Цв. Николова: Производителите на вино ще спечелят, ако се обединят в обща кауза

За да се развие този тип туризъм, трябва да се работи на национално ниво. Да се стимулират асоциации, които да предлагат определени маршрути. Например България да представя четирите си винарски региона с общи маршрути и туроператорите да правят обиколки на няколко изби.

Ако отидете в един винарски регион в Нова Зеландия или Чили, там се посещават организирано много изби. Така хората имат възможност да видят различните стилове и специфика на регионите.

В Южна България почвата е много добра за отглеждане на лозя, по показатели е равна на Бордо. Всяка почва дава различно вино и различни аромати, различни стилове като цяло. Затова, ако посетиш само една изба, няма да можеш да добиеш представа за цялостната картина на винопроизводството.

Търсенето на органични продукти отразява ли се на вашия бизнес?

В България още я няма истерията по производството на биовино. Но догодина може да ни застигне и тази тенденция. Това зависи от новата Програма за развитие на селските райони за 2014-2020 г., която всички земеделски производителите чакаме.

Смятаме, че там ще има много субсидии за биопродукти и в резултат на това и тук може да започне такова производство. Така се е случило и във Франция – в региона на Елзас например винопроизводителите изцяло са преминали към биодинамика, защото са спонсорирани по такива програми.

За да направиш едно лозе био, освен да се вложат много средства, трябва и 2 – 3 години, през които  да не се добива грозде. Биодинамиката е сложна наука, в България този тип производство още не е започнало. Някои производители пуснаха такова вино, но то не е 100% био.

Кои страни производителки на вино са ви най-сериозен конкурент?

Обикновено избягвам да посочвам кои са ни конкурентите, защото всеки потребител трябва да опита различни вина, за да разбира кое вино е хубаво и кое - не. Не смятам, че вината, които влизат в България, са ни конкуренти. Още повече, че ние по този начин виждаме къде сме. Освен това тероарът влияе много – виното от България, Франция, Нова Зеландия и Италия е различно.

Като цяло белите вина от Новия свят са потенциална конкуренция за нашите бели вина от средния и високия клас.

В ниския ценови клас всичко, което влиза от чужбина, е с много ниско качество. Изключително рядко в този клас се среща добро вино. За да дойде едно френско вино на цена 10 лв. в супермаркета, колкото струва един Mezzek, разликата е огромна в наша полза. Но държавите със свръхпроизводство на вино продават на много ниски цени.

Франция не ни е конкурент, тъй като там висококачествените вина са на високи цени и малко хора в България ги купуват. При червените вина ни конкурират по-скоро Италия и донякъде Испания. Хубави червени вина идват и от Аржентина, Калифорния и Южна Африка.

В дългосрочен план как виждате развитието на българските винопроизводители?

Има много проекти за нови изби в България, произвеждат се все повече вина. Това е много хубаво за нас. Преди 15-20 г. България беше много по-напред в класацията на международните пазари и виното ни се приемаше с възторг. След това този имидж западна и започнаха продажбите на ниски цени. Имало е големи провали на международните пазари и това ни е сложило на едно от последните места в класацията на износителите на вино.

Ситуацията започва да се променя в последните години. При повече инвестиции и нови изби всички ще започнем да правим все по-добри вина, ще си върнем имиджа и след това – обема на изнасяните количества.

Ние имаме много потенциални клиенти, които чакат да започнем износ от среден клас нагоре. Подписахме четири договора през януари, сега чакаме новата реколта, за да откликнем на заявките. 

Какви проекти развивате през 2013 г.?

Имаме много нови проекти, включително за нови изби. Те ще са в Южна България, там е най-добрият регион за производство на вино не само според нас, а и според различни експерти.