К. Салонен: Инвестирахме 11 млн. евро на БФБ и очакваме добра възвръщаемост

KJK Capital e финладско управляващо дружество с активи под управление от 170 млн. евро. Регионите в които инвестира са Балтийският и Балканският. KJK  Capital Има офис в Хелсинки, Талин, Вилнюс, Люксембург, Сараево и Сплит. Дружеството е регулирано от финландската комисия за финансов надзор. Създадено е през 2010 г., но неговите служители имат до 25-годишен опит в инвестиционното управление.

Кари Салонен има 25-годишен опит в различни водещи финансови институции като Kansalis-Osake-Pankki’s, ING Group’s и Danske Capital’s investment management operations. В Danske Capital той е работил като мениджър на няколко фонда за Източна Европа, базирани във Финландия и Люксембург. Той е един от първите инвеститори на балтийските капиталови пазари през 1993 г. Той е и от първите мениджъри на фонд за инвестиции на Балканите, създаден през 2004 г.

- Г-н Салонен, как ще гласува KJK Capital на общото събрание на ЧЕЗ Разпределение по точките за дивидент от 1 000 лв. на акция и сплит от 10:1?

Ние адмирираме изплащането на дивидент от паричните средства, които не са необходими за дейността на ЧЕЗ Разпределение България АД. Според нас дружеството ще има нужда от малко средства за инвестиции в обозримото бъдеще. Затова ако компанията започне дивидентна политика с конкретен дивидентен доход, инвеститорите ще могат много по-лесно да изчислят своите очаквания за възвращаемост от инвестицията. Много институционални инвеститори, като нас или като местните пенсионни фондове, очакват възвращаемост на база дивиденти, не само печалба от продажба на инвестицията. Всеки инвеститор харесва постоянните положителни парични потици.

Например в Румъния напоследък имаше няколко първични публични предлагания (IPO) и вторични публични предлагания (SPO), като например Transgaz през пролетта и Romgaz през октомври. И двете компании предлагат много висока дивидентна доходност от над 10% годишно. Акциите на Romgaz бяха презаписани многократно, благодарение на атрактивната дивидентна доходност. Затова и купихме акции и в двете румънски компании.

Тъй като акциите на ЧЕЗ Разпределение България АД са много неликвидни, трябва да се направи всичко необходимо, за да може акциите да са лесни за търговия. И една от мерките естествено е да се направи сплит, чрез намаляване на номиналната стойност на една акция от 10 на 1 лв. Текущата цена от около 1 600 лв. на акция е прекалено висока за местните индивидуални инвеститори.

В бъдеще ЧЕЗ Разпределение трябва да бъде по прозрачно, да третира инвеститорите еднакво и да предлага висока дивидентна доходност. Всичко това би имало позитивен ефект за имиджа на компанията. Това ще се отрази позитивно на компанията, която тогава би била забелязана от инвеститорите и би могла да се нарече бенчмарк в региона. Развитието ще е позитивно и за българския капиталов пазар като цяло.

- Какъв дял имате в ЧЕЗ Разпределение? Очаквахте ли бърза печалба, когато купувахте акциите от дружеството?

Ние притежаваме 2,2% от ЧЕЗ Разпределение. Нашата цел е винаги да инвестираме в дългосрочен план, обичайно от 4 до 6 години. Дори ако цената на акциите се увеличи няколко пъти, ние все още ги държим, ако преценим че са атрактивни, тъй като бизнесът на компанията продължава да расте и компанията третира акционерите равнопоставено, както и плаща добри дивиденти. Затова ние не очаквахме бърз изход от инвестицията си в ЧЕЗ.

- Вие инвестирате в България от 2004 г., защо продължихте да го правите след срива от 2008 г.?

Трима от нашите управляващи партньори работеха като фонд мениджъри в Danske Capital. Там те започнаха инвестиции в България през 2004 г. Нашият екип напусна Danske Capital през 2009-2010 г. и създаде собствено управляващо дружество KJK Capital. С него рестартирахме инвестициите си в България през 2010 г. Виждаме България като перпективна икономика с възстановяващи се компании.

Предкризисните оценки, като мултипликаторите P/E, EV/EBITDA и P/B бяха твърде високи през 2007 г. и 2008 г. Може би си спомняте че SOFIX се повиши с почти 10 пъти от 2002 до 2007 г., след като чужди и местни инвеститори се надпреварваха да купят почти всичко, което се предложи за продажба.

По време на кризата индексите на фондовите борси паднаха с около 90% на балканските пазари, а в България спадът бе с 85%. Оттогава има малко възстановяване на индексите, като при малко компании има сериозно възстановяване.

Дори по време на кризата някои от компаниите успяха да останат печеливши, а някои от тях отчетоха ръстове. Сега виждаме пазарни оценки на някои компании, които са достатъчно атрактивни за покупки. Ние избираме такива компании, където има възможност за реализация на продажба. Също така трябва да сме уверени че инвестицията ще бъде с висока печалба по време на целия инвестиционен хоризонт.