- До какъв етап е стигнало въвеждането на услугата закупуване на билет със SMS?
В момента проверяваме изграждането на тази система. Трябваше да заработи през декември. Самата тя е част от една по-голяма система за резервация на билети. Освен това в системата се предвижда и връзка със специални автомати, които да издават билети. Цялата система е обвързана и със задълженията, които имаме за деклариране на нашите продажби пред Националната агенция по приходите (НАП). Затова на този етап самата система е в проверка - отговаря ли на всички изисквания и би ли била част от една по-голяма система. Към настоящия момент не мога да кажа кога ще бъде завършена и кога ще бъде пусната в експлоатация.
- НКЖИ и БДЖ трябва ли да се слеят?
Съществуват такива варианти. Примерът в европейски мащаб го показва. В Германия те никога не са се разделяли.
Германската железница продължава да функционира по същия този ред. Германия плаща глоби на Европейската комисия (ЕК), според която двете звена трябва да съществуват отделно. Предпочитат да плащат глобите и да държат компанията единна. Във Франция например тяхната национална инфраструктурна компания е със състав от 150 души. Превозвачът продължава да поддържа пътя и да се грижи за влаковете.В нашия случай има доста негативи от разделението на инфраструктура и превозвач. Но от друга страна се появиха частните превозвачи, които също са в тази конкурентна среда и с оглед на днешната ситуация не знам как точно би могло да се осъществи едно обединение между НКЖИ и БДЖ.
- Как ще се развива пазарът в бъдеще?
Да. От статистическите данни за първото тримесечие се вижда, че ръстът, който имаме е от превоз на пътници и товари вътре в държавата. Международният трафик в момента е доста слаб, конкретно между Европа и Близкия изток. Но очакваме да се засилват нещата.
През октомври вероятно ще бъде пуснат тунелът под Босфора, който се изгражда вече 4 години. Това ще бъде железопътна връзка между Азия и Европа. Очаква се да има увеличение на трафика по това направление по отношение на товарните превози.
Специално в България ситуацията много се промени. Железниците вече нямат такива клиенти – големи производители, които да потребяват големи количества суровина и произвеждат продукция. Затова и нашият дял е значително намалял.