Д. Зоров: Апелираме за по-нисък ДДС върху млечните продукти

Димитър Зоров започва кариерата си в млекопреработвателната индустрия през 1992 г., когато наема малката по онова време мандра "Пършевица". Днес компанията е една от гоелмите кравеферми в страната. Инж. Зоров е трети мандат председател на Асоциация на Млекопреработвателите в България (АМБ). Той е председател и на Българска асоциация на хранителната и питейната индустрия (БАХПТИ)

Преди броени дни представители на хранителната индустрия у нас алармираха за сериозен спад в потреблението на месни и млечни продукти и изразиха опасения от потребление на все по-некачествени и евтини храни. Няколко дни по-късно те участваха и в състоялите се международни специализирани изложения: Интерфуд & Дринк“, „Месомания“, „Светът на млякото“, „Булпек“ и „Салон на виното” в Интер Експо Център в столицата.

С оглед на постоянно свиващото се потребление и песимистичните очаквания за индустрията у нас потърсихме коментар от Димитър Зоров.
 Пред Investor.bg той говори за състоянието на бранша, за тенденциите в световната хранителна индустрия във времена, в които потребителите масово прибягват към полуфабрикатите и изделията второ качество.

- Г-н Зоров, какви облекчения биха постигнали малките фирми от млечния сектор след подписания преди дни меморандум с Българската банка за развитие?

Целта на това сътрудничество е членовете да асоциацията на млекопреработвателите да имат достъп до по-облекчен достъп до кредитиране. Финансовата институция първо ще иска подробна информация за всеки един от членовете на асоциацията, за тяхното финансово състояние и перспективи на пазара. Всеки представител на асоциацията пък ще може по-лесно и бързо да потърси финансова помощ от банката без да се налага да обикаля и да търси възможности за по-изгодни кредити и финансиране. Асоциацията ще си партнира по подобен начин с финансова институция за първи път. В зависимост от интереса на членовете вече ще може веднага след подписването на меморандума те да осъществят комуникация с банката и да задвижат даден проект.

- С колко се е свила млечната индустрия в България?

Както в цялата хранителна промишленост, така и при консумацията на млечни продукти, е налице свиване заради намаляване на потребителските възможности на населението. За момента не разполагаме с окончателни данни, защото те ще бъдат финално изготвени към края на отчетната година. По предварителни прогнози и анализи обаче свиването на сектора през тази година ще бъде приблизително с 10-15% спрямо 2011 г.

Трябва да се отбележи фактът, че при продуктите, които са направени от така наречените „имитиращи вещества“ и съдържат в себе си главно растителни мазнини, няма свиване на потреблението, защото са по-евтини и съответно по-достъпни за българския потребител.

- По какъв начин се отрази на бизнеса покачването на цените на основните енергоносители?

Както във всеки един бранш, щом се увеличават цените на основните енергоносители, се увеличава и производствената себестойност на продуктите. Голяма част от производителите в близката година и половина не са променяли цените си, а от тогава цените на енергоносителите са претърпели многократна промяна.

 В млечната промишленост основната тежест в съставянето на производствената себестойност е млякото – между 60-70%. Около 20% са енергоносителите, каквито са горивата за дистрибуция, горивата за производството, токът и др., като много малка част - между 5 и 10% - са несвързани със суровината. Опаковките също са свързани с енергоносителите, тъй като са петролопроизводни.

Въпреки това през последната година и половина производителят у нас задържа ценовите нива. Това далеч не е защото има много добро финансово състояние и добър марж. Просто производителят е дълбоко убеден, че потреблението и възможностите на българския консуматор са на предела на изчерпването си. С риск да не загуби клиенти, съответният производител е готов да продава изделията си под себестойност, само и само за да може да превърти този цикъл, като се надява да дойде нещо по-добро. Но то не идва и не прогнозирам скоро да дойде.

Някои компании в бранша „плахо“ се опитаха и вдигнаха леко цените, но промяната е едва с около 10%. Този процент е крайно недостатъчен, за да може да се отрази и да поеме всички разходи, направени след поскъпването на енергоносителите.

- Колко фирми се оттеглиха от бизнеса с млечни продукти заради кризата?

Има много представители на бранша, които се отказват, а някои направо фалират. Всяка година тези случаи зачестяват. Положението в сектора е много тежко и мога да кажа, че фирмите в хранителната индустрия у нас са направо герои. Без производство няма как да бъде формирана добавената стойност в бюджета. Така няма как да се формират бюджетни заплати, да се отделят пари за здравни осигуровки и т. н. За всички трябва да е ясно, че трябва да има работеща икономика, а за да съществува такава, трябва да има активна и развиваща се хранителна индустрия.