А. Вукодинов: Цените на пшеницата създадоха рискове за зърно- производителите

Защо след поредица от добри години, както посочихте, зърнопроизводителите не са готови да посрещнат едно понижение на изкупните цени?

Да, принципно в това има някаква икономическа логика. Икономистите, които ни критикуват, трябва да дойдат при нас и да видят как работим. Защото цикълът на нашето производство реално е година и половина.

В момента, в който падне първият сноп, тази година – на 15 юни, влизат машините, за да подготвят следващата стопанска година. Ако това е слънчоглед или царевица, реколтата ще бъде през септември или октомври и ще бъде реализирана през декември или януари следващата година.

При такъв икономически цикъл и производство с рентабилност 15 – 20% (усреднено за различните култури), не може да се натрупат много големи резерви.

От влизането ни в ЕС за последните години разходите в нашия сектор са се увеличили между 300 и 400%. Горивото беше 650 лв./т, а сега – 3 650 лв./т. Заплатите бяха 200 – 300 лв., а сега 800 до 1000 лв. Вдигнаха се цените и наемите на земите, също и рентите. Голяма част от печалбите през тези добри години отиде за увеличението на ресурсите.

Ние участваме и на пазара на земя. Когато зърнопроизводителите имат свободни средства, те купуват най-ценното – земята. Не на последно място – машинният парк се обновява. По данни на Асоциацията на вносителите на земеделска техника в България около 300 млн. лв. инвестират годишно земеделците в техника.

Разбира се, паркът на два пъти се обновяваше чрез САПАРД и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Но през 2009 г. ресурсът на програмата за техника беше изчерпан за  за нашия сектор.

Междувременно закупената техника остаря, защото ние работим интензивно с нея и така трябва да бъде. Ясно е къде отиват средствата от добрите години – в техника, земя, бази, поддръжка на базите.

Секторът няма натрупани милиони и милиарди на депозит за лоши години. Още повече целта на Общата селскостопанска политика е да се подкрепят доходите на земеделците, а не да се трупат печалби с тези 30 лева на декар. И още нещо - никой не повдига въпроса, че най-вероятно субсидиите няма да бъдат увеличени до 2020 г.

Какво се случва с размерите на рентите?

Очаквам да има леко отдръпване назад, особено в районите, където рентите са силно надценени – в Добруджа и част от Централна северна България. Няма икономическа логика рентите да са 80 – 100 лв. дори при много добри цени.

Хубаво е собственикът на земята да получава висока рента, но е хубаво да я получава редовно. Ще има стагнация и при рентите, и на пазара на земя.

Това означава ли, че тенденцията за поскъпване на земеделските земи може да да се обърне?

За момента да, говоря от гледна точка на земеделския производител. Но ако дойдат сериозни инвеститори – дружества със специална инвестиционна цел например, не знаем какъв ще е резултатът.

Земеделските производители през последните 3 – 4 години бяха основни играчи на пазара. Те участваха в над 60-70% от сделките.

Възможно ли е цената на хляба да се понижи, заради ситуацията с пшеницата?

В България дневната консумация е под 200 г на човек, не смятам, че цената му е толкова фатална за бюджета на едно семейство. Домакинствата имат много по-сериозни разходи. Дори да има тенденция към понижение, тя няма да реши проблемите на хората.

Чувствате ли се европейци втора ръка, както се изразяват колегите ви от другите отрасли на земеделието?

Страната ни е с малка територия, но е на 22-ро място в света по производство на пшеница и обикновено в първата петица по производство на слънчоглед. Ако това, което ние правим, ако се правеше в цялата икономика, щяхме да имаме много повече поводи за гордост.