Минчо Минчев: ТЕЦ Варна осигурява най-евтиния студен резерв

„ТЕЦ Варна” ЕАД е втората по големина топлоелектрическа централа в България и на Балканския полуостров. Централата, която е собственост на чешкия енергиен концерн CEZ е кондензационна, с обща инсталирана мощност 1260 МВт – шест моноблока по 210 МВт. Тази мощност отрежда на дружеството водеща позиция и сред производителите на електроенергия от въглища в България и на Балканския полуостров. С главния изпълнителен директор Минчо Минчев разговаряме за проекта на ДКЕВР за цените на енергията и за плановете за ограничаване на студения резерв. 

Как ще се отрази на ТЕЦ „Варна“ проектът на ДКЕВР за цените на електрическата енергия и за разполагаемата мощност за периода 1.08.2013-30.06.2014 г., ако бъде приет и влезе в сила?

Да започнем от проблема със суровината за нашето производство - въглищата. ТЕЦ „Варна“ е единствената централа, която купува въглища по международни цени и работи на регулиран пазар. В доклада на работната група, която представи проекта за решение за цени на електрическата енергия и разполагаемата мощ за следващия регулаторен период, е посочено, че се признава цена от 130,81 лв.за тон. Тази цена е изведена в резултат от анализ, базиран на информация за северноевропейската борса ARA и не обхваща пълния асортимент на предлагани на пазара въглища. Не се посочват никакви данни за конкретните качествени показатели на предлаганите въглища. Това са показатели като „съдържание на летливи вещества на суха пепелна маса“ и „температури на шлакоотделяне“, които са от голямо значение за нормалното и безопасно протичане на технологичния процес в ТЕЦ „Варна“. Всъщност на северноевропейската борса ARA не се предлагат въглища, които да отговарят на изискванията за безопасност в ТЕЦ „Варна“. Изборът на доставчици на въглища, отговарящи на посочените изисквания, е силно ограничен, това са основно въглища с произход Русия и Украйна.

От какви количества въглища се нуждае ТЕЦ „Варна“, за да може да изпълни проектоизискванията за производство на електрическа енергия и за разполагаема мощност през следващия регулаторен период?

За регулаторния период 1.07.2012-30.06.2013 г. в заявлението за цена на ТЕЦ „Варна“ е посочено брутно производство 3 025 320 мВтч с разход на въглища за него от 1 297 820 тона. За да се обезпечи производството, бяха сключени договори за доставка на въглища в обем от 658 000 тона. В резултат от свитото потребление в страната през същия период обаче ТЕЦ „Варна“ произведе по-малко електрическа енергия и в момента централата има на склад 634 478 тона.

За следващия регулаторен период е заявено прогнозно брутно производство от 1 484 983 мВтч с необходим разход на въглища за него от 636 835 тона. Това количество е базирано на предположението, че цялото производство ще бъде изкупено от обществения доставчик НЕК по регулирани цени за електрическа енергия и съответстващата й брутна разполагаема мощност. Нетното количество електрическа енергия, определено на централата от ДКЕВР, е 725 799 мВтч, за чието производство са необходими 342 494 тона въглища. Това означава, че няма необходимост от допълнителни доставки.

Според управляващите начинът да се постигне намаляване на цената на електроенергията за населението е да се ограничи студеният резерв. Какво е Вашето становище?

- ТЕЦ „Варна“ произвежда само 3% от електроенергията в страната. Всъщност централата осигурява най-евтиния студен резерв - дава най-ниската цена за разполагаемост в страната. Тя е три пъти по-ниска от тази на АЕЦ „Козлодуй“. Цената е по-малка и в сравнение с други тецове в страната. Затова запазването на цената на централата няма да попречи изобщо на поевтиняването на електричеството за населението. Нашата отговорност като компания е да гарантираме, че няма да има риск за стабилността на електроенергийната система.

Какво е значението на ТЕЦ „Варна“ за икономиката на страната?

ТЕЦ „Варна“ например е ключов фактор за управлението и безопасността на енергийната система – до момента тя осигуряваше 60% от студения резерв. Неведнъж централата е спасявала енергийната система в кризисни ситуации – например при кризата с руския газ през зимата на 2009 г., при удължения ремонт на АЕЦ „Козлодуй“ през 2010 г., стачката на "Мини Марица Изток" през 2011 г. и т. н. ТЕЦ „Варна също така балансира мрежата като компенсира променливия товар на големия брой вятърни централи в Североизточна България.

Ограничаването на квотите за емисии на вредни газове на централите също се смята за начин за постигане на по-ниска цена на електроенергията. Какво е мнението ви?

- Блокове 1, 2 и 3 ще работят до 2015 г. включително и дотогава ще купуват въглеродни квоти според дерогацията на чл.4 на Директива 2001/80/ЕС. Непризнаването на разходите на тецовете за въглеродни квоти не е в тон с европейските директиви и досегашната политика на регулатора и ще влоши допълнително финансовата ситуация на централата, което също отнема от оптимизма ни за бъдещето.

Свързани компании: