- Кои са основните експортни пазари за българската мебелна индустрия?
Категорично това са страните от Европа – Франция, Германия, Великобритания, Гърция.
- Защо българската мебел е предпочитана от чужденците? Дали това се дължи на ниските цени, на които българските производители и търговци ги пласират?
Определено цената има значение, но българската мебел преди всичко отговоря на изискванията на чуждестранния партньор от гледна точка на качеството. Гъвкави сме и по отношение на организацията на сделката. Когато накрая се калкулира всичко излиза една добра цена, която удовлетворява, както българската страна, така и чуждестранната.
- Имаме ли ръст на експорта за 2012 г., спрямо предходната 2011 г.?
Има ръст на експорта, това е експертната оценка. Не може да се направи и съпоставка с предкризисните нива. Не могат да се съпоставят реално, защото оборотите са били различни, пазарите са били различни, вътрешното потребление е било различно.
- Може ли да се каже, че българските производители все повече насочват вниманието си навън, отколкото към пазара у нас?
В никакъв случай не бихме оставили българския пазар. Но да, определено имаме намерение да излезем на нови външни пазари. Извън Европа също. Имаме износ за САЩ, както и са Северна Африка, а и за Русия. Така че ние ще продължаваме да разработваме и традиционните, и новите пазари. Голяма част от български производители работят по посока повишаване на експортния си потенциал, което е показателно.
- Пред какви проблеми е изправен мебелният бранш? Кои са основните спънки на българския производител?
Имаме няколко основни проблема. Браншовата камара работи по посока подпомагане на фирмите във връзка със защита на българския продукт. Но несъмнено ще имаме необходимост от подпомагане от страна на държавните институции. Смятаме, че трябва да се води политика в защита на българската продукция и то касаеща не само нашия бранш, а и всички останали. Под това ние разбираме популяризиране, имиджова кампания, рекламна кампания, които трябва да бъдат реализирани и подпомогнати от страна на държавата.
Освен това друг проблем, или по-скоро задача, с което сме се заели, е професионалното образование. Опитваме се да подпомогнем професионалните гимназии и висшите учебни заведения, за да продължат от тях да „излизат“ специалисти в областта – важно е те да имат кариера в България.
- Какви мерки е предприела камарата, за да мотивира държавните институции да подпомогнат популяризирането на мебелната ни индустрия?
Имаме доста интензивен диалог с институциите. На практика с тях все още нямаме реализиран конкретен проект, но браншовата камара, като самостоятелна инициатива, развива кампанията „Проверени български мебели“, която има за цел да рекламира индустрията.
Проблемите на сектора още са свързани с обновяване на технологичния парк и усвояването на еврофондовете. При тях има доста неща, които трябва да се „изчистят“. Например това, че нашият бранш бе изваден от списъка с високотехнологичните сектори, а това дава по-малко точки на нашите производители при кандидатстване по ОП „Конкурентоспособност“. Освен това има административно забавяне при подписването на договорите и усвояването на средствата.
преди 11 години За IKEA не е права госпожата, такова качество на такива цени в БГ няма. Има разбира се по качествени мебели, но те не са български и са в пъти по-скъпи. Има и по-евтини, но са ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Става все по-трудно да се оцелее и да се подготвят наистина професионални кадри. Младите хора искат да бъдат мениджъри ако могат още с излизането си от гимназията да бъдат завършили мениджъри. Никой не иска да бъде обучен професионално.--------------Така е за съжаление. Обаче при толкова много чантаджии, повечето от тях са безработни, да видиш как ходят по мебелните фирми да търсят работа.. и разбира се не намират. В мебелния бранш сами си обучаваме персонала, за жалост учебния процес е изхвърлил всички подобни специалности. отговор Сигнализирай за неуместен коментар