трябва да сме наясно какво е нивото й на развитие. На мен ми се струва, че тя е достигнала своите възможности като национален пазар и е нужен стратегически инвеститор, който трябва да я доразвие и да  надгради постигнатото. Не мисля, че БФБ няма предимства, тъкмо обратното – мисля, че доста се разви като институция, включително и като нормативна рамка за работата й.

В същото време обаче има сериозни проблеми пред българския капиталов пазар. Едва ли ще кажа нещо ново – липсват качествени емитенти, които да генерират инвестиционен интерес. Най-много ме безпокои това, че делистването на компании стана по-скоро масова практика и част от причините за това е страхът у бизнеса да бъде прозрачен и открит. Аз го виждам и в други сфери. Знаете, че търговските дружества са задължени да обявяват годишните си финансови отчети – масова практика е фирмите да си плащат глобите, но да не си обявяват годишните отчети.