А. Вукодинов: Цените на пшеницата създадоха рискове за зърно- производителите

Като се имат предвид тези данни, каква е прогнозата Ви за цялостното развитие на сектора?

Моята лична прогноза, е че истински трудна за земеделците ще бъде 2014 г. В земеделието нещата се случват така – това, което се залага сега, се жъне след година.

Ще посоча, че зърнопроизводителите в България са притиснати и заради други фактори. Например международните цени тук се отразяват с негативен отзвук. Ако на световните борси цената на пшеницата е 370 – 380 лв., в България, както казах, говорим за 280 – 290 лв. Ясно е, че търговците имат разходи за транспорт, но цените тук са занижени спрямо европейските и това се отразява на нашата конкурентоспособност.

Фермерите имаха някакви запаси от последните две – три добри стопански години – през 2009, 2010 и 2011 г. пазарът беше на по-добри нива. Цените на входа на производството бяха доста по-ниски отсега, но националната статистика отчита там ръст от 23%. Тук е големият проблем – минус 30% на изхода, плюс 23% на входа – ножицата се затваря много осезателно.

Ние, от друга страна, сме на единен европейски пазар, но получаваме по-малко европейски субсидии за единица площ в сравнение със земеделците от другите членки. Затова предлагаме субсидиите за единица площ в ЕС да са равни, ако ще да са и нула, за де не се изкривява пазарът.

Ние сме за равно подпомагане, ако има такова. По света също има подпомагане, най-сериозно е то в САЩ, където има застраховка на дохода на земеделеца, субсидирана от държавата.

Защо поискахте субсидиите за площ за ви бъдат изплатени през октомври тази година, а не през 2014 г., като практиката е обикновено е да се плаща следващата година?

Предлагаме го заради липсата на финансови потоци и недостатъчните инвестиции в сектора.

Един от най-достъпните и най-евтините инструменти да се помогне на сектора е изтеглянето на плащанията за единица площ през текущата стопанска година. Да припомня, че практиката беше такава до 2009 г. - ако не цялата, то голяма част от субсидията се плащаше през стопанската година. Вярно е, че понякога сме организирали протести, за да го постигнем.

За целта обаче ще трябва да се изтегли заем? Коментарите са, че това ще утежни бюджета.

Какъв заем? След 45 дни Европа връща тези средства. Въпрос на добро управление. ЕС позволи със специален регламент последните години тези средства да се плащат след 16 октомври. Гърция например ги плаща на 17 октомври, същото прави и Румъния.

Ние не се възползваме от тази възможност. Теоретично, ако държавата ги отпусне до 30 октомври, например 60 – 70% от субсидиите, на 15 декември парите ще са върнати в бюджета. Да, действително при един кредит ще има лихви, но тези пари ще задвижат цялата икономика. Да не би бюджетът да е в по-добро положение през февруари?

Оправдани ли са прогнозите, че е възможно да се стигне до фалити на зърнопроизводители, ако не ви бъдат изплатени субсидиите тази година?

Със или без изплащане на субсидиите, фалити ще има. От една страна, това е нормален процес - като има хиляди икономически субекти, част от тях фалират, включително и заради стагнация на пазара. Въпросът е това да не бъде предизвикано насила.

Естествено е да има повече фалити, когато се бави финансовият ресурс. Възможно е това да се случи и със средни, и с големи фирми. Зависи кой как си е разпределил портфейла, какви кредити е взел и какво е постигнал на изхода на производството.