От април тази година Чавдар Трендафилов е изпълнителен директор на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД, след като наследи поста от предшественика си Велик Занчев (понастоящем председател на борда на директорите на холдинга). Цялата му професионална кариера е свързана с експлоатацията на тяговия подвижен състав.
През 1992 г. завършва специалност „Експлоатация и ремонт на подвижен железопътен състав” във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”. През първите години след своето дипломиране, Трендафилов работи като локомотивен машинист. След 1998 г. заема различни експертни и ръководни длъжности, свързани с експлоатацията на тяговия подвижен състав.
Повод за разговора ни е актуалната ситуация в националния железопътен превозвач, приоритетите пред него и плановете на ръководството за развитието му. Трендафилов разказа за текущите взаимоотношения между БДЖ и кредиторите му и докъде са стигнали преговорите за разсрочване на заемите на железницата.
-Каква е оценката ви за работата на предишното правителство по отношение на железницата?
Изразявам единствено моето лично мнение по въпроса. Фактът, че се наложиха промени в ръководството и избора на други хора, които да се занимават с тази дейност, може би са показателни. Друга оценка няма да дам, а и според мен няма да е правилно.
- Какви мерки трябва да се предприемат за БДЖ?
Трябва да бъдат предприети мерки за развитието на БДЖ. Холдингът има нужда от това да се развива, най-малкото, защото това е още една възможност за превозване на много хора и товари. Може да си върши работата и то сигурно, евтино и екологично.
- За какви мерки говорите по-точно?
Спешните мерки са свързани с това да бъде гарантирано осигурена дейността на железницата. В момента тя работи трудно заради административната си структура, която не е функционална. Трябва да се потърсят и начини за възстановяване на техническото състояние на подвижния състав.
Железницата трябва да може да гарантира на всеки свой потребител, че ще успее да изпълни услугата, която предлага. В момента тя го прави, но не достатъчно ефективно, а на места въобще не се справя. Доста работа имаме, за да може превозвачът да стане по-точен, да се движи по разписанието, което има и действително да върши обещаната услуга.
- А какво е предприето за стабилизация на железницата, откакто Вие сте на поста изпълнителен директор?
Много усилия са хвърлени в разговори с кредиторите на холдинга. В момента това е едно от основните неща, върху които сме се фокусирали. При обявяването на „Товарни превози“ за приватизация голям брой кредитори решиха, че сега е моментът да удовлетворят своите вземания от железницата. Започнаха да се пререждат на опашката, за да получат по-голям дял от това, което би било получено от евентуална продажба. Това създаде доста смут в цялата ситуация. Ангажирани са и колегите от Министерство на транспорта, правните дирекции съответно, заедно с потенциала, който имаме тук. Стремим се да постигнем напредък.
- Достигнахте ли до някакъв взаимен консенсус с кредиторите?
Условията за преговори като цяло са трудни. Взаимният консенсус, до който достигнахме, е изразен в споразумение между двете страни, така че да не бъде блокирана дейността на железниците. Ако кредиторите престъпят към принудително изпълнение на мерките, които са обезпечителни в тяхна полза съгласно договора си за предоставяне на заем, това би спряло дейността на железницата. Те преценяват ситуацията и отчитат, че все пак се намираме в състояние на глобална икономическа криза. Постигнахме разсрочване на задълженията, нови погасителни планове, намаляване на лихвите в някои от случаите до 75%. В някои случаи кредиторите са съгласни да бъдат сторнирани лихвите изцяло. За тях е важно БДЖ да може продължи да бъде във възможност да изплаща тези задължения.
- Какво ще се случи, ако приватизацията на „БДЖ - Товарни превози” бъде наистина спряна?
Ще трябва да се пристъпи към план, с който да намерим начин исканията на кредиторите да бъдат удовлетворени. Новият транспортен министър Данаил Папазов каза, че продажбата ще бъде спряна, като задача на новото правителство. Досега ние сме работили в очертаването на план по две направления – с приватизация и без приватизация. Разработили сме планове и мерки и за двата варианта.
- А според вас какъв би бил най-правилният изход от приватизацията?
Железницата е била в своята цялост от 125 години. Тя е можела и е съществувала във вида си с товарни и с пътнически превози. БДЖ би могла да съществува в този си вариант, да бъде компания, която е печеливша с държавното си участие и помощ и да може да погасява своите задължения.