Д. Зоров: Апелираме за по-нисък ДДС върху млечните продукти

- Какво е мнението ви за „социалната кошница“ на министъра на земеделието Мирослав Найденов?

Ако говорим за трите вериги и 10-те продукта, които бяха с фиксирана цена, разбира се, въпросната кошница е един плюс за потребителите. В така наречената „социална кошница“ влизат някои млечни продукти, хлябът, които се водят стоки от първа необходимост и винаги през годините, особено последните 7-8, бяха с нулев данък ДДС.

Ако искаме да помогнем на българския потребител трябва да потърсим начин да го облекчим и с едни и същи пари да може да си купи малко повече продукти. Единственият начин е с помощта на механизма с намаляване на ДДС върху някои продукти от първа необходимост, каквито са млечните изделия. Такава практика има във водещите европейски икономики.

Чести са въпросите на гражданите защо даден продукт в Германия е по-eвтин с 5-10%, отколкото в България. Да не би да сме по-богати и да имаме по-високи доходи? Разбира се, че в България доходите на населението са значително по-малки. Водещата причина за подобно явление е, че в Германия върху млечните продукти има 6,5% ДДС, както и върху други хранителни изделия. Представете си това да беше в България - няма как да не се отрази. Затова ние апелираме към по-нисък ДДС върху млечните продукти, а и върху други хранителни изделия.

Потребителят забелязва как у нас има сходни цени на много продукти с тези в държави като Германия и Австрия. Всичко това уронва престижа и имиджа на производителите с убеждението на клиента, че у нас производителите печелят повече, като дават същите цени и дори по-високи от тези в западните страни, а това не е така.

- Как „социалната кошница“ се отразява на млекопреработвателите? 

В никакъв случай не може да има голямо отражение, защото в нея влизат само кисело мляко и сирене, и то на не много известни марки, затова и не дава цялостно отражение на индустрията. За самия производител може и да има някакъв ръст, но по мое мнение не е сериозен. Като цяло няма ръст на продажбите на млечните продукти, заради тези, които фигурират в социалната кошница.

- Как бихте коментирали тенденцията, че в страната ни все още процентът на вносните стоки е много по-голям от този на българските? Докога ще продължава тя?

Докато производителите в Европейския съюз получават по-големи субсидии от тези в България. Крайната продажна цена или себестойността на един продукт се формира от разходите по производството минус облекченията, които са дошли, като субсидии за продукцията. Не е тайна, че производителите на суровини в ЕС получават два или три пъти по-високи субсидии, отколкото при нас. Това ги прави по-конкурентоспособни от нас. Затова се увеличава и количеството на вносните стоки в България.

В Европа има фирми с над 70-80-годишна история с огромни производства, изчистени от първоначалния ентусиазъм, в който се намира България. Останали са само силни предприятия, които работят на високи обороти със заети капацитети на 90%, което формира и по-ниска производствена цена. Такива компании могат да си позволят да дотират един пазар като българския с цел разработка на техните продукти от 3 до 6 месеца, даже и повече.

За съжаление българският бизнес е в началото на своята 20-годишна история и инвестира много средства по синхронизация и удовлетворяване на хигиенните условия, които чуждестранните компания вече отдавна са въвели като норми. Нашите фирми нямат ресурс, който да вложат в разработка и субсидиране на местния пазар.

- Има ли бъдеще в експорта на български млечни продукти? 

Ние от Асоциацията на млекопреработвателите инвестираме във външни проекти, които са с цел промотиране на български продукти извън границата на България. Към момента участваме в проект на приблизителна стойност около 4 млн. евро, който е с цел популяризиране на български млечни изделия в Обединените арабски емирства и в Австралия. Надяваме се с такива външни пазари да успеем да балансираме намалената потребителска възможност на българина, а по този начин да може да се запази, както преработвателната промишленост, така и животновъдството у нас.

- Тенденцията в световен мащаб е все повече да се произвеждат главно полуфабрикати. Как бихте коментирали това?

Зависи за кои страни и кои нации говорим. Убеден съм, че тази тенденция няма да остане трайно. Но отново е добре да се отбележи, че всяка нация има отделни потребителски навици.

- Какви са прогнозите Ви за развитието на бранша през следващата година?

Следващата година ще бъде изключително трудна за бранша, по същия начин, както беше и тази. Ако производителите успеят да запазят бизнеса си и работните места, то това ще бъде истински героизъм от тяхна страна. „Цветя и рози“ няма как да бъдат очаквани в млечната индустрия, а и в цялата хранителна индустрия у нас. Всички прогнози за ръст са абсолютно неверни.